Решение № 467 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 471/2010 г.

Решение № 467 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 471/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 4/15.02.10 г., постановена от РС-Карнобат /КнРС/по Н. О. Х. Д. 511/09 г., подсъдимият А. Ю. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му с обвинителен акт обвинения за извършени от него престъпления по чл. 209, ал. 1 и чл. 313, ал. 1 НК. С решение № 105/17.05.10 г., постановено по В. Н. О. Х. Д. 251/10 г., ОС-Бургас /БОС/ изменил цитираната присъда, като е признал Ю. за виновен в извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК му е наложил наказание пробация с определяне на две пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес"и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", все за за срок от шест месеца. В останалата част присъдата на КнРС е потвърдена. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, в което е развито оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като към момента на постановяване на решението от страна на Б., в сила е била разпоредбата на чл. 42Б, ал. 1 НК в актуалния й вариант и решаващият съд е този, който е оправомощен да определи периодичността на задължителната регистрация по настоящ адрес. Моли се на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК въззивното дело да бъде възобновено и постановеното по него решение да бъде изменено, като бъде определена периодичност на изпълнение на пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" два пъти седмично, от самия ВКС. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането. Подсъдимият се присъединява към становището на прокурора. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането от Главния прокурор и изтъкнатите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване е основателно. Към момента на постановяване на решението от страна на Б. - 17.05.10 г. - в сила е разпоредбата на чл. 42 Б, ал. 1 НК /в сила от 01.06.09 г./, в която са разписани правомощията на съда да определя периодичността на задължителната регистрация по настоящ адрес като пробационна мярка, определима най-малко два пъти седмично. Като не е съобразил в своето решение цитираната законова разпоредба, второстепенният съд, решил за първи път третирания въпрос, е допуснал нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно негово приложение- касационно основание по силата на чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК. В този смисъл са налице предпоставките по чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство. В съобразие с визираните в чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК условия, ВКС на РБ е оправомощен да вземе решение по същество след възобновяване на второинстанционното производство и да определи периодичността на задължителна регистрация по настоящ адрес в минималния, предвид от закона порядък- два пъти. Казаното е така, тъй като коментираното процесуално действие, извършимо от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, се явява в полза на осъдения. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение