Решение № 1168 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 607/2018 г.

Решение № 1168 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 607/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Бургаска газова компания" ЕООД, чрез адвокат Георгиев, срещу Решение № 1811 от 03.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2216 по описа на Административен съд – Бургас за 2016 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалноправните разпоредби и необоснованост. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски. Ответникът – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението на АС Бургас за неправилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С посоченото решение Административен съд – Бургас в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлил като неоснователен предявеният от "Бургаска газова компания" ЕООД, иск против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда " за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 400 лв., за причинени имуществени вреди - разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, произтичащи от незаконосъобразно Наказателно постановление № 03-003253/27.08.2014 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда" - Варна, изменено с влязло в сила решение по КНАХД № 2495/2015 г. по описа на Административен съд- Варна, ведно със законната лихва върху тази сума. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че за да се уважи предявеният иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на установените в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Заключил е, че не е налице първата от тези предпоставки. По изложените съображения административният съд е приел, че не са налице всички кумулативно посочени в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав на отговорността и е отхвърлил иска като неоснователен. Така постановеното решение е неправилно и следва да се отмени като постановено в противоречие с материалния закон. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С решение № 1219/16.06.2015 г., постановено по НАХД № 1386/2015 г. по описа на Районен съд- Варна, е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП 03-003253/27.08.2014 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда"- Варна. С него е било наложено на "Бургаска газова компания" ЕООД административно наказание "глоба" в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ. Решението на ВРС е било отменено с влязло в сила решение № 2239/28.10.2015 г. по КНАХД № 2495 на Административен съд- Варна. С решението на касационната инстанция е прието, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ и законосъобразно е ангажирана отговорността на търговското дружество, но, доколкото нарушението е отстранено след установяването му и е допуснато за първи път, е счетено, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, поради което е намален размерът на наложеното наказание. Установено също от съда е, че в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление "Бургаска газова компания" ЕООД е ползвал адвокатска защита, осъществена от адвокат Георгиев от АК- Пловдив въз основа на сключен на 15.04.2015 г. договор за правна защита и съдействие (на л. 13 от приложеното НАХД 1386/15 на ВРС) и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за сумата от 400 лв. не съставлява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Единствения спорен въпрос по делото, който е поддържан от ответника по касация и в хода на първоинстанционното производство е липсата на отменен акт, тъй като в случая НП е изменено и според ответника по касация не е налице първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези доводи, не се споделят. Вярно е, че съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай неправилно АС Бургас е приел, че при изменено наказателно постановление по съдебен ред, не е налице условието по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени, какъвто е конкретния случай. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. Затова и АС - Бургас е трябвало да приеме, че исковата претенция е допустима и при изменено наказателно постановление. При тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и съдебната практика по адм. д. № 6256/2017 г. по адм. дело № 5312/2016 г. по описа на Върховен административен съд. С оглед изхода от делото на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 775 лв. за първоинстанционното производство съгласно представен ДПЗС без номер от 27.10.2016 г. и ДПЗС без номер от 20.07.2019 г. пред настоящата инстанция и платени държавни такси. С оглед фактическата и правна сложност на делото разноските сторени от касатора не са прекомерни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение