Решение № 1462 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13010/2012 г.

Решение № 1462 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13010/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса срещу решение № 4045 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 11084 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 22-ри състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - МБАЛ "Токуда Болница София" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 4045 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 11084 от 2011 г. Административният съд - София-град, второ отделение, 22-ри състав, е отменил писмо изх. № 22-2513-16 от 8.04.2010 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Производството по делото е образувано и разгледано при условията на чл. 226 АПК след постановяването на решение № 16089 от 7.12.2011 г. по адм. дело № 5212 от 2011 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. С последното е отменено решение № 516 от 7.02.2011 г. по адм. дело № 6100 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. С отменителното решение са дадени указания за разглеждане на спора по същество от друг състав на същия съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт. С писмо изх. № 22-2513-16 от 8.04.2010 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса е прекратен договор № 22-2513 от 2.02.2010 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП), сключен между директора на СЗОК и МБАЛ "Токуда Болница София" АД, по следните КП: № 287 "Системни заболявания на съединителната тъкан при лица под 18 години"; № 289 "Възпалителни ставни заболявания при лица под 18 години"; № 288 "Възпалителни ставни заболявания при лица над 18 години" и № 290 "Дегенеративни и обменни ставни заболявания при възраст над 18 години". Съображенията на административния орган са, че по първите две КП е включен като основен изпълнител само един лекар със специалност "Детска ревматология", а по другите две КП - само един лекар със специалност "Ревматология". Позоваването е на протокол от 14.01.2010 г. за съвместни указания относно тълкуването и прилагането на НРД 2010 г., подписан между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС). В него, с оглед разпоредбата на чл. 59в, т. 3 ЗЗО, се въвежда изискването лечебните заведения за болнична помощ да разполагат с не по-малко от двама лекари със специалност на основен трудов договор на пълен работен ден, като това се отнася до основните изпълнители на клиничната пътека. Правилно първоинстанционният съд е установил, че съгласно изискванията на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. (НРД 2010 г.), и по-точно на приложение № 18 към него, за цитираните КП се изисква лекар със специалност "Детска ревматология", респ. лекар със специалност "Ревматология", а не двама или повече лекари с посочените специалности. С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) се въвежда забрана договорите за оказване на медицинска помощ да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. Неправилна е и тезата на касатора, че протоколът от 14.01.2010 г., подписан от и. д. директор на НЗОК и от председателя на УС на БЛС, намира своето нормативно основание в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от НРД 2010 г. Съгласно този текст директорът на НЗОК заедно с председателя на БЛС могат да издават съвместно указания, инструкции и други актове към изпълнителите на медицинска помощ, но само по прилагането и тълкуването на НРД. Указанията по т. 1 от протокола от 14.01.2010 г. изменят разпоредби на приложение № 18 към НРД 2010 г., което по същество е нормотворчество, дерогиращо текстове на НРД 2010 г., за което цитираните органи нямат право. Техните права са само по тълкуването и прилагането на НРД. Разпоредбата на чл. 59в, т. 3 ЗЗО, на която касаторът се позовава, въвежда изискването лечебното заведение да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния. Цитираният текст съществува отделно от този на чл. 59в, т. 1 ЗЗО, който задължава лечебното заведение да е обезпечено с медицински специалисти на основен трудов договор. Колко да бъдат тези специалисти по отделните КП е посочено в приложение № 18 на НРД 2010 г. А що се касае до 24-часовото осигуряване на специалисти за спешните състояния, видно от съдържанието на чл. 7, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от индивидуалния договор, МБАЛ "Токуда Болница София" АД трябва винаги да разполага с екип от лекари за тези състояния, независимо кога са възникнали те - при появата на пациент в спешно състояние в болницата и хоспитализирането му или в хода на лечението по КП. Касаторът по същество не оспорва факта, че такива екипи са осигурени. Той не е прекратил договора на това основание. Наред с изложеното никъде в нормативен документ не е казано, че спешните състояния, дори и по процесните КП, трябва да се овладяват от специалист по ревматология или детска ревматология. Стигайки до окончателния правен извод, че прекратяването на договора по спорните КП е незаконосъобразно, първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. При постановяването на съдебния акт решаващият състав на Административния съд - София-град, се е позовал и на константната практика на Върховния административен съд по идентични казуси, която се споделя от този тричленен състав. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,