Решение № 3089 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16150/2013 г.

Решение № 3089 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16150/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Митко Александров Димитров от гр. Перник срещу решение № 168 от 30.09.2013 г. на административен съд Перник по адм. дело № 291/2013 г. С него се отменя решение по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 1058 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане /МКВП/ при МС с което е определено предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилище засегнато от природно бедствие в размер на 1920 лева като го определя в размер на 2006.94 лева. От съдържанието на жалбата се извеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му и постановяване на решение с което се присъди размер определен от вещо лице като необходим за отстраняване на настъпилите вреди и щети по жилището с оглед нормалното му ползване. Ответникът, МКВР при МС не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на МКВП. С него се отпуска сумата от 1920 лева при оценка на щетите от 2867.06 лева. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отпускане на пълния размер на сумата за възстановяване. Съдът е разгледал по същество жалбата и я уважил частично за сумата от 2006.94 лева като в останалата част до размер на 2867. 06 лева жалбата не е уважена. За да постанови този резултат съдът е приел, че процедурата по издаване на решението е била спазена като е сформиран екип от експерти които да извършат огледи и да извършат оценка на щетите като по делото е налична експертна оценка от лицензиран оценител и по конструктивната част като в издадения протокол за остойностяване общата сума на щетите е определа на 2867.06 лева. Установено е от доказателствата по делото, че в доклад до комисията за предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствията, т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията за 11.02.2013 г., е предложено, а от фактическите резултати по отпускане/отказ на възстановителна помощ се установява, че има три критерия за определяне размера на финансови средства които се/не се/ отпускат. Не се подпомагат със средства за възстановителна помощ, щети оценени до 1500 лева; в останалите случаи за възстановителна помощ се отпуска 70% от оценените щети и максимално допустим размер на помощта - 10000 лева. Този довод, възприет от комисията е изцяло в нейна компетентност и не е основание да се счита, че е незаконосъобразен. От решаващо значение е до каква степен може да се подпомагат пострадали от бедствия според възможността за отпускане на безвъзмездни средства от ограничения републикански бюджет. Няма законово или конституционно задължение за обезщетяване на действителни щети в пълен размер. Според експертната оценка отпусната от комисията сума не отговаря на изискването за 70 % от стойността на вредите поради което при изчисляване на този процент се получава стойността която съдът е определил на възстановителната помощ. Прието е, че "предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2" има се предвид /ПОДМКВПМС/. Това е нормативно определен метод за отпускане на помощ; оценката, извършена при огледа, е ориентир за комисията, но не е обвързваща и не налага да бъде отпусната помощ в размера на стойността, определена при извършване на оглед и обследване на жилището като в производството по определяне размера и отпускане на възстановителна помощ, комисията не може да излиза извън приетите от нея критерии за преценка на размера на помощта. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, поради следните съображения: Според чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, които се предоставят при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Неотложната помощ се организира, осигурява и предоставя от кметовете на общините и включва: изхранване и временно настаняване на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни, раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица, предприемане на други необходими мерки - чл. 55, ал. 2 ЗЗБ. Възстановителната помощ за пострадали от бедствие лица се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Правилникът по чл. 54, ал. 6 ЗЗБ е Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, с чл. 29, ал. 2 и 3 на който са установени две съществени правила за допустимостта и размера на възстановителната помощ: а) според чл. 29, ал. 2 предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2 (собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища); б) а според чл. 29, ал. 3 не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Към тези правила следва да бъдат прибавени и легалните дефиниции на минимално необходимите битови условия по чл. 29, ал. 2 и на текущ ремон по чл. 29, ал. 3. Според § 1 (допълнителна разпоредба) на ПОДМКВПМС по смисъла на правилника "минимално необходими битови условия" е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите, а според § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата и не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата. С оглед на тези легални дефиниции чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС имат следното съдържание: а) предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ на лицата по чл. 26, ал. 2 жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите (чл. 29, ал. 2); б) не се предоставя възстановителна помощ за подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата (чл. 29, ал. 3). С посоченото по-горе решение МКВПМС е отпуснала на касационния жалбоподател възстановителна помощ в размер на 1920 лева която сума съдът е увеличил на 2006.94 лева, но липсва изследване дали този размер на възстановителната помощ удовлетворява изискването на чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС - да осигури на жалбоподателя едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и да няма опасност за неговото здраве и живот. Липсват мотиви, които да съдържат фактически и правни основания за отказа възстановителната помощ да бъде в пълния размер на щетите, установени и оценени от общинската комисия на 2867.06 лева. Мотивите на Пернишкия административен съд се основават на мотивите на административния орган, но изводите не се подкрепят от доказателствата по делото и не се обсъждат материалните предпоставки по чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС Поради това този отказ е незаконосъобразен - постановен е при съществено нарушение на процесуалното изискване решенията на изпълнителната власт да бъдат мотивирани, т. е. да съдържат кратко изложение на фактическите и правни основания за тяхното издаване. Правилото на чл. 30 ПОДМКВПМС не може да изключи този принцип, защото правилникът е подзаконов нормативен акт и не само че не изключва, но дори трябва да бъде съобразен с по-висшия по степен нормативен акт, а когато му противоречи, съдът е длъжен да приложи по-висшия по степен нормативен акт. Затова правилото на чл. 30 ПОДМКВПМС следва да се разбира като допълващо правилото на чл. 59, ал. 2 АПК за съдържанието на административните актове (решенията на органите на изпълнителната власт). Възприетите от МКВПМС критерии за определяне размера на възстановителната помощ, за които се говори в мотивите на процесното решение на Пернишкия административен съд, освен че не са съобразени с чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС, не са съобразени и с постановените от нея решения през 2012 г. с които са отпускани по висок размер от сега приетите пределни стойности на помощта, а това е нарушение на принципа за равенство - чл. 8, ал. 2 АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Пернишкият административен съд не е констатирал тази липса на мотиви по отношение на нормативно установения критерий за размера на възстановителната помощ, а вместо това е обсъждал някакви други критерии, за които по делото няма доказателства как са били установени и на какво правно основание. Поради това постановеното от него решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлил жалбата до пълния размер от 2867.06 лв. на официално установените щети по жилището на Митко Александров Димитров и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени отказа на МКВПМС да отпусне на Митко Александров Димитров възстановителна помощ за разликата над уважения до пълния размер от на официално установените щети по жилището и делото да се изпрати като преписка на тази комисия за решаване на въпроса по същество въз основа на правилото по чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде изрично посочено, че в позитивната за жалбоподателката част за размера от 2006.94 лв. решението на МКВПМС не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това в тази му част решението на МКВПМС е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,