Решение № 3171 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8205/2023 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия15.03.2024 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на "Велди -1" ООД - гр. Пловдив, за отмяна на Решение 697 от 19.04.2022 г. по адм. дело 1867/2021 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с Решение 6311 от 13.06.2023 г. по адм. дело 6000/2022 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, на основание чл. 239, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс.
ОСЪЖДА "Велди -1" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица]да заплати на Областната дирекция по безопасност на храните Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, [улица], разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ ТОДОР ТОДОРОВ/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Велди -1" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], за отмяна на Решение 697 от 19.04.2022 г. по адм. дело 1867/2021 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с Решение 6311 от 13.06.2023 г. по адм. дело 6000/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение. В искането за отмяна, с изрично посочено правно основание чл. 239, т. 1 АПК, се поддържа становище относно наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са съществували към момента на постановяването на съдебното решение, но не са били известни на искателя. Иска се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Искателят се представлява от адв. Й. Христев Адвокатска колегия Пловдив. Ответникът Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Пловдив оспорва основателността на искането за отмяна. Намира, че не са налице кумулативно изискуемите нормативноустановени предпоставки за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от искателя адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, намира, че искането е подадено срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2, във връзка с чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: От данните по делото се установява, че с Решение 697 от 19.04.2022 г. по адм. дело 1867/2021 г. на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на "Велди -1" ООД, гр. Пловдив срещу акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 14.06.2021 г., издаден от Директора на ОДБХ Пловдив. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение 6311 от 13.06.2023 г. по адм. дело 6000/2022 г. на ВАС. Във връзка с наведените твърдения досежно наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са съществували към момента на постановяването на съдебното решение, чиято отмяна се иска, но не са били известни на искателя е посочен следният документ: Удостоверение, изх. 019 от 24.07.2023 г. издадено от ЕТ Ви-Ки-П. Кънев, в което е посочено, че дружеството е подало информация към НСИ за продадени кокошки, като във формуляра информацията за продадените кокошки е коректно посочена на реда Продадени птици за клане. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Представеното доказателство не обосновава наличие на посоченото в чл. 239, т. 1 АПК основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Удостоверение, изх. 019 от 24.07.2023 г. е издадено от ЕТ Ви-Ки-П. Кънев почти две години след издаване на Съдебно удостоверение, изх. 4012 от 28.10.2021 г. по адм. дело 1867/2021 г. на Административен съд Пловдив. След направеното доказателствено искане в хода на съдебното производство по адм.д. 1867/2021 г. на АС - Пловдив от 12.10.2021 г., за получаване на информация от ЕТ Ви-Ки-П. Кънев и след получаване на издаденото съдебно удостоверение, дружеството не е положило нормално дължимата грижа за добро водене на делото. В съдебно заседание от 19.11.2021 г. по адм.д. 1867/2021 г. на АС Пловдив, дружеството е представило получените отговори от останалите респонденти и не е заявило искане за отлагане на делото поради липса на представена информация от ЕТ Ви-Ки-П. Кънев, като в проведените след това пет съдебни заседания, процесуалният представител на дружеството изрично заявява, че няма други доказателствени искания. Страната е имала обективна възможност да се снабди с представеното удостоверение по време на висящността на процеса пред АС - Пловдив. Ето защо и съдебната практика, на която се позовава искателят, а именно: Решение 5549 от 08.06.2022 г. по адм.д. 3133/2022 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия е неотносимо към предмета на настоящия правен спор, тъй като касае различна фактическа обстановка. По изложените съображения, искането за отмяна на Решение 697 от 19.04.2022 г. по адм. дело 1867/2021 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с Решение 6311 от 13.06.2023 г. по адм. дело 6000/2022 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, на основание чл. 239, т.1 АПК, е неоснователно. С оглед изхода на спора и на основание чл.249 във връзка с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,