Решение № 2628 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2013 г.

Решение № 2628 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), против Решение № 2007/26.03.2013 г., постановено по а. д. № 11450/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, АССГ е отменил Заповед № 11/25.10.2012 г. на председателя на ДАБЧ, с която е прекратено служебното правоотношение на Михаил Иванов Михайлов от гр. София на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Недоволен, председателят на ДАБЧ обжалва решението. Поддържа, че то е нищожно, недопустимо и неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по съществото на спора. Ответникът Михаил Михайлов, оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСБл. То фактически не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно. Доводът за нищожност на решението на АССГ се основава на твърдяното от касатора обстоятелство, че волята на съда не може да се изведе по тълкувателен път и същото е постановено в противоречие със законовата нормативна уредба. Твърди се също, че част от мотивите на съда представляват контрол за целесъобразността на действията на председателя на ДОБЧ. Доводът е неоснователен. Видно от мотивите на решението, същите са ясни и категорични и не е необходимо да се тълкуват. Съдът е направил своите правни изводи на база на събраните доказателства по делото и те се споделят от настоящата касационна инстанция. Неоснователно е твърдението за упражняване на контрол от съда досежно целесъобразността на действията на касатора. Предмет на съдебна проверка е единствено законосъобразността на обжалваната негова Заповед № 11/25.10.2012 г. и тя е направена задълбочено и прецизно. "Действията" на председателя на ДАБЧ не са и не биха могли да бъдат обект на съдебен контрол, особено по отношение тяхната целесъобразност. Неоснователен е и доводът за недопустимост на решението. Обстоятелството, че по идентични жалби на Михайлов против един и същ акт на председателя на ДАБЧ са образувани две дела в АССГ не съставлява нарушение. То е следствие подаването на двете жалби директно до съда и чрез административния орган. Същите са постъпили в различно време в АССГ, поради което са образувани и две дела. Нарушение би било, ако по така образуваните две дела, са постановени два съдебни акта. Видно обаче от постановеното Определение № 3307/12.04.2013 г. по а. д. № 10947/2012 г. по описа на АССГ, жалба вх. № 27073/13.11.2012 г. на Михайлов е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. При това положение, по жалбата на Михайлов против Заповед № 11/25.10.2012 г. на председателя на ДАБЧ е постановено само едно съдебно решение, което е предмет на настоящата касационна проверка. Неоснователен е и доводът за неправилност на решението. Твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се основават на присъствието в мотивите на решението на посочени от съда документи, които фактически не съществуват по делото. Твърдението е вярно. Вероятно тези документи са описани поради допусната техническа грешка от страна на съдебния състав, но това не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Очевидно се касае до недоглеждане от страна на съдията докладчик, евентуално повторно използване на части от друго решение или по други причини, което обаче не се е отразило на правилността на обжалваното решение. Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е съобразил всички представени доказателства по делото, вкл. запазената бройка служители в агенцията и в нейната Дирекция "Български общности и информационна дейност". Изхождайки от правилното и законосъобразно тълкуване на понятието "длъжност в администрацията", съдът е направил сравнение и е установил пълна идентичност на задълженията на "закритата" длъжност "главен експерт", заемана от Михайлов и новоразкритата такава "главен специалист". Запазването на функциите и задълженията на закритата длъжност сочи, че липсва действителното й съкращаване, а е извършено действие в несъответствие с целта на закона, като предоставената власт на органа по назначаване е превратно упражнена. Различията в нивата на двете длъжности, мястото им в йерархията на агенцията, основните цели и области на дейност при идентичност на задълженията им, не обосновава извод за друга, различна от съкратената длъжност, а само за нейното преименуване. Всички посочени изменения са извършени еднолично от председателя на ДАБЧ, без да са обусловени от обективни причини, съществуващи извън неговото решение. Доводът за необоснованост е деклариран, но неконкретизиран и необоснован. При липсата на посочен фактически извод, противоречащ на конкретно събрано по делото доказателство, ВАС не е в състояние да провери твърдението и да се произнесе по него. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС