Решение № 310 от 29.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 207/2010 г.

Решение № 310 от 29.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 207/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия С. В. М. против присъда № 7/18.02.2010 г. по въззивно нохд № 385/2009 г. на Ловешкия окръжен съд. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал, довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание с осъждането му по предявеното обвинение и уважаване на предявените граждански искове. Обосновава се искането за отмяна и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци Ц. В. Г. и Н. Н. Х. като родители и законни представители на пострадалия Д. Г. и чрез повереника си оспорват основателността на жалбата и обосновават искането си новата присъда да бъде оставена в сила поради липса на допуснати нарушения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и новата присъда следва да бъде оставена в сила. Няма допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Троянският районен съд, пети съдебен състав с присъда № 24/18.06.2009 г. по нохд № 233/2008 г. признал подсъдимия М за невиновен в това, на 16.05.2007 г. в с. О. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 5 и изр. 2 ЗДвП, чл. 117, пр. 2 ЗДвП по непредпазливост да е причинил тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2, пр. 6 НК като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Д. Ц. Г. и го оправдал по обвинението по чл. 343А, ал. 1, б. А, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 1 от НК. Предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от престъплението, отхвърлил изцяло като неоснователни. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства по делото. Ловешкият окръжен съд с обжалваната от частните обвинители и граждански ищци нова присъда по въззивно нохд № 385/2009 г. отменил изцяло оправдателната присъда на Троянския районен съд и признал подсъдимия за виновен по предявеното обвинение за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 5 и изр. 2 ЗДвП и на основание чл. 343а, ал. 1, б. А пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1, б. Б пр. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл. 343г НК и лишил подсъдимия от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да управлява МПС за срок от 10 месеца от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 60 000 лева за неимуществени и 5 221 лева за имуществени със законните последици. Отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер. Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса и потвърдил присъдата в останалата й част. Въззивният съд по повод жалбата на частните обвинители и граждански ищци Г. и С., съдържаща доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, извършил цялостна проверка на обжалваната оправдателна присъда. Приел, че са налице основанията по чл. 327 НПК за представените писмени доказателствени средства, а допуснал събирането на нови, защото счел, че са необходими за установяване на фактическите обстоятелства по делото и поставил допълнителни задачи на приетата от първоинстанционния съд повторната автотехническа експертиза, изготвена от инж. Г, д-р инж. М инж. Л. Представеното в съдебното заседание ново заключение е прието след допълнителни обяснения, но поради възражения от повереника са поставени нови допълнителни задачи, отговор на които е даден в ново допълнително заключение. Прието е от съда независимо от направените възражения и искането на жалбоподателите за назначаване на повторна експертиза по съображения за неоснователност, защото "съдът може да възприеме отговорите на въпросите, които са от значение за решаването на делото и които изискват техническа подготовка". В мотивите на новата присъда въззивният съд е изложил приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и доказателствата, въз основа на оценката на които е направил извод за липса на допуснати нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия като основание да го признае за невиновен. По повод възраженията в жалбата на частните обвинители и граждански ищци, както и съгласно процесуалното си задължение по чл. 314 НПК извършил нова проверка на събраните доказателствени средства, за които е направил извод, че са достатъчно и необходимите, а с допуснатите две допълнителни експертизи, че са отстранени непълнотите за доказателства, с които се установяват относими към предмета на доказване обстоятелства. Описал е фактическата обстановка, която е приел за установена и неоспорена, като е оценил за достоверни обясненията на подсъдимия относно поведението му като водач на превозно средство и конкретно преди инцидента, изложил е виждането си за оценката на установената скорост на движение преди както и необходимата към момента на удара при конкретната обстановка, за да бъде избегнато съприкосновението с велосипеда на пострадалия, наличието и стойността на закъснение на реакцията. Тези обстоятелства са го мотивирали да се разграничи от изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушения, които да са в причинна връзка с произшествието и настъпилия вредоносен резултат. Изложил е подробни съображения за решението си да възприеме възражението на повереника, че подсъдимият е приближавал към Т-образно кръстовище със забележката, че поначало такова нарушение не е предявено на подсъдимия, но че то може да се обобщи в нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, без да подкрепи този извод с правни съображения. Приел е, че е установено допуснато нарушение на закъснението на реакциите на подсъдимия, нарушение на режима на скоростта по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП във връзка с конкретната й стойност към "неурегулирано" кръстовище и е цитирал решения на Върховния касационен съд, с които вероятно е искал да подкрепи обобщения извод, че "в случая сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието като се е движел с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост". Решението на въззивния съд да постанови нова присъда означава, че съдебният акт трябва да отговаря на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, каквото задължение произтича от разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК. В мотивите по ясен начин следва да изложи приетата от него за установена фактическа обстановка, да направи пълен и задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал, да го съпостави и да направи оценка с оглед действителния му смисъл. По делото са разпитани свидетели, а подсъдимия е дал обяснения. Има противоречиви данни за поведението му като водач на автомобила, както и относно конкретната пътна обстановка и преди всичко мястото, от което е излязъл пострадалия с велосипеда. Съдът е бил длъжен да отстрани противоречията и да даде отговор кои от относимите обстоятелства са установени /каквито са скоростта, видимостта за подсъдимия, характера на участъка, от който се е появила опасността, възможността да бъде забелязана своевременно/. Вярно е, че отговор на част от тези въпроси се съдържат в заключенията, допуснати от двете инстанции, но по отношение на втората допълнителна експертиза, приета във въззивното производство изводите са оспорени и е направено искане за назначаване на повторна, което е означавало оспорване на обосноваността и възникнало съмнение за правилността на експертното заключение. В приетите основни и допълнителни експертизи има различия по съществени въпроси, а освен това са изготвени и от различни вещи лица. Първоинстанционният съд е изложил съображения кои и защо възприема, но мотиви в посочения смисъл не се съдържат в съдебния акт на въззивния съд. Не е достатъчно да се отрази, че е "установено" някакво обстоятелство, а с какви доказателствени средства, които да се конкретизират и анализират. Правото на съда да приеме онова заключение, което оценено с останалия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал дава възможност да реши въпросите по чл. 301, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК не го освобождава от задължението при наличието на няколко заключения да конкретизира кое е това, което приема, както и да мотивира несъгласието си с останалите заключения. Неизпълнението му не дава възможност да се извърши проверка дали са верни както фактическите, така и правните изводи на съда. Безмотивно, както беше посочено и по-горе, въззивният съд е приел наличие на различна фактическа обстановка, при която е настъпило ПТП като е приел за основателно възражението за наличието на "неурегулирано" кръстовище - Т-образно. Произшествие, настъпило в района на такова кръстовище означава допуснато конкретно нарушение на участник в произшествието, което не може "да се обобщи в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП". Последната се прилага в случаите когато не е допуснато нарушение на специална норма от предвидените в ЗДвП, изискваща поведение, съобразено с конкретната пътна обстановка. Неизяснената фактическа обстановка несъмнено е дало отражение и върху правните изводи за приети като допуснати нарушения на правилата за движение и особено с включването му на такова, за което подсъдимият не е имал обвинение. В обвинителния акт е мотивирано обвинение за извършено нарушение на чл. 117 ЗДвП /и в този случай то е наред с обвинението на общото правило по чл. 20 ЗДвП/. Въззивният съд обаче не е изложил никакви съображения - нито фактически, нито правни, има ли основание за отговорност за такова нарушение съобразно установената по делото фактическа обстановка. Вероятно като е направил констатацията, че макар и пострадалият да попада в опасната зона за спиране подсъдимият е подценил пътната обстановка и не е реагирал адекватно - бързо и на мига, когато е забелязал опасността, поради което не е взел правилното решение за предотвратяване на произшествието. Отговорността е само за конкретно допуснато нарушение при правилно установена конкретна фактическа обстановка съобразно поведението на всеки от участниците. Невъзможността да се установи какви конкретни фактически обстоятелства въззивният съд е приел за установени, въз основа на кои доказателствени средства, в които се съдържат доказателства за тях и противоречивите съображения за допуснати нарушения на правилата за движение са основанията за извод, че не може да се извърши проверка доколко вътрешното убеждение е изградено според процесуалните изисквания и е гарантирано установяване на обективната истина. Поради това новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато на същия съд като при новото разглеждане от друг състав се вземат предвид доводите и възраженията на страните, отстранят се допуснатите нарушения и се решат правилно въпросите по чл. 301 от НПК. Частните обвинители и граждански ищци Г. и С. като родители и законни представители на пострадалия Д. Ц. Г. по повод жалбата на подсъдимия М са участвали в производството пред касационния състав със защитник-редовно упълномощен адвокат. Размерът на адвокатското възнаграждение 400 лева представлява разноски по смисъла на чл. 189 НПК, които подсъдимият следва да заплати. Затова и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение