Решение № 12293 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Живкова от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощник адв. Попова, срещу решение 953/13.05.2021г., постановено по адм. дело 502/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-19-441 от 16.05.2019 г. на кмета на район "Централен" при Община Пловдив, с нареждане за премахване на незаконен строеж: "дървен навес", пета категория, с приблизителни размери 2.55м./2.60м., разположен "в северната част на имот с идентификатор 56784.522.685 по КККР, УПИ IХ-685, кв. 150-нов, 324-стар, по плана на Централна градска част-Пловдив, одобрен със заповед от 1982г., ул. Кракра 3, извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж, който не може да се характеризира като търпим и който не е предмет на предвижданията на действащия ПУП. Решението се счита неправилно, необективно и пристрастно към тезата на ответната администрация, мотивите му са възприети като противоречиви и непоследователни, фактическите обстоятелства изложени неверно, не са обсъдени в пълнота и надлежно събраните доказателства, като дори частично са преиначени от съда, за да се отхвърли жалбата, не са обсъдени всички направени оплаквания, нарушен е и материалният закон. С оглед това, се претендира отмяната му и с произнасяне по същество, се иска касационната инстанция да отмени процесната заповед. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпила е, на 08.11.2021г., молба от адв. Л. Попова, с която поддържа жалбата, претендира и доказва разноски, представя писмена защита. Ответникът - Кмета на район "Централен" при община Пловдив, редовно призован, не се представлява, не е изразено становище по жалбата. Ответната страна - Г. Тенов, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е заявил отношение по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Процесният съдебен акт е постановен след отменително решение на ВАС по адм.д. 9726/2020г., поради допуснато при първоначалното разглеждане на делото съществено процесуално нарушение, с дадени указания за конституиране като заинтересована страна и на втория собственик на строежа, също адресат на заповедта. За да направи извода за законосъобразнст на административния акт, решаващият съд е приел, че: жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес да го оспори, че заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на КА 15 от 25.02.2019г., /с неуспешно проведено оспорване на автентичността и верността му/, при спазено изискване за форма и с изискуемото по чл. 59 АПК съдържание, с предмет на премахване нов незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без изискуемото разрешение за строеж. Отчетено е, съобразно заключението на вещото лице, че постройка с установените вид, разположение и размери, не е показана на нито един от кадастралните планове от 1954г., 1973г., 1982г., както и в КК на гр. Пловдив, одобрена през 2009г., /имаща за цел да отрази действителното положение в имотите към момента на нейното одобряване/. В заключение е направен изводът, че строежът не отговаря на критериите за търпимост, дори и да се приеме по възражението, че е извършен в периода 08.04.1987-30.06.1998г., след като не е бил допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, т.е. не е налице хипотезата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, а ако се приеме, че е изграден след 2009г., то е неприложима разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Решението следва да се остави в сила. Несъстоятелно е твърдението, че не са обсъдени от съда наведените оплаквания за нищожност на административния акт сочените неверни фактически и правни основания в заповедта и допуснати при постановяването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила, дори и да са налице, не водят до нищожност, а касаят нейната законосъобразност, която именно е предмет на съдебния контрол. Процесната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, въз основа на възприети фактически констатации, изложени в КА 15/25.02.2019г. Процедурата по издаването на заповедта не е предадена противоречиво в съдебния акт в констативния протокол от 01.02.2019г., представен в с.з. на 12.12.2019г., са описани три обекта в имота, единият от които е процесния навес, след което, а и няма пречка, е съставен констативният акт 15, който св. Палагачев е подписал, въпреки, че е присъствал само при първата проверка - констатациите и в КП и в КА са идентични, нарушение в този случай не е налице. КА е връчен на жалбоподателката, изложила възраженията си по него, правата й за защита не са нарушени. Вярно е, че с изводите на допуснатата и приета по делото СТЕ, се установяват фактически данни, различни от описаните в КА и заповедта - въпросният навес е разпоредено да бъде премахнат изцяло, въпреки доказателствата, че е част от съществувала стопанска постройка /с почти три пъти по-голяма квадратура и геобразна конфигурация/, която е била разрушена останали са само четирите тухлени колони. Върху тях обаче, е изградена нова дървена конструкция, покрита с керемиди, със стрехи от двете страни, тухлените колони са станали част от осъществения нов строеж, за изпълнението на който, дори и да се приеме като осъществен ремонт по смисъла на закона, също се изисква разрешение за строеж. Заповедта е издадена на две самостоятелни основания и проверката по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ безспорно установява, че по действащия ПУП - ПРЗ /ДВ бр.70/03.09.2019г. /както и по всички предходни вече обезсилени планове/, не е предвидено допълващо застрояване в имота - потвърдено е от вещото лице, че в ПЗ, за него е предвидено запазване на двуетажна жилищна сграда, пристрояване на същата от югоизток, до създаване на свързано застрояване с новопредвидено пристрояване на същетвуваща сграда в съседния УПИ и ново надстрояване с един етаж. Затова, дори и органът да бе разпоредил премахване само на покривната част, запазването на колоните е неприемливо при противоречието с ПУП и условията за признаване на търпимост на строежа не са налице. На второ място, с оглед заключението на вещото лице и разясненията в с.з. от 06.02.2020г., в КА са допуснати несъответствия в графичната му защрихована част, с оглед дадените размери 2.55м./2.60м., /защрихован е правоъгълник, вместо квадрат/. Всъщност, местоположението на строежа съвпада както е отразен в КА и в СТЕ. Неточност в КА и заповедта е налице само в описанието му - че новата дървена конструкция навес, е долепена до сградата с идентификатор 56784.522.686.1, находяща се в съседния имот, /вместо установеното от вещото лице при огледа на място, че строежът се намира в северния ъгъл на имота, долепен до фасадната стена на жилищната сграда в процесния имот, с идентификатор 685 в края и до плътната ограда със съседния имот на северозапад/. В същото време, в озаглавяването на строежа е посочено, че е ситуиран именно в северната част на имота на жалбоподателката, т..е. правилен е изводът на съда, че разпореденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, още повече, че в имота няма друг навес, затова описаното несъответствие в разположението му и в графичната част на КА, не са от характера на съществените и не биха могли да доведат до различен извод - за незаконосъобразност на заповедта. Несъстоятелно се оспорва и приетото от административния орган и съда, че строежът е пета категория, съгласно Наредба 1 от 30 юли 2003 г. вещото лице е изяснено защо същият не е шеста категория по чл. 46, ал. 1 ЗУТ, /за който не се изисква разрешение за строеж/, както и защо е приложим чл. 42, ал. 3 ЗУТ - в т. 2.3 от заключението, с оглед разположението му, възприето и в мотивите на обжалваното решение. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на решението не са налице, то следва да бъде оставено в сила, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение,