Решение № 1498 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5223/2007 г.

Решение № 1498 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5223/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 292/2.07.2007 г. по гр. д. № 641/2006 г. Русенски окръжен съд е обезсилил първоинстанционно решение № 27/08.03.2006 г. по гр. д. № 3498/2005 г. в частта, в която са отхвърлени като неоснователни искове за заплащане на неизплатена част от трудово възнаграждение за периода от 1.05.1999 г. - 30.04.2001 г. и лихви за забава. Отменил е решението в частта, с която са уважени исковете за неплатено трудово възнаграждение за периода 1.05.2001 г. - 1.05.2004 г. лихви за забава, законна лихва и в частта за разноските, като е отхвърлил исковете като неоснователни. В останалата част е оставил в сила решението. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от ищцата И. С. Г. Основанията развити в касационната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК. Ответникът по касация не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение, приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът приема за установено следното: И. Г. е предявила пред първоинстанционния съд срещу П. на Република България и Е. И. П., окръжен прокурор в ОП П. искове за неизплатена част от трудово възнаграждение - разлика между определеното от ВСС възнаграждение за магистрати и полученото от нея такова за периода от 1.05.2001 г. - 30.04.2004 г., включително процент за продължителна работа и лихви за забава и за неизплатена част от трудово възнаграждение - разлика между определеното от ВСС възнаграждение и полученото за периода от 1.05.1999 г. - 30.04.2001 г., увеличено с процент за продължителна работа, лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба. От приложените към делото писмени доказателства се установява, че И. С. Г. е изпълнявала длъжността зам. районен прокурор в РП П., прокурор в ОП-П. и ОП-Л. От приложените 12 бр. таблици се установява максималния размер на получаваното от магистратите възнаграждение за периода след 1.12.1998 г., определен от ВСС. От заключението на вещото лице, по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от 01.05.2001 г. до 30.04.2004 г. разликата между определеното от ВСС възнаграждение и полученото от ищцата е основно - 13 017.00 лева, процент за продължителна работа - 3346.66 и лихви 671.12 лв, а за периода от 1.05.1999 г. до 30.04.2001 г. съответно 5608.16 лева, 1133.71 лева и лихви 3570.62 лева. Не е установено на ищцата да са налагани наказания от ВСС - намаляване на трудовото възнаграждение. Районният съд е уважил предявените срещу П. на Република България искове за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 1.05.2001 г. - 1.05.2004 г. за сумата 13017 лева, лихви за забава 671.12 лева, ведно със законната лихва върху главницата, като е отхвърлил за разликата до 16396.66 лева и 674.96 лева. Отхвърлил е предявените искове за периода от 1.05.1999 до 30.04.2001 г., като погасени по давност. Отхвърлил е и предявените срещу Е. И. П. искове. Въззивният съд е отменил решението в частта, с която са уважени исковете за неизплатено възнаграждение за периода от 1.05.2001 г. - 1.05.2004 г., законната лихва върху тази сума и лихви за забава, като е приел, че П. на Република България не може да носи отговорност за неплатеното на ищцата възнаграждение, защото няма качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ. Приел е и че исковете за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 1.05.1999 г. - 30.04.2001 г., предявени на основание чл. 59 ЗЗД, са недопустими, обезсилил е първинстанционното решение и прекратил производството в тази част. В останалата част е оставил обжалваното решение в сила. Касационната жалба е частично основателна: Правоотношенията на съдиите, прокурорите и следователите са особени правоотношения с трудовоправни елементи по отношение на заплащането на възнаграждение за положения труд, установено работно време, ползването на отпуск и др. (§ 80 ЗСВ (отм). Възникването и прекратяването на трудовото правоотношение на магистратите е регламентирано в КРБ и ЗСВ, като сложен фактически състав, който започва с решение на ВСС, но то не предизвиква пряко правни последици. В изпълнение на влезлите в сила решения на ВСС, при първоначално встъпване на определена длъжност и при промяна на трудовото възнаграждение, ръководителят на съответното звено от съдебната система издава заповед (или друг акт), която има характер на трудов договор или изменение на трудов договор - чл. 30а, ал. 14 от ЗСВ (отм.). След като правоотношението на ищцата е възникнало от трудов договор сключен с Г. п., то именно П. на РБ е надлежен ответник по предявените искове и дължи неизплатената част от трудовото възнаграждение, включително процента за продължителна работа. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част. Въззивната инстанция правилно е приела, че искът по чл. 59 от ЗЗД за неизплатената част от трудовото възнаграждение за периода от 1.05.1999 г. до 30.04.2001 г. е недопустим. Изтичането на тригодишния срок по КТ не поражда право да се претендира неизплатено трудово възнаграждение на друго основание. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение