Решение № 7187 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. И. М., гражданка на Руската федерация, чрез процесуален представител адв. Фичерова против решение 5371/11.08.2023 г. постановено по адм. дело 4628/2023 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата ѝ против решение 7668 от 19.04.2023 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което ѝ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски. Ответната страна заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Петкова, писмено и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба Г. И. М., гражданка на Руската федерация срещу решение на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Същото е било постановено след като с решение 553 от 01.02.2023г. по адм.д. 10283 от 2022г., АССГ е обявил за нищожно предходно решение на заместник-председателя на ДАБ, касаещо жалбоподателката. С него са били дадени указания на административния орган да проведе процедурата отново, съобразно изискванията на ЗУБ. Съдът е събрал като доказателства административната преписка и представените от касатора доказателства и е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на Г. М.. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, като не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон. Съдът е извършил анализ на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденката не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Същата е заявила, че не е преследвана по етнически и религиозни убеждения, както и не й е оказвано физическо насилие. Сочената причина за да напусне Руската федерация е поради възникналия у нея страх от преследване в държавата й по произход, вследствие на политическите й убеждения и позиции относно войната в Украйна, които споменала на близки и приятели. Първоинстанционният съд е приел, че липсват материалноправните предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В своето решение първоинстанционният съд застъпва тезата, че опасенията, които касаторът М. изразява са по-скоро свързани с разследване на престъпление в държавата й по произход и вероятността да бъде осъдена. Безспорно по първоинстанционното дело е установено, че Г. И. М. е била задържана на територията на Република България на 24.09.2022 г. при опит да напусне страната през граничен пункт /ГКПП/ Калотина, при изход в посока Република Сърбия поради това, че при гранична проверка е констатирано, че използваната от нея гръцка лична карта [номер] на името на Е. А. /E. A./, е обявена за невалидна/недействителна от гръцките власти. М. е задържана за срок от 24 часа по реда на Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ със Заповед 4379зз-1705/24.09.2022г. на началник на група при ГКПП-Калотина към РДГП- Драгоман и срещу нея е образувано досъдебно производство. Впоследствие тази заповед е отменена по съдебен ред с Решение 16 от 10.01.2023 г. по н.д. 200672 от 2022г на Районен съд Сливница. След изтичане на срока на задържането по ЗМВР е издадена Заповед 4379ПАМ-518 от 25.09.2022г. на Началника на ГПУ-Калотина, РДГП-Драгоман /лист 483 от делото пред АССГ/, с която на осн. чл. 44, ал.13 от ЗЧРБ за срок до 30 календарни дни М. под името А. е настанена принудително в звено за краткосрочно настаняване на СДВНЧ към дирекция Миграция МВР. /Тази заповед също е отменена по съдебен ред с Решение 5906 от 17.10.2022 г. по адм. дело 9218 от 2022 г./ От представените в хода на първоинстанционното производство доказателства се констатира, че жалбоподателката с молба Вх. КП-4406 от 30.09.2022г. по описа на Държавна агенция за бежанците при МС е депозирала и молба за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ, поискала е образуване на производство по реда на чл. 61а от ЗУБ, както и изрично искане да ѝ се осигури спазването на правата по чл. 29 от ЗУБ, с уведомяване, че е фактически настанена в СДВНЧ-Бусманци и посочване на лице за контакт-процесуален представител. От Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет са предоставили информация /указания от 05.10.2022 г. лист 474 от делото пред АССГ/ на М. /тогава все още неидентифицирана с истинските си имена и самоличност/ за възможността да подаде молба за международна закрила и й били дадени указания относно реда за подаване на молбата, процедурата която ще се следва, правата и задълженията и т.н. Това е направено на разбираем за нея език. На дата 05.10.2022г. жалбоподателката подава молба с рег. РД09-3745/05.10.2022г. за международна закрила /лист 463 от делото пред АССГ/ и на същата дата е регистрирана, като лице търсещо международна закрила, като личните й данни били вписани с име Е. А. въз основа на подписана декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ с рег. УП21869/05.10.2022г. /лист 464 от делото пред АССГ/, тъй като не представила документ за самоличност. Отново на дата 05.10.2022г. лицето е получило покана с рег. УП 21860/05.10.2022 г. от ДАБ за провеждане на интервю на 12.10.2022г. в 9 ч. С писмо от дата 11.10.2022г. МВР е уведомил председателя на ДАБ, че личната карта на името на Е. А. е със статус изгубен/откраднат , което поражда съмнения относно самоличността на лицето. Интервюто с жалбоподателката е проведено по-късно от заявената дата - на 18.10.2022 г., поради заявени от М. здравословни причини. На интервюто касаторът признала, че документите с които се е легитимирала са неистински и заявила, че истинските й имена са Г. И. М. и е руска гражданка и притежава руски документи за самоличност, които обаче не представила, тъй като останали в страна й по произход. Паспортът е предоставен на българките власти от М. на дата 13.02.2023г. /лист 356 от делото пред АССГ/. Заявила, че е напуснала Русия легално със задграничен паспорт на дата 28.12.2021г. /лист 441 от делото пред АССГ/. Заминала за Турция, където останала 3 дни, след което - за Австрия, където също останала три дни. От Австрия влязла в Германия, където престояла 2 седмици, след това заминала за Унгария, Румъния и на 15.08.2022г. дошла в България. Пред административния орган жалбоподателката е мотивирала молбата си за международна закрила с това, че би могла да бъде осъдена на 20 години затвор, заради несъгласието й с инвазията на Русия в Украйна. Г. М. заявила, че не е осъждана и срещу нея няма образувани дела в държавата й по произход /Протокол 1589 от 03.04.2023 г./, в интервюто от 18.10.2022 г. обаче признала, че има имала проблеми и е била задържана от официалните власти в Русия /лист 442 от делото пред АССГ/. В друго изслушване признава и че е напуснала поради това, че е разбрала, че срещу нея е образувано разследване, за което е разбрала от друг човек, и това е породило притеснение у нея, че няма да може да се защити. Пред Софийски градски съд заявява, че не й е било предявено обвинение, нито на нея, нито на адвоката й в Русия. Постановление за предявяване на обвинение от 19.04.2022 г. й е показано за първи път на дата 29.03.2023 г. от градски прокурор от Софийска градска прокуратура. На 19.10.2022 г. от ГД Гранична полиция при РДГП Драгоман е изпратено писмо рег. 407806-5228/19.10.2022 г. /л.438/, вх. КП-11827/19.10.2022 г. /по описа на ДАБ при МС/, в която се сочело, че след извършено запитване до руските власти, същите с писмо рег. В-19462/14.10.2022 г. са уведомили ДМОС при МВР, че не е установено лице с имена Е. А. да фигурира в информационните масиви Население , а след проверка на изпратените дактилоскопни отпечатъци е установено, че същите принадлежат на руската гражданка Г. И. М., която е издирвана на национално ниво за извършени престъпления по смисъла на част 4, чл.159 от НК на РФ участие в група, занимаваща се с извършване на измами. Сочи се също, че в миналото същото лице е било подведено под отговорност за извършени престъпления по смисъла на част 4, чл.159 от НК на РФ длъжностно присвояване в особено големи размери, за което е била осъдена. С Решение УП-ОК24/24.10.2022 г. /л.412/, на основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, интервюиращият орган при ДАБ при МС отхвърлил като явно неоснователна молбата на Е. А.. Това решение било обявено за нищожно по съдебен ред с Решение 553 от 01.02.2023 г. по адм.дело 10283 от 2022 г. по описа на АССГ, като са дадени указания на административния орган съобрази информацията относно истинската самоличност на чужденката и да проведе отново производството по реда на ЗУБ. С Писмо рег. УП21860/10.04.2023 г. от ДАНС изразява становище, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на Г. М., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Подобно писмо е постъпило и за името А. при първоначалното разглеждане на случая. На 24.03.2023 г. във Върховната Касационна Прокуратура е получена молба за екстрадиция на Г. И. М. с изх. 81/3-1415-22/02.03.2023 г. от Генералната Прокуратура на Руската федерация, за да бъде изправена пред съд за престъпление по чл.159 от НК на РФ. С Определение от 31.05.2023 г. на Софийски градски съд по н.ч.д 1911 от 2023 г. е оставено без уважение искането на Софийска градска прокуратура за допускане на екстрадиция на М.. Освен горепосочените документи в преписката се съдържат и доказателства, които свидетелстват за влошеното й здравословно състояние на жалбоподателката и оказана й медицинска помощ по време на престоя й в помещение от затворен тип и извършени й медицински прегледи /л.235 л.253 вкл./ В съдебното производство са представени също: Справка вх. ЦУ-371/12.04.2023 г. /л.140 л.144/, съдържаща информация за руската гражданка Г. М., във връзка с образувани срещу нея съдебни дела в Руската федерация и възможности за лечение в РФ на [заличен текст] [заличен текст] /от което жалбоподателката страда/, изготвени са няколко справки относно общото положение в Русия, спазването на човешките права, какво постановява текстът на чл. 159 от НК на РФ /справка относно общото положение в Руската федерация вх. ЦУ-361/10.04.2023 г. /л.145 л.163/, Справка относно Руската федерация и спазването на човешките права вх. МД-652/14.11.2022 г. /л.423/, справка относно чл. 159 от НК на Руската федерация вх. МД-676/21.10.2022 г. /л.420/. В Доклад за състоянието на човешките права и проблемите с наказателното правосъдие в Руската федерация / лист 506/, представен във връзка с искането за екстрадиция на касатора, също се коментира, че няма данни исканото лице да е имало враждебни на режима политически изяви и поради това да е в риск от репресиране на това основание. От приетата като доказателство Справка вх. ЦУ-371/12.04.2023 г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, се установява, че жалбоподателката е била подсъдима по наказателни дела в Русия. През април 2022 г. М. е станала обвиняема в разследване, според което в периода от 2011 г. до 2016 г., като част от организирана престъпна група е извършила измамна кражба на 2 287 953 000 рубли /2 милиарда 287 милиона 953 хиляди рубли/. Описано е също, че на 22.05.2019 г. Останкинският съд в Москва е осъдил М. на три години и четири месеца лишаване от свобода като делото е разгледано по специалния ред, тъй като жалбоподателката е сключила сделка със следствието /досъдебно споразумение за сътрудничество от 24 януари 2017 г./. При така установените факти съдът е счел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съобразяване на материалния закон и неговата цел, поради това е отхвърлил жалбата. Посочил е, че административният орган е обсъдил подробно наведените от лицето твърдения и правилно е достигнал до извод, че те не обосновават предоставянето на хуманитарен статут, нито попадат в някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Освен това, недостоверно му се е сторило твърдението, че лицето не споделя политиката на Русия относно военните действия в Украйна, доколкото М. е напуснала страната няколко месеца преди началото на конфликта. Не са били налице и данни за проблеми с етническата ѝ, религиозната ѝ или политическа принадлежност. Разгледано по същество решението е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изводите на съда не са съобразени с константна и обстойна практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз. Съдът не се е съобразил, че с решение 553 от 01.02.2023г. по адм.д. 10283 от 2022г., АССГ е обявил за нищожно предходно решение на заместник-председателя на ДАБ, касаещо жалбоподателката, но под друго име - Е. А.. С него са били дадени указания на административния орган да проведе процедурата отново, съобразно изискванията на ЗУБ. По преписката не са налични доказателства за уведомление на лицето, интервю или извършването на други административнопроизводствени действия, освен ново писмо от ДАНС, които да показват, че процедурата е била извършена повторно, съобразно правилата на ЗУБ и АПК. Така, при неспазване на указанията на АССГ от 2022г. административният орган не е дал възможност на лицето да представи допълнителни доказателства и адекватно да организира защитата си, а само се е задоволил да коментира и базира акта си на твърденията на касатора от единственото проведено с нея интервю. Това представлява съществено процесуално нарушение на административния орган, което е довело до нарушение на задължението по чл. 35 АПК да се издаде административният акт едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съдът намира, че са били налице материалноправните предпоставки за предоставяне на лицето на статут на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ поради наличие на други причини от хуманитарен характер, доколкото е било необходимо по-детайлен анализ и съотнасяне с историята на лицето на справките и общодостъпната информация за състоянието на гражданските права в Русия. При разглеждане на молби за статут българският съд следва да прилага не само националното право и правото на ЕС, но и Европейската конвенция за защита правата на човека. Закрилата срещу връщане, която произтича от член 3 от ЕКПЧ се прилага по отношение на всички лица, застрашени от връщане, и е абсолютна /делата Sufi and Elmi срещу Обединеното кралство, Salah Cheekh срещу Нидерландия, MSS срещу Белгия и Гърция/. Принципът за забрана за връщането също така произтича от член 3 от Конвенцията против изтезанията и член 7 от Международния пакт за граждански политически пакт. Поради това и на базата на международното публично право съдът дължи мотиви по забраната за връщане дори при наличие на изключенията за предоставяне на международна закрила. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ, Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая частично такива доказателства са предоставени от жалбоподателката във връзка с твърденията ѝ за основателен страх за живота ѝ и страх от преследване. Ако беше проведено ново производство от ДАБ, съгласно указанията на съда, за М. щеше да съществува възможността да предостави още и по-подробни доказателства по направените от нея твърдения. Макар обвиненията срещу нея да са от наказателноправно естество, именно липсата на гаранции за прилагане на Европейската конвенция за правата на човека от страна на Русия са могли да доведат до друг извод за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Налице са доказателства, че спрямо М. са предприети мерки в тази връзка. Административният орган и съдът не са обсъдили тези доказателства в светлината на действителната актуална обстановка в страната на произход. На съда е известно, че на 16.03.2022 г, Комитетът на Министрите от Съвета на Европа с Резолюция CM/Res (2022)2 е решил от същата дата Руската федерация да преустанови членството си в Съвета на Европа. С нова Резолюция от 23.03.2022 г CM/Res (2022)3, като е отчетено и Решението на ЕСПЧ от 22.03.2022г. относно последиците от напускането от Русия на Съвета на Европа е прието, че от 16.09.2022г. се преустановява членството на Руската федерация в ЕКПЧ. От това възникват основателни съмнения, че стандартите за третиране на подсъдими и осъдени лица не биха се спазвали в нужната степен от руските съдилища и длъжностни лица, ангажирани с процеса на правораздаване. В подобен смисъл се е произнесъл и СГС, който при отказа си да уважи искането за екстрадиция на М. в Русия е цитирал множество останали неизпълнени решения на ЕСПЧ. След денонсирането на Европейската конвенция за правата на човека, основателно може да се предположи, че стандартите на ЕКПЧ по официален начин са отречени от руските власти и по официален начин са обявени като противоречащи на основите на руския политически и правен ред, особено след приемането и подписването от Президента на Русия на 28.02.2023г. на федерален закон, с който се прекратява действието на международните договори и техния примат над руското право /закон 43-Ф33 «О прекращении действия в отношении Российской Федерации международных договоров Совета Европы», източник на официално достъпна информация - http://www.kremlin.ru/acts/news/70605 - сайта на Президента на Руската Федерация/. Съдът намира, че са налице сериозни основания да се предполага, че при едно евентуално връщане на касатора в Русия, същата в качеството си на подсъдима и евентуално на осъдена - не би била третирана по начин, който да е съответен на изискванията на ЕКПЧ. От тази гл.т. не е налице сигурност, че след отказването на хуманитарен статут на лицето и евентуалното ѝ предаването Г. М. действително ще се ползва от гаранциите за справедливия процес или ще бъде защитена от малтретиране. В този смисъл са изнесените от нея твърдения и представени доказателства, че един от защитените свидетели по същото дело вече не се ползва дори с възможност за адекватна медицинска помощ /стр. 42 и сл. по делото/, каквато на самата М. е необходима /видно от множествата приети и неоспорени по делото медицински документи/, а друг е в неизвестност /стр. 49 и сл. по делото/ В допълнение, касаторът М. в изявления пред административния орган и съда твърди, че не възприема начина на управление в родината си и не желае да се завърне там поради страх от политическо гонение /разполагайки с информация за корупционни сделки на определени длъжностни лица за което е и привлечена като защитен свидетел/. Действително, неприемане на политическия режим в страната на произход, сам по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради позицията си. В Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците е посочено, че към понятието опасения" - душевно и субективно състояние, се добавя и прилагателното основателни". Това означава, че статутът на бежанец на дадено лице се определя не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация. Следователно, изразът основателни опасения" съдържа както субективен, така и обективен елемент и при установяването дали съществуват основателни опасения, трябва да се вземат под внимание и двата елемента. В настоящия случай административният орган и съда са пропуснали наличието на доказателства и други официални данни, които свидетелстват за обективния характер на изказаните от Г. М. опасения. Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2011/95 /относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила/, когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика. Директивата не предписва стандарта на доказване, който се изисква, за да може опасенията да бъдат считани за основателни . В решението си по съединени дела C-199/12, C 200/12 и C 201/12 обаче, СЕС пояснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се опасява от преследване в бъдеще. В този смисъл, настоящия състав на ВАС намира, че нито съда, нито административния орган са обсъдили всички релевантни доказателства, нито са дали възможност на касатора, съгласно чл. 4 от Директивата да представи допълнителни и достатъчни такива. Това налага отмяна на решението на административния съд и на административния акт и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган. При новото произнасяне следва да се проведе ново производство по общия ред по искането на лицето, съгласно правилата на ЗУБ, като се вземат предвид и дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на делото следва да уважи искането на Г. М. за присъждане на направените по делото разноски. Доколкото липсва представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът следва да присъди на лицето сумата от 80 лв., която представлява направените разноски за държавни такси по оспорването в двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл.222, ал.2 АПК Върховният административен съд