Решение № 4530 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2009 г.

Решение № 4530 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Павел Митев Митев против решение по адм. д. № 1324/2008 г. по описа на АС-Пловдив в отхвърлителната част. Касационният жалбоподател твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е занижено. Неправилно са отхвърлени исковете за имуществени вреди. Не се е стигнало до сключване на договор, поради незаконосъобразния административен акт. Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност. Съдът трябвало да следва обикновената житейска логика и не са му потребни специални знания за да определи по- висок размер на обезщетение за имуществени вреди. В съдебно заседание въвежда ново касационно оплакване- допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не ги уточнява. Няма претенция за разноски. Оспорва касационната жалба на Агенция Митници. Агенция Митници при Министерство на финансите оспорва съдебното решение в осъдителната част, като твърди, че е незаконосъобразно, защото е постановено при липса на доказателства за размера. Не е спазен и чл. 52 от ЗЗД. Неправилно са присъдени направените разноски от 512 лв. Оспорва касационната жалба на ищеца. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Решението е законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., за претърпени имуществени вреди от 1 000 щатски долара представляващи пропуснати ползи, вреди в размер на 500 лв. представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производство по оспорване на заповед № ММ 3000/20815 от 20.05.2001 г. на Митница Пловдив пред районна прокуратура Пловдив и Митница София, I. По касационната жалба на Павел Митев Митев. Жалбата е неоснователна, а решението в отхвърлителната част следва да се остави в сила като правилно по следните съображения: С решение № 355/19.03.2009 г. по адм. д. № 1324/2008 г. по описа на Административен съд-Пловдив е присъдено обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ППС № 39/9.11.2004 г., издадено от Митница Пловдив и отменено със съдебно решение по адм. д. № 64/2007 г. по описа на ПОС. Прието е, че е налице основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 от АПК за присъждане на обезщетението, защото вредите са в причинно-следствена връзка от незаконосъобразно и предварително отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания. Съдът е обосновал присъждането на 3000 лв. със събраните гласни доказателства. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че не е спазен принципа на справедливостта, а съдът е трябвало да приложи "обикновена житейска логика". Основанието, на което ищецът е искал размер от 10 000 лв. са уронен престиж, чест, достойнство, добро име в обществото и авторитет в колегиалните среди, както и сред състезателите от ръководения от него клуб, срам и неудобство. Тъй като не е установил накърняване на престижа и авторитета си като треньор, правилно и съобразно качеството на разпитаните свидетели, които са съпруга и сестра на ищеца, са правните изводи на съда относно размера на обезщетението за претърпените притеснения, заради невъзможността да напуска страната и издръжката на семейството. Спазването на принципа на справедливостта означава, че размерът на обезщетението трябва да е съобразен с характера и изражението на вредата, при отчитане на икономическия стандарт в страната, а обезщетението не трябва да бъде източник на обогатяване. В случая размерът от 3000 лв. отговаря на този принцип и е обоснован с ангажираните в съдебното производство доказателства. Законосъобразно е решението и в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1000 щатски долара от несключен договор със Спортната федерация на Сирийската Арабска република поради забавените "мудни" и незаконосъобразни действия на митническата администрация по издаването на постановлението. Отговорността за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на държавната и общинска администрация е отговорност от фактически действия и бездействия, но не и от действия, които по съществото са правни, защото са насочени към издаване на обжалваем административен акт. Освен това пропуснатата полза трябва да има сигурен характер, в какъвто смисъл няма доказателства. Правилно е решението и в частта, в която е отхвърлен иск за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в друго производство. В случай, че законодателят предвижда възможността за поискване на направени разноски за адвокатска защита, претенцията следва да се направи в съответното производство, а не в настоящото. Не следва да се обсъждат оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, защото са направени извън 14-дневния преклузивен срок в открито съдебно заседание. II. По касационната жалба на Агенция Митници при Министерство на финансите. Касационният жалбоподател по същество има оплакване само срещу размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, но не и по основателността на иска. Размерът е обоснован със събраните допустими и относими към спора гласни доказателства, поради което жалбата е неоснователна. Основателна е касационната жалба в частта относно присъдените в полза на физическото лице разноски в размер на 512 лв., тъй като не са съобразени с разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ГПК за присъждане на разноски съразмерно на уважената част от иска. Тъй като ищецът е претендирал иск за неимуществени вреди от 10000 лв., за имуществени вреди съответно с цени 1000 лв. и 500 лв., предвид уважената част в размер на 3000 лв. и представените доказателства за разноски от 512 лв., се дължат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК присъждане на разноски от 134 лв. Над този размер разноските са присъдени незаконосъобразно, а решението следва да бъде частично отменено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение