Решение № 6016 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК - Варна чрез процесуален представител Й. Йорданов- служител с юридическо образование, против Решение № 14369/22.12.2025г. на Административен съд- Варна по адм. дело № 2217/2025г. С него се изменя Заповед за налагане на санкции № РД-11-1648/7/15.09.2025г. на директора на РЗОК-Варна в частта, за размера на наложената на МБАОЛ " Еврохоспитал" ООД финансова неустойка като я намалява от 1500 лева на 600 лева. Поддържа доводи, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПКТ, поради което се иска отмяната му. Съображенията са, че е наложен размер на санкцията в обвързана компетентност, поради което неправилно е намален размера от съда. Ответникът, МБАЛ Еврохоспитал ООД, чрез процесуален представител адвокат Лефтеров, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкция за нарушение, изразяващо се в това, че е заплатена сума за избор на лекар, който избор не е зачетен от болничното заведение, с което е нарушен вида и обема от медицински грижи, в нарушение на ИД, ЗЗ, ЗЗО и НРД. По отношение размера на санкцията съдът е приел, че за повторно нарушение по чл. 455, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025г. санкцията е в размер от 600 до 1500 лева, като наложената без мотиви за индивидуализация на наказанието максимален размер е необоснован, поради което намалил размера в минимума, предвиден от 600 лева, за който размер не се изискват мотиви. Решението е правилно. Възражението в касационната жалба е, че налице обвързана компетентност за органа да наложи максималния размер на санкцията. Тези доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025г. предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лева. Според ал. 4 За повторно нарушение по ал. 3 финансовата неустойка е в размер от 600 до 1500 лева. Разпоредбата на чл. 460 от НРД за МД за 2023-2025г. предвижда за трето и следващо нарушение управителя на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, да налага санкция финансова неустойка в максималния размер, предвиден за повторните нарушения по чл. 455-459. В случая квалификацията на нарушението е поредно. Не е посочено обаче кои са нарушенията, първо, повторно, трето и следващо, за да се наложи санкцията в единствен предвиден размер от 1500 лева. Правната квалификация повторност в случая е налице с оглед наложената санкция със Заповед № РД-11-825/6 от 28.05.2025г. за същото нарушение и съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на НРД за МД за 2023-2025г., поради което преценката за размера е по чл. 455, ал. 4 НРД за МД за 2023-2025г. от 600 до 1500 лева. Предвид това е задължително да бъдат изложени мотиви защо се налага санкция в размер на максисмума. Мотивите "поредно нарушение" не са достатъчни като съдържание за квалификация трето и последващо нарушение. Правилно е определен размер на минимума, предвиден в чл. 455, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025г. за който размер не се изискват мотиви, при установено нарушение, което не е маловажен случай. Предвид изложеното и при споделяне напълно на мотивите към решението, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на ответника се дължат разноски в размер на 200 евро на основание чл. 143 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221,ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение