Решение № 7937 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5988/2017 г.

Решение № 7937 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5988/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Д. К. от гр. Б. срещу решение № 400/09.03.2017 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 135/2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че в тежест на административния орган е да установи по несъмнен начин фактите и обстоятелствата, обусловили издаването на оспорения акт. Органът не ангажирал доказателства за всички елементи от фактическия състав на нарушението, а ангажираните такива не били годни доказателствени средства за установяване на сочените факти. Сочи, че с паркирането на автомобила си не е създал невъзможност за преминаване на други участници в движението, както и пречка за достъп на други превозни средства до територията на ЦДГ "Слънце". Възразява и срещу размера на разноските, които е осъден да заплати с обжалваното решение. Ответникът по жалбата, главен специалист на Отдел "Общофункционален контрол" при дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" при община Б., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на И. Д. К. от гр. Б. срещу принудителна административна мярка, наложена на 14.09.2016 г. от главен специалист на Отдел "Общофункционален контрол" при дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" при община Б., изразяваща се в преместване на паркирал автомобил, марка Фиат, рег. № А 3732 МХ, без знание или съгласие на неговия собственик, или упълномощено от него лице. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел, че ПАМ е такава по чл. 171, т. 5, б. "б. " от ЗДвП. Наложена е от компетентен орган, при спазване на процедурата по налагането й и правилно приложение на материалния закон. ПАМ принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, се налага в изчерпателно изброени в ЗДвП хипотези, като по б. "б" те са: 1. ППСр е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, 2. Паркирането на ППСр. създава опасност или 3. Паркирането на ППСр. прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая липсва пътен знак, който да предупреждава за принудителното преместване на паркираното превозно средство. Няма данни то да създава опасност. Единствената хипотеза, която се поставя е тази касаеща създадена ситуация на пътя, при която паркираното ППСр прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следва да се обърне внимание, че не всяко създадено затруднение за другите участници в движението, обосновава налагане на тази ПАМ, а само това, което прави "невъзможно преминаването". Разпитан в съдебно заседание, Р. Е. заявява, че автомобилът е паркиран през вход-изход на детска градина и е репатриран, тъй като прави невъзможно влизането на специализирания автомобил за зареждането й. Съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗДвП, забранява се паркирането пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата. Забраната е безусловна /направи разлика с тази по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП/. По делото безспорно се установява, че Колев е паркирал автомобила си пред вход-изход на детска градина, като с това е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Самото нарушение обаче - забрана за паркиране пред вход - изход на детско заведение не е достатъчно, за прилагане на ПАМ - репатриране. Релевантното за прилагане на мярката обстоятелство е дали с това ППСр е направило невъзможно преминаването на другите участници в движението. При съпоставяне на показанията на св. Е. и свидетеля Страволемов, не могат да се кредитират тези на втория, тъй като последният не е присъствал на мястото, когато е бил репатриран автомобила. Вместо това, свидетелят Е. заявява, че е разговарял с директора на детското заведение и е извършил преценка на място досежно начина на паркиране на ППСр, както и констатацията, че това прави невъзможно снабдяването на заведението от специализиран автомобил. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за ирелевантност на възражението досежно наличието на друг вход на детската градина. По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмената форма за налагане на тази ПАМ не е задължителна. Горното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на АС Б., което следва да се остави в сила. В хода на производството пред съда не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на анализ на събраните доказателства, съдът е установил съответстваща фактическа обстановка и правилно е приложил материалния закон. По възражението досежно размера на присъдените разноски, компетентен да се произнесе е АС Б. по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС