Решение № 9717 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13846/2009 г.

Решение № 9717 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13846/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зърнени храни България" АД срещу решение № 1456 от 13.08.2009 г. постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 3237/08 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Д/47-3-2/10.10.2008 г. на директора на РМД-Варна, потвърдено с решение № 398/14.11.2008 г. на директор на Агенция "Митници" и дружеството е осъдено да заплати на РМД-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като от обстоятелствената и част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната решението, отмяна на решението на директора на РМД-Варна и присъждане на разноски. Ответниците в касационното производство- началникът на Митница Варна и директорът на Агенция-Митници оспорват жалбата и искат потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността и приема следното: С обжалваното решение на директора на РМД-Варна е отхвърлено искането на "Зърнени храни България"АД за промяна на разрешение за специфично предназначение № BG2999/07/000004 относно сроковете по т. 6, буква "б"- срок на валидност и по т. 13- срок за приключване. Мотивите на митническия орган са, че не е необходимо удължаване на срока на валидност на разрешението, доколкото цялото количество стока по разрешението е внесена, няма изразени намерения и не са представени доказателства за предстоящ внос на следващи количества. По отношение на срока, необходим за използване на стоките по определеното специфично предназначение в разпоредбите относно разрешаването на режим внос със специфично предназначение, визирани в МК в регламента за приложението на МК, в ЗМ и ППЗМ не е предвидено удължаване на срока за приключване. Административният съд в гр. Варна приема, че спор по фактите между страните не е налице, а спорът е правен и се свежда до приложението на разпоредбите от Регламент (ЕИД) № 2913/92 на Съвета, Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията, Закона за митниците и ППЗМ за промяна на сроковете, посочени в разрешение за внос на стоки със специфично предназначение. Административният съд преценява като правилен отказа на митническия орган за удължаване срокът на валидност на даденото вече разрешение за внос на стоки със специфично предназначение, установявайки, че цялото количество стока по разрешението е допусната до свободно обращение с нулева ставка на митото, на цялото заявено количество в установения срок на валидност на разрешението, които обстоятелство съдът е посочил като безспорно между страните. По отношение на другия срок в разрешението, а именно- срокът за приключване ( срокът в рамките на който стоките трябва да бъдат направлявани за предписаната крайна употреба - чл. 293, § 3, б."г" от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията), административният съд споделя изводите на директора на Агенция "Митници", че след като липсва изрична регламентация в Регламент № 2454/93 на Комисията правилно е прието, че Регламентът не допуска възможност за удължаване на този срок, каквато възможност е допусната в него за останалите митнически режими. Решението на административния съд е частично неправилно. Спорният въпрос по делото е доколко възможно е да бъдат удължавани-срока на валидност на разрешение за специфично предназначение и срока за крайната употреба на стоките, за които е издадено разрешението. По аргумент от чл. 21 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за стоки със специфично предназначение може да се прилага благоприятно тарифно третиране, което означава намаляване или суспендиране на вносните сборове. Съгласно чл. 82, § 1 от регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета когато стоките са допуснати за свободно обръщение с намалени или нулеви ставки на вносните сборове поради употребата им за специфични цели, те остават под митнически надзор. За стоки, за които е приложено благоприятно тарифно третиране и които остават под митнически надзор е необходимо писмено разрешение за целите на митническия надзор на крайната употреба. В чл. 292 и сл. от Регламент (ЕО) № 2454/93 г. на Комисията е визирана процедурата, която трябва да се следва за издаване на това разрешение и съдържанието на последното. За тези разрешения чл. 21, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета препраща към чл. 86 и 87 от същия регламент, които разпоредби се намират в Общи разпоредби на раздел 3- Режими с отложено плащане и митнически икономически режими. Съгласно чл. 87 от Регламент № 2913 в разрешението следва да се посочват условията за прилагане на съответния режим, както и е регламентирано задължение за титулярът на разрешението, за уведомяване на митническите органи, за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху неговото съдържание и върху условията за неговото прилагане. Съгласно чл. 292, § 2 от Регламент № 2454/93 на Комисията разрешенията се издават въз основа на писмено искане по формуляр. Със същата разпоредба, изречение второ от нея е допусната възможността за подновяване на разрешението или модификация, което да става с просто писмено искане. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга следва изводът, че благоприятното тарифно третиране не е специфичен митнически режим, но когато то е допуснато поради употребата на внесените стоките за специфични цели, благоприятното тарифно третиране се предоставя с писмено разрешение. На разрешителен режим са подчинени и митническите режими с отложено плащане и митническите икономически режими. Общото при тези разрешителни режими/ разрешенията за благоприятно тарифно третиране поради специфичното предназначение на внесените стоки и разрешенията за митническите режими с отложено плащане и икономическите режими/ е възможността за осъществяване на митнически надзор за спазване на условията при които са допуснати. По аргумент от чл. 21, § 1, изречение второ от Регламент № 2913/92 на Съвета вр. чл. 87, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета във вр. чл. 293, § 3 от Регламент (ЕО)№ 2454/93 на Комисията условията при които се осъществява благоприятното тарифно третиране, когато е предвидено стоките да се подлагат на митнически надзор са посочени в съдържанието на разрешението. Част от това съдържание е срокът, в рамките на който стоките трябва да бъдат направлявани за предписаната крайна употреба и срокът на валидност на разрешението. Съгласно чл. 87, § 2 от Регламент № 2913/92 г. титулярът на разрешението е длъжен да уведоми митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху съдържанието и условията за прилагането му. Всяка подобна промяна е основание за модификация на разрешението, която е допустима съгласно чл. 292, § 2 от Регламент № 2454/93 на Комисията. В този смисъл според настоящия съдебен състав допустима е и модификация на разрешението в частта относно срока, в рамките на който стоките трябва да бъдат направлявани за предписаната крайна употреба и в срока на валидност на разрешението, доколкото срокът на валидност на разрешението не е изтекъл и посочените в разрешението срокове не надхвърлят нормативноустановения максимален срок на валидност на разрешението (чл. 293, § 4, ал. 2 от Регламент № 2454/. Нещо повече, освен модификация на разрешението в срока му на валидност, в Регламент № 2454/93 г. е предвидена възможност и за подновяване на разрешение, чийто срок на валидност е изтекъл. В конкретния случай обаче административният съд основателно е приел, че не е необходимо да се продължава срока на валидност на процесното разрешение, тъй като към момента на искането стоката, за която то е издадено е внесена в пълния разрешен обем. Неправилно е решението в частта, в която съдът е приел за недопустимо удължаването на срока в рамките на който стоките трябва да бъдат направлявани за предписаната крайна употреба. В тази част решението е резултат на неправилно тълкуване и прилагане на закона. Решението в тази част от спора следва да се отмени, а вместо това се отмени и обжалваното митническо решение в частта, в която е отхвърлено искането на "Зърнени храни България"АД за удължаване срока, в рамките на който стоката трябва да бъде направлявана за предписаната крайна употреба. Тъй като по този въпрос митническият орган не е извършил преценка по същество, това налага връщане на преписката обратно на митническия орган за произнасяне. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК