Решение № 3583 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10706/2016 г.

Решение № 3583 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10706/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И. С., от гр. Р., подадена чрез пълномощника адвокат В. В. против решение № 16 от 05.07.2016 г. по адм. дело № 640/2015 г. на Административен съд Р., с което е отхвърлено оспорването й против Решение ПЕО № 2153-17-67/19.11.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Р., с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 24/18.09.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че изплатените суми за процесните месеци- юли1992 г., юли и ноември 1993 г. следва да се признаят за трудово възнаграждение и да се приеме, че върху тях са начислени осигурителни вноски. Иска се отмяна на решението и на административния акт и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Р. не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 16 от 05.07.2016 г. по адм. дело № 640/2015 г. Административен съд Р. е отхвърлил оспорването на К. С. против Решение ПЕО № 2153-17-67/19.11.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Р., с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 24/18.09.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, и са присъдени разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че осигурителният доход на Стефанова за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г., който същата е посочила и пенсионният орган е използвал за изчисляване на отпуснатата й пенсия е 351 731,99 лв. (закръглен в разпореждане № 24/18.09.2015 г. на 351 732 лв.), като в този осигурителен доход не следва да се включат единствено спорните три плащания в месеците юли 1992 г., юли и ноември 1993 г. в общ размер на 21 600 лв., тъй като не са изплатени във връзка с трудово правоотношение и върху тях не се дължат осигурителни вноски. Решението е правилно. Установено е от доказателствата по делото, че със заявление вх. № ОП-14779/18.05.2015 г. Стефанова е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Декларирала е, че избира за целите на изчисляване на размера на пенсията да се използва осигурителният й доход за трите последователни години в периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. За този доход е представила удостоверение обр. УП-15 изх. № АС-94К-4231-1086 от 09.04.2015 г., издадено от Архивохранилището при ТП на НОИ гр. Р.. Въз основа на представените с разпореждане № 10/10.06.2015 г. на Стефанова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. С последващо разпореждане № 24/18.09.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване отпуснатата пенсия е изменена, считано от датата на отпускане, като е извършено изчисление съобразно правилата на КСО и е определен е т. нар. "действителен размер" на пенсията. В това разпореждане е посочено, че за периода 01.01.1992 г. - 31.12.1994 г. осигурителният доход на Стефанова е 351 732,00 лв., а за периода 01.01.1997 г. - 11.05.2015 г. осигурителният доход е в размер на 52 778,02 лв. При този осигурителен доход е изчислен индивидуален коефициент 1,283. При зачетен осигурителен стаж с продължителност 37 години, 1 месец и 19 дни пенсията на Стефанова е определена в размер на 364,73 лв. Срещу това разпореждане е подадена жалба, която е отхвърлена с решение ПЕО № 2153-17-67/19.11.2015 г. на директорът на ТП на НОИ - Р.. Изложени са мотиви, че при изчисляването на пенсията "не са включени следните суми: 4 600 лв. с уточнение "съгласно заповед", 8 500 лв. - "съгл. З-д № 74" и 8 500 лв. - "съгл. з-д № 1721/22.11.1995 г. ". Като аргумент за незачитането на тези суми като осигурителен доход горестоящият орган е посочил, че същите са с неустановен характер и липсва информация тези суми да са изплащани във връзка с полаган труд, респективно върху тях да са внасяни осигурителни вноски. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза в ТП на НОИ - Р. се съхраняват разчетно - платежни ведомости на прекратения осигурител "Първа частна банка" АД клон Р. като за месеците юли 1992 г., юли и ноември 1993 г. за Стефанова са отразени изплатени суми съответно 4 600 лв., отразена в колона "съгласно заповед", 8 500 лв. - в колона "съгласно заповед № 74/21.01.1993 г. "/ неточно посочена от експерта като 2013 г./ и 8 500 лв. - в колона "съгласно заповед № 1721/22.11."/ също неточно посочена в експертизата 2013 г./. Единствено за м. юли 1992 г. е налице колона ДОО с посочена в нея сума за всеки работник, която не е включена в брутното трудово възнаграждение. Върху тази сума са изчислени осигурителни вноски в размер на 35 %, какъвто е бил действащият към този момент размер на осигурителните вноски за лицата работещи при условията на трета категория труд. Към този период осигурителните вноски са се заплащали изцяло за сметка на работодателя и лични осигурителни вноски за сметка на работника или служителя не са правени. В експертизата изрично се посочва още, че други документи и записвания, свързани с начислените дължими осигурителни вноски за процесните три месеца няма. Липсват и заповедите за начисляване на допълнителните възнаграждения, за да може да се уточни техния произход. Вещото лице уточнява, че от наличните документи не може да даде заключение дали са начислени осигурителни вноски върху спорните суми. При изчисляване на брутното трудово възнаграждение на Стефанова, от което е изчислен индивидуалният й коефициент експертизата установява, че за 1992 г. в разплащателните ведомости е налице сборна колона ДОО, върху която са изчислени осигурителните вноски като от м. октомври 1992 г. е налице разлика между начисления "Фонд работна заплата (ФРЗ)" и осигурителния доход. Разликата била точно в размера на сумите отразени в колона "С. З.", като срещу някой от тези суми изрично било вписано с молив "тази сума е без ДОО". За трите месеца от годината (от октомври до декември) отразените в колона "С. З." суми се отнасяли за други служители на "ПЧБ" АД. В същото време за изплатените през м. декември премии била налице отделна справка за начислените върху тези премии осигурителни вноски. За 1993 г. в разчетно - платежните ведомости липсвала информация за начислените осигурителни вноски, а за 1994 г. (от м. февруари) ведомостите били изработвани от софтуер под формата на фишове за заплати и включвали справки (рекапитулации) за начислените осигурителни вноски. Експертизата сочи, че пенсионният орган е зачел осигурителен доход от 351 731,99 лв. за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г., от който е изчислен индивидуалният коефициент на Стефанова. В този осигурителен доход не са включени единствено спорните суми в общ размер на 21 600 лв. (4 600 лв. за м. юли 1992 г. и по 8 500 лв. за месеците юли и ноември 1993 г.). Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените суми не следва да се включват в дохода на Стефанова, който формира индивидуалния коефициент. На основание чл. 70, ал. 3 от КСО/редакцията, действаща към момента на отпускане на пенсията/ индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 3 разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от КСО изисква определяне на следните съотношения: 1. между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Разпоредбата на чл. 70, ал. 4, т. 1 от КСО се прилага във връзка с чл. 70, ал. 3 от КСО, която под "периода до 31 декември 1996 г." има предвид избрания от лицето период от три последователни години от последните 15 години до 01.01.1997 г. Жалбоподателката е избрала периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г., през който е получила осигурителен доход 351 732,00 лева. При този осигурителен доход е изчислен индивидуален коефициент 1,283. Процесните суми, които не са включени в брутното възнаграждение на Стефанова са с неустановен характер, тъй като липсват доказателства, че същите са изплащани във връзка с полаган труд, както и че са внесени осигурителни вноски върху същите. За тях е налице единствено отбелязване, че са изплатени "съгласно заповед". Тези суми не следва да участват при формиране личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,