Решение № 463 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2012 г.

Решение № 463 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е образувано по касационна жалба от Общински съвет гр. Елин Пелин, представлявано от председателя Георги Костов срещу решение № 472 от 13.06.2012 г. постановено по адм. дело № 800/2011 г. на Административен съд София област, в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Елин Пелин, приета с решение № 1246 по протокол № 47 от заседанието на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 16.12.2010 г., влязла в сила от 01.01.2011 г. и е осъден Общински съвет Елин Пелин да заплати направени съдебни разноски както следва: на "Ерсте Груп Иморент България" ЕООД сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, на "Табак Текник" ЕООД сумата от 670 лв/шестстотин и седемдесет лева/, на "Екстранс" ООД сумата от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, и на "Финтех" ООД сумата от 290 лв. /двеста и деветдесет лева/. Жалбоподателят навежда доводи за необоснованост на съдебното решение и постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се същото да бъде отменено в частта относно присъдените разноски и в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Елин Пелин. Ответната страна "Финтех" ООД чрез процесуалния си представител адв. Йова Георгиева в писмения си отговор излага доводи относно неоснователността на касационната жалба в частта й относно разпоредбите на чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Елин Пелин. Ответниците "Миролио България " ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Каменов, "Екстранс" ООД и "Табак Текник" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Христакиев изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответните страни "Рила Проект" ЕООД и " Ерсте груп Иморент България" ЕООД не изразяват становище по жалбата. Ответната страна "Лороприм" ЕООД чрез адв. Стоилова в писмените си бележки излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение относно неоснователността на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна. С решението в обжалваната му част, Административен съд - София област/АССО/ по жалби на "Миролио България" ЕООД, "Екстранс "ООД, "Табак Текник " ООД, "Финтекс" ООД, "Рила проект" ЕООД, "Лороприм" ЕООД и "Ерсте груп и Иморент България" ЕООД е отменил разпоредбите на чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Елин Пелин/Наредбата/, приета с решение № 1246 по протокол № 47 от заседанието на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 16.12.2010 г., влязла в сила от 01.01.2011 г. и е осъдил Общински съвет Елин Пелин да заплати направени съдебни разноски както следва: на "Ерсте Груп Иморент България" ЕООД сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, на "Табак Текник" ЕООД сумата от 670 лв/шестстотин и седемдесет лева/, на "Екстранс" ООД сумата от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, и на "Финтех" ООД сумата от 290 лв. /двеста и деветдесет лева/. За да постанови процесното решение Административен съд София област е приел, че са нарушени правилата за изработване на проекти на нормативни актове, описани в чл. 26 ЗНА приложим на основание чл. 80 АПК, а така също че разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на община Елин Пелин е приета и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, както и че разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на община Елин Пелин е приета и в противоречие с целта на закона посочена в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14- дневен срок за предложения и становища по проекта. Анализът на цитираната правна норма сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. От доказателствата по делото се установява единствено, че проектът за нормативен акт е обявен на интернет страницата на община Елин Пелин на 05.11.2010 г. Не се установява обаче да е публикуван доклада на вносителя - кмета на община Елин Пелин и мотивите за проекта, както изисква чл. 26, ал. 2 ЗНА. Текстът на чл. 17, т. 2 от проекта на Наредбата е приет така, както е предложен от кмета на общината, мотивите към проекта на Наредбата досежно чл. 17т. 2 не са публикувани. Предложеният текст на чл. 19 от проекта на Наредбата е приет частично, в хода на заседанието на общинския съвет е променен текста на чл. 19 и е гласуван текст на чл. 19, ал. 1 съгласно, който се въвеждат изисквания към лицата, поискали освобождаване от такса смет, които не са записани в проекта на Наредбата, не са изложени мотиви защо е необходимо представяне на множество удостоверения и на какво правно основание. Проект за такъв текст на чл. 19 не е съществувал, нито е бил обявяван по надлежния ред, нито е дадена възможност за предложения и становища на заинтересованите страни. В съдебното производство не са представени доказателства, че изискуемата процедура е спазена. Неспазването на чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 ЗНА представлява нарушение на императивни правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 1 от ЗНА, като нарушението е съществено, тъй като публикуването на проекта, ведно с мотивите, съответно доклада на вносителя на проекта е императивно предписано в закон, което не е било изпълнено от органа издал обжалвания подзаконов нормативен акт. Спазването на предвидената процедура по издаване на нормативни административни актове е императивно задължение именно на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, 8 и 12 АПК- за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, като е приел, че описаните по- горе нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на оспорената Наредба са съществени, тъй като нарушават императивни правила, с които се гарантира действителното спазване на принципа на откритост, съгласуваност и местно самоуправление и представляват основание за отмяна на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт. Неоснователни в тази връзка са твърденията на касатора, че не са допуснати нарушения на процедурата. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства, които да опровергават изводите на първоинстанционният съд в тази насока. Правилни са и изводите на съда за допуснато нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на община Елин Пелин е приета и в противоречие с нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. От съдържанието на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, се налага извода, че законодателя е предвидил поредност при прилагане на допустимите способи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност и то, в посочената в закона последователност се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ е видно, че законодателят е установил задължителна за спазване поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Правилно решаващият съд е посочил, че на Общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне на размера на таксата да приложи при регламентиране на реда за определянето й с наредбата, тъй като е длъжен по силата на законова та норма да се съобрази с определената поредност. Правилен е и изводът на съда, че от изложените мотиви, че липсвала възможност да се определи количеството на битови отпадъци генерирани от задължените лица, тъй като субектите имат различни потребителски нужди и ползват общи съдове, поради което било справедливо да се определи размера на ТБО пропорционално върху данъчната оценка на имота, не може да се обоснове и докаже невъзможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. Твърденията на кмета и на общинския съвет относно невъзможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци не са доказани с надлежни доказателства в процеса, поради което, както правилно е приел и първоинстанционният съд, липсва основание да се приеме, че е била налице твърдяната невъзможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. Правилен е и изводът на АССО, че е разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на община Елин Пелин е приета и в противоречие с целта на закона, посочена в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. В цитираната разпоредба от наредбата се предвиждат задължителните документи, които обуславят освобождаването от такса смет при неизползване на имота за следващата календарна година. Както правилно е приел съда разпоредбата на чл. 19 от наредбата има своето правно основание и това е чл. 8, ал. 5 и чл. 9 от ЗМДТ. В чл. 19, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 от Наредбата като задължителни документи за лицата, които искат да бъдат освободени от такса смет за следващата календарна година са посочени документи удостоверяващи, че тези лица не са ползвали посочените имоти 6 месеца преди подаване на молбата за освобождаване. Това задължение не е съвместимо с целта на закона, разписана в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, която предвижда, че общинският съвет определя с Наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. От тази разпоредба следва, че основанието да бъдат освободени лицата от плащане на съответната услуга е неползване на услугата за конкретния период, а няма изискване да има неползване за предходен период, като създава такова задължение с чл. 19, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 от Наредбата е нарушил целта на закона. Неоснователно е възражението на касатора, че правното основание на разпоредбата на чл. 19 от Наредбата е чл. 8, ал. 6, а не чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Прочитат на двете разпоредби и сравняването им с разпоредбата на чл. 19 от Наредбата сочи на извод, че правното основание на приетият текст на чл. 19 от Наредбата е чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, тъй като се касае освобождаване от такса смет за имоти, които няма да се ползват през следващата календарна година. Именно чл. 8, ал. 5 ЗМДТ предвижда, възможност за Общинският съвет да определи с наредбата по чл. 9 ред, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Не може да се приеме за основателно и възражението на касатора, че част от жалбоподателите в първоинстанционното производство, нямали правен интерес от оспорване на разпоредбата на чл. 19 от Наредбата, тъй като същите не били подали декларации по чл. 19 от същата наредба за освобождаване от такса смет. Както правилно е приел и първоинстанционният съд за всички жалбоподатели е налице интерес от обжалване на разпоредбата на чл. 19 от Наредбата. Нормата на чл. 186, ал. 1 АПК дава право на жалба срещу нормативен акт, не само на засегнатите лица, а и на тези лица, които могат да бъдат засегнати от него. Доколкото дружествата са собственици на имоти на територията на община Елин Пелин имат право да обжалват и разпоредбата на чл. 19 от Наредбата, без да е необходимо да са подали декларация за освобождаване от ТБО. С оглед гореизложеното постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата е правилно и законосъобразно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Решението в частта, с която община Елин Пелин е осъдена да заплати в цялост направените от жалбоподателите в първоинстанционното производство разноски е частично неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съгласно цитираната разпоредба направените разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С решението съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Миролио България" ЕООД, "Ерсте груп Иморент България" ЕООД и "Рила проект" ЕООД в частта против разпоредбата на чл. 17, т. 1 от Наредбата, а в същото време е осъдил Общински съвет Елин Пелин да заплати на "Ерсте груп Имортен България" ЕООД пълния размер на направените разноски - 150 лева. В случая в тази част решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което Общински съвет Елин Пелин бъде осъден да заплати на дружеството "Ерсте груп Имортен България" ЕООД сумата от 112 лева, съдебни разноски, съобразно уважената част от жалбата. Решението за разноските в останалата му част е правилно, тъй като претенциите на "Табак Текник" ЕООД, "Екстранс" ООД и на "Финекс" ООД са уважени изцяло и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,