Решение № 811 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3656/2015 г.

Решение № 811 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3656/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Лясковец" ООД, гр. Лясковец, против решение по адм. д. № 4447/2014 г. по описа на Административен съд София-град в отхвърлителната му част. Иска отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. В хода на съдебното производство "Винарна Лясковец" АД е заличена от търговския регистър в производство по несъстоятелност, поради което не е налице ползвател на географското означение, с оглед липсата на правен субект. Заявената регистрация не съдържа географско означение, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата до АССГ, а вече регистрирана търговска марка "LYASKOVETS". Неправилно е процедирано с отмяна на решение за регистрация, което противоречи на правилата за провеждане на експертизата. Представя протокол № 27/3.10.2011 г. на Патентно ведомство. В писмените бележки представени в о. с. з. завива съображения, че при действието на ЗТМПО са направени три регистрации № 78-01, № 80-01 и № 1148-01 в периода от 1985-1987 г., в които е вписано "Лясковец", но по действащия към него момент закон е съществувала единствено правната фигура на "наименование за произход", което по силата на § 3 от ПЗР на ЗМГО трябва да се пререгистрират по ЗМГО в 2-годишен срок от влизането му в сила. Няма данни за пререгистрация и следователно твърдяното географско означение не е налице. Освен това и трите регистрации са вписани в ползвател "Винарна Лясковец" АД, какъвто правен субект вече няма поради заличаването му от търговския регистър и следователно тези регистрации са непротивопоставими. Търговецът има право на име, след като е налице регистрирана търговска фирма "LYASKOVETS", има право да ползва това име и при регистрация на търговските марки. Още повече, че търговската дейност се развива именно в района на гр. Лясковец. Недопустимо е обаче, след като вече е постановен частичен отказ и заявителят е уведомен за взетото решение и е заплатил съответните такси, Патентното ведомство да извършва повторна експертиза и по заявката в рамките на същото производство да постановява решение за частичен отказ.

Ответната страна председателят на Патентното ведомство не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Заявената от "Лясковец" ООД мярка за стоки от клас 33 - "WHITE BLANC DE BLANC FAVORIT Lyaskovets CUVEE SPECIALE", съдържа регистрирано вече географско означение "Лясковец" с ползвател "Винарна Лясковец" АД за 3 марки за стоки от същия клас, две от тях от 11.01.1985 г., а третата от 29.05.1987 г. "Лясковец" ООД обаче не е вписано като ползвател на географското означение, поради което е налице абсолютното основание по чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗМГО за отказ на исканата регистрация. В съдебното решение има подробни мотиви по въпроса, че отказът е постановен след решение за регистрация и отправена покана за заплащане на дължимата такса за регистрация и не е са нарушени предписаните в ЗМГО процедурни правила. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, поради неприлагането на чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед на обстоятелството, че към датата на постановяването му "Винарна Лясковец" АД била заличена от Търговския регистър вследствие производство по несъстоятелност. Това обстоятелство се изтъква за първи път с касационната жалба и поради това поставеният с него въпрос не е бил обсъждан в първоинстанционното производство, предвид правните последици от регистрацията, уредени в чл. 13 и сл. ЗМГО, и регламентираните в закона условия и ред за нейното прекратяване, отменяне и заличаване, дори да е вярно, то е без правно значение.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съдът е сезиран с жалбата на "Лясковец" ООД, гр. Лясковец, чрез процесуален представител, против решение № 213/13.01.2015 г. по адм. д. № 4447/2014 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против отхвърлителна част на Решение № 612/17.12.2013 г. на Председателя на Патентното ведомство. В прекратителната част решението има характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалба срещу Решение № 108 554/11.06.2012 г. на държавен експерт в Патентното ведомство и съдебният акт е влязъл в сила.

За да отхвърли жалбата съдът приема, че е налице правно основание по чл. 11, т. 13 от ЗМГО за отказ за регистрация на заявена комбинирана търговска марка "WHITE BLANC FAVORIT LYASKOVETS CUVEE SPECIALE" № 108554/2009 г. за стока клас 33, защото съдържа регистрирано географско означение, действащо на територията на РБългария, като заявителят не е вписан като ползвател на географското означение Лясковец. Развива мотиви, че наличието на топонима Лясковец поради регистрирана друга търговска марка № 00026993 от 31.10.1995 г. LYASKOVETS с ползвател "Лясковец" ООД не дава основание за неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗМГО. Съдът посочва, че само в производство по чл. 54, ал. 1 от ЗМГО може да се направи проверка дали заявителят извършва производствена дейност в определено географско място. Прието е за установено, че е налице регистрация на географско означение с ползвател "Винарна Лясковец" АД: 1. "Мерло от района на Лясковец" рег. № 00078-02 от 11.01.1985 г., 2. "Каберне Совиньон от района на Лясковец" рег. № 00080-01 от 11.01.1985 г. и 3. "Алиготе от Лясковец" рег. № 001148-01 от 29.05.1987 г., а заявената комбинирана търговска марка WHITE BLANC FAVORIT LYASKOVETS CUVEE SPECIALE е за стоки и услуги клас 33.

Решението е обосновано и материално законосъобразно.

Установено е, че Патентното ведомство е сезирано със заявление от "Лясковец" ООД, гр. Лясковец вх. № 108554/26.02.2009 г. за регистрация на комбинирана търговска марка WHITE BLANC FAVORIT LYASKOVETS CUVEE SPECIALE за стоки клас 16, 32 и 33. След приключване на формалната експертиза Патентното ведомство е публикувало заявката в Официален бюлетин бр. 8 от 31.08.2010 г. на Патентното ведомство. Проведено е производство по изготвяне на експертиза оп същество по чл. 37 от ЗМГО от 23.11.2010 г. от държавен експерт относно словния елемент "FAVORIT" стоки класове 16 и 33, а по-късно и за словния елемент LYASKOVETS с предварителен отказ от 23.12.2011 г. за стоки клас 33. С експертно решение от 11.06.2012 г. - л. 65 на държавен експерт при ПВ е отказана регистрация на търговската марка на основание § 52, ал. 2 от ПЗР вр. с чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗМГО. В мотивите е направен преглед на цялата кореспонденция с жалбоподателя и няма развити съображения за основанието на отказ. По жалба на "Лясковец" ООД, гр. Лясковец и на основание чл. 45 от ЗМГО състав на отдел "Спорове" при ПВ с решение от 26.11.2013 г. е потвърдил пълен отказ за регистрация на търговската марка за класове 16, 32 и 33 като се е позовал на правилно прилагане на чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗМГО. Мотивите са, че заявителят не е вписан като ползвател на географско означение, а търговската марка съдържа словния елемент LYASKOVETS. Жалбоподателят е сезирал председателя на ПВ, който с решение № 612/17.12.2013 г. е потвърдил отказ за регистриране на търговска марка само за стоките от клас 33, като отменил в останалата част отказа и върнал преписката за регистрация на марката за останалите стоки. В нито една от жалбите по административен ред жалбоподателят не е навел оплакване за неспазване на § 3 от ПЗР на ЗМГО относно пререгистрация на географското означение. Не е имало и довод относно заличаване на "Винарна Лясковец" АД от търговския регистър с решение от 8.05.2013 г. по т. д. № 736/2013 г. на ОС Велико Търново на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, обстоятелство вписано в ТР и известно в хода на административното производство.

1. Съдът не е изложил мотиви в решението си по основен довод в защитната теза на жалбоподателя относно приложението на § 52, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗМГО, ДВ бр. 19 от 2010 г. в сила от 20.06.2010 г., но касационният жалбоподател няма оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Според цитираната разпоредба заявките за регистрация на марки, които са публикувани до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. Правният проблем е дали за заявка от 27.02.2009 г. е приложим досегашния ред. Законът е влязъл в сила на 20.06.2010 г., но приетата със същия закон нова разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗМГО е влязла в сила по-късно на 10.03.2011 г. След влизане в сила на 10.06.2010 г. ЗИД на ЗМГО е публикува заявката на жалбоподателя в Официален бюлетин на Патентното ведомство бр. 8/31.08.2010 г. стр. 68. Именно защото публикуването на заявката е станало след 10.06.2010 г. административното производство се провежда по новия, а не по досегашния ред. Към момента на издаване на решението на председателя на Патентното ведомство № 612/17.12.2013 г. вече е влязла в сила и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗМГО., въвеждаща ново абсолютно основание за отказ.

1. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради извършена повторна експертиза на абсолютни основания за отказ по чл. 11 вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗМГО. Права за заявителя възникват едва с регистриране на търговската марка. След като в хода на административното производство, преди публикуване на заявката от ПВ, е влязъл в сила ЗИД на ЗМГО, държавният експерт е длъжен да даде експертиза при спазване на действащия материален закон. Протоколът от 3.10.2011. г., на който се позовава жалбоподателя, доказва дадени указания за внасяне на такса за регистрация, но не и наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за регистриране на търговска марка. Поради това доводът, че е налице нищожен отзив извън законовите хипотези е неоснователен.

1. Неоснователно е оплакването, че в търговската марка не е налице географско означение, а словесен елемент, който съвпада с търговска марка LYASKOVETS № 00026993 от 3.04.1995 г. с притежател жалбоподателя. Видно от заявената за регистрация търговска марка № 108554/РА думата "Lyaskovets" се изписва с главна буква и последващи малки, ръкописни букви. Това е различно от търговската марка, която се изписва с еднакви големи печатни букви. Липсва означението към словесния елемент "Lyaskovets", че е защитена търговска марка, което означава, че дори жалбоподателят не е включил този словесен елемент в заявената търговска марка с цел да насочи потребителя към производителя на стоката клас 33. Следователно тезата на жалбоподателя не е доказана и правилно административният орган е приел словесния елемент "Lyaskovets" като географско означение по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗМГО, т.е. наименование за произход за район, служещо за означение на стока, която произхожда от там и чието качество и свойство се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки ресурси.

Към делото са приложени справки за марки "МЕРЛО ОТ РАЙОНА НА ЛЯСКОВЕЦ" № 00078-01, КАБЕРНЕ СОВИНЬОН ОТ РАЙОНА НА ЛЯСКОВЕЦ № 00080-01 и двете от 11.01.1985 г. и АЛИГОТЕ ОТ ЛЯСКОВЕЦ № 00148-01 от 29.05.1987 г. В административното и съдебно производство не е било спорно, че съдържат регистрирано наименование за произход "Лясковец", както и че е налице пререгистрация на наименование за произход по § 3 от ПЗР на ЗМГО с ползвател "Винарна Лясковец" АД. Такъв довод не е посочен в жалбите в административната фаза, нито в жалбата до съда. И в двете проведени съдебни заседания на 15.09. и 13.10.2014 г. жалбоподателят не е изпратил представител, не е навел нови оплаквания в допълнителна молба в смисъла посочен по-горе, нито е имал доказателствени искания, т.е. проявено е процесуално бездействие. Този довод недопустимо се навежда за първи път в касационното производство. Но непълнотата на доказателства не е касационно основание. В касационната жалба дори липсва касационно основание допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила довели до непопълване на делото с относими за спора доказателства, релевантни за спора. Делото е решено съобразно установената фактическа обстановка, като съдът се е произнесъл по спорните въпроси. Настоящата съдебна инстанция намира оплакването за неоснователно.

1. Неоснователно е твърдението, че в хода на съдебното производство е заличено "Винарна Лясковец" АД като субект на правото, поради което е отпаднала пречката по чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗМГО за регистрация на търговската марка поради липсата на ползвател на географското означение.

За разлика от търговската марка, която служи за отличаване на стоката на едно лице от стоката на други лица, географското означение е предназначено за маркиране на стоки със специфичен географски произход, които притежават качества или репутация, дължащи се на географското място, откъдето те произхождат. Следователно е знак, който се използва, за да означи наличието на съществуваща връзка между качеството на продуктите и техния географски произход. Затова ползватели могат да са повече от един правен субект и заличаването на ползвател като правен субект не води автоматично до заличаване на географското означение. По делото няма никакви доказателства колко правни субекта са ползватели на географското означение, нито че е инициирано производство за заличаване регистрацията на географското означение. Тежестта на доказване е на жалбоподателя, а той не е ангажирал доказателства в този смисъл.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение