Решение № 6723 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2017 г.

Решение № 6723 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2073 от 08.11.2016 г. по адм. дело № 1079 по описа за 2016 г. на Административен съд П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-16000915001883-091-001 от 11.12.2015 г., издаден от И. К. К., на длъжност Н. С. "Ревизии", при ТД на НАП гр. П., като орган възложил ревизията и Й. Д. П., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. П., като орган ръководил ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 184 от 28.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който за отчетен период м. януари 2014 г., спрямо "Б. Е. Е. В. П." ООД /в несъстоятелност/, допълнително е начислен ДДС в размер 3 191 047.48 лв., увеличен е размерът на начисления ДДС с 491 569,34 лв., в резултат на неправилно издадени кредитни известия и са начислени лихви за просрочие в размер на 591 905,93 лв. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на РА изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 26 750 лв. за всяка съдебна инстанция. Ответникът - "Б. Е. Е. В. П." ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор от 07.02.2017 г., изготвен от адв. З. Лазарова, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Ревизионен акт № Р-16000915001883-091-001 от 11.12.2015 г., издаден от И. К. К., на длъжност Н. С. "Ревизии", при ТД на НАП гр. П., като орган възложил ревизията и Й. Д. П., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. П., като орган ръководил ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 184 от 28.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който за отчетен период м. януари 2014 г., спрямо "Б. Е. Е. В. П." ООД /в несъстоятелност/, допълнително е начислен ДДС в размер 3 191 047.48 лв., увеличен е размерът на начисления ДДС с 491 569,34 лв., в резултат на неправилно издадени кредитни известия и са начислени лихви за просрочие в размер на 591 905,93 лв. За да прогласи РА за нищожен съдът е приел, че същият е издаден при спазване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но в нарушение на чл. 118, ал. 2 от с. к., т. к. единият издател на акта не е сред лимитативно посочените експертни длъжности по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Решението е неправилно. Мотивите на административния съд, че ревизионният акт е нищожен, тъй като е издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са неправилни. Същите са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Въпросът, с който е инициирано образуване на соченото тълкувателно дело е бил: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В новата редакция на разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК (действаща и към настоящия момент) императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК (отменена към настоящият момент). В случай, че е налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. С оглед изложеното, основателни са доводите на касатора, че процесният РА не е нищожен, предвид издаването му от компетентен орган. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,