Решение № 7962 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014-2020 г. срещу Решение 376 от 31.01.2024 г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело 605/2023 г.

С обжалваното съдебно решение е отменено решение от 08.09.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г., с което е отказана верификация на разходи в размер на 17 589,40 лева, по представено искане за междинно плащане от Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора (РИОСВ - Стара Загора), и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото и приложимата нормативна уредба като поддържа аргументите, изложени в оспорения акт. Сочи, че сключеният договор по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е с прекратително действие считано от последното процесуално действие по процедурите за възлагане на обществените поръчки, попадащи в предметния обхват на същия, което извежда от чл. 3 на Договор ПО-09-423/23.03.2020 г. Твърди, че последните възложени договори по проведените процедури са сключени на 18.04.2023 г. като протокол за приемане на извършените дейности по договора по Дейност 3 е двустранно подписан от страна на възлагащата организация и изпълнителя на 20.04.2023 г. Счита, че с него се преклудират всички права и задължения, както и насрещни престации на страните по договора и последното се счита за автоматично прекратително основание на сключеното писмено споразумение/договор, като всички последващи действия и волеизявления биват считани за недействителни и непораждащи желания правен ефект и резултат, съобразно чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, поради невъзможен предмет. Обосновава извод, че страните по договор за възлагане на услуга по ЗЗД, респективно по чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП, са предприели действие по изменение на последния с допълнително споразумение от 19.06.2023 г., в условията на прекратен договор и при липса на правни и фактически предпоставки за извършване на последното. Твърди още, че сключването на процесното допълнително споразумение е осъществено с позоваване на договор за обществена поръчка, възложен под условие за бъдещо финансиране от страна на УО на ОПОС, съобразно чл. 114 ЗОП, без да са налице каквито и да е годни доказателства и правопораждащи факти обосноваващи заключение, че исканото изменение и индексация на АДБФП ще бъде одобрено. Счита, че не са налице каквито и да е годни доказателства релевиращи към предприети действия по спиране срока на договора, транслация на последния, реализиране на хипотези на непреодолима сила или обстоятелства от извънреден характер, извън волята на страните, препятстващи изпълнението и обосноваващи заключение за извършени извън срока на договора насрещни действия на страните, обосноваващи действителност и правомерност на последните.

Счита, че първоинстанционният съд не прави разграничение в мотивите между допустими разходи по проекта и такива, които са разходвани допустимо. Според касатора същественото в спорния случай е, че са предявени разходи за верифициране по вече изпълнен и приключил договор, който се счита за прекратен с приемането на работата от възложителя по него.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, поради липса на правна и фактическа сложност по делото, като счита, че при определяне на размера на дължимите разноски следва да се съобрази решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г.

Касаторът се представлява от пълномощник С. Киров.

Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните касационни доводи.

Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 26.09.2018 г., със Заповед РД-ОП-95 на УО на ОПОС, е наредено отпускане на безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 547 058,82 лева по процедура чрез директно предоставяне на БФП за проект Подобряване природозащитното състояние на природни местообитания 91F0 и 92А0 в поддържани резервати Долна Топчия и Балабана с бенефициер РИОСВ - Стара Загора. Със Заповед РД-ОП-52/13.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС е изменена и допълнена Заповед РД-ОП-95 в частта за сроковете за изпълнение.

На 23.03.2020 г., между РИОСВ - Стара Загора и М. В. Б. е сключен Договор ПО-09-423 с предмет Подготовка на документация за провеждане на обществена поръчка и изпълнение на изискванията на ЗОП във връзка с реализация на Проект BG16M10P002-3.007-0010.

На 18.04.2023 г. от М. Б., в качеството й на изпълнител по Договор ПО-09-423, е представен отчет за извършена работа.

На 20.04.2023 г. между М. Б. и РИОСВ - Стара Загора е подписан и протокол за приемане на извършена работа по Договор ПО-09-423 от 23.03.2020 г., относно приключване на обществена поръчка с посочения в протокола предмет по Обособени позиции 1 и 2.

На 27.04.2023 г. от РИОСВ Стара Загора е отправено искане за изменение и/или допълнение на заповедта за отпускане на БФП, поради необходимост от корекция на бюджета на проекта, свързано с актуализация на цените на СМР - по Дейност 3 и актуализация (увеличение на разходите) по бюджетен ред 6.1.3 - подготовка на документация и консултантски услуги за възлагане на обществени поръчки в обхвата на проекта (дейност 6) и на раздел IV, чл.9, б от Договор ПО-09-423/23.03.2020 г.

На 19.06.2023 г. представеният отчет за изпълнение на договора, в частта на Обособени позиции 1 и 2 е утвърден от директора на РИОСВ - Стара Загора.

На 19.06.2023 г. е сключено Допълнително споразумение ПО-09-423-1 между Б. и РИОСВ - Стара Загора, с което страните са се съгласили за изменение на чл. 9, относно възнаграждението за изпълнение на Дейност 3 Реализиране на заложените дейности в техническия проект за възстановяване заливаемия характер на ПР Долна Топчия и ПР Балабана, като съгласно постигнатото съгласие за изменение, възнаграждението вече е уговорено да е в размер на 2,5% без ДДС от стойността без ДДС на сключения договор за изпълнение на проведената обществена поръчка, след представен от изпълнителя и утвърден от възложителя отчет, като сумата може да бъде изплатена наведнъж в срок до 31.07.2023 г. при осигурено финансиране от ОПОС или минималното възнаграждение в размер на 4 220 лв. се изплаща в срок до 31.07.2023 г., а остатъкът се изплаща в 15 дневен срок след осигуряване на финансиране от ОПОС. В таблица в допълнителното споразумение са дадени - стойност на сключени договори (за Дейност 3), възнаграждение от 2,5% върху предходната стойност, обща цена на възнаграждението.

На 27.07.2023 г. със Заповед РД-ОП-33 на ръководителя на УО на ОПОС е разпоредено изменение на Заповед РД-ОП-95/2018 г. Изменен е текстът на т.7.2, като след него междинното плащане е определено в размер на 1 082 126,61 лева. Извършени са изменения и в Приложение 1, като в раздел бюджет, бюджетен ред 6.1, числото 19 661,00 е заменено с числото 36 070,32 лв..

На 25.08.2023 г. РИОСВ - Стара Загора е уведомена относно осъществяване на последващ контрол за законосъобразност на сключено на 19.06.2023 г. допълнително споразумение към Договор ПО-09-423 от 23.03.2020 г.

С решение от 08.09.2023 г. на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. - ЗУСЕФСУ) и във връзка с постъпило Искане за междинно плащане 8 от 23.08.2023 г. е отказано верифициране на средства в размер на 17 589,40 лева по Договор ПО-09-423 от 23.03.2020 г. с изпълнител М. В. Б., дейност 6 Спомагателни дейности, по бюджетен ред IV.6.1 от подадените за възстановяване средства по сметка за изплатени суми 9 от 28.07.2023 г., поради нарушение чрез сключването на Допълнително споразумение от 19.06.2023 г. на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) във връзка с чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона - имитация пред финансиращ орган на състояние на действащ договор към 19.06.2023 г. чрез сключване на допълнително споразумение към него и съставяне на нов отчет от тази дата, с цел увеличаване на цената му по чл. 9, б. б) и поради липса на основание (непрестиране от страна на изпълнителя, което да съответства на увеличената над 6 030,00 лв. цена по чл. 9, б. б от договора до 23 619,40 лв.).

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Приема, че неправилно административният орган обосновава отказа си да верифицира разход по граждански договор в размер на 17 589,40 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ приемайки, че този разход е извършен незаконосъобразно с оглед приложимото Европейско право и национално законодателство, основавайки се на общия текст на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. Съдът приема за неотносимо позоваването на тези норми, тъй като хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ намира приложение, ако органът установи и докаже нарушение на онова законодателство (европейско и национално), което пряко и конкретно е свързано с извършването на разходи със средства от ЕФ. Обоснован е извод, че разходът в размер на 23 619,40 лв. по Договор ОП-09-423/23.03.2020 г. е извършен в съответствие с националното и Европейското законодателство, а и оспорения акт не обосновава де факто и такова нарушение, което юридически да обоснове приложение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ в ред. му към ДВ бр. 39/2022 г.

Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Решението е правилно.

По аргумент на противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

В своето решение ръководителят на УО установява две основания за недопустимост на процесните разходи:

1. Нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД поради заобикаляне на закона (търсене на позволен от закона резултат с правно непозволени средства - имитация пред финансиращ орган на състояние на действащ договор към 19.06.2023 г. чрез сключване на допълнително споразумение към него и съставяне на нов отчет от тази дата, с цел увеличаване на цената му по чл. 9, б. б), и

1. Липса на основание (непрестиране от страна на изпълнителя, което да съответства на увеличената над 6 030,00 лв. цена по чл. 9, б. б от договора до 23 619,40 лв.).

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ изисква разходът, за да бъде допустим, да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Както правилно приема и първоинстанционният съд в оспорения акт органът не е изложил мотиви за допуснато нарушение на приложимото право относимо към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ.

Приложимо право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ не означава всяко едно право, което има отношение към бенефициера или субектите, на които възлага изпълнението. Приложимото право е свързано с изпълнението на проекта, а посочените общи основания за недействителност по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД не попадат в обхвата на приложимото право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ.

Освен това недействителност на договор може да бъде установена единствено от съда, но не и от административния орган в производство по верификация на разходите. Недопустимо е органът да се позовава на недействителност на договор, първо, по който не е страна, и второ - докато тя не бъде обявена по надлежния ред.

На следващо място хипотезата на непрестиране на работа не може да бъде подведена под нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Подобна фактическа квалификация по-скоро е относима към разпоредбата на т. 3 на чл. 57, ал. 1 (в приложимата редакция), но такова основание административният орган не сочи.

Без правно значение по спора, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдението на касатора за недопустимост на изменението на договора поради неговото прекратяване, първо, е в противоречие с фактите по делото, и второ е резултат от неправилно тълкуване на правилата за сключване, изпълнение и прекратяване на гражданския договор.

Същността на изпълнението на един договор е, че чрез породените от същия права и задължения страните преследват постигането на някакъв фактически резултат, който ще удовлетвори интересите им. Изпълнението на задълженията е естественият завършек на възникналата от договора правна обвързаност на страните една спрямо друга. Прекратяване на договора от друга страна има винаги, когато се прекрати неговото действие и отпаднат по някаква причина задълженията по него.

Изложеното установява неоснователността на доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което съдът следва да го остави в сила.

Разноски от страна на ответника не са претендирани поради което не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд