Решение № 8375 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2017 г.

Решение № 8375 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Й. Джогански е подал касационна жалба срещу решение № 5949 от 23.10.2017 г. по адм. дело № 4098/2017 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 9 000 лева, ведно със законната лихва, както и в частта за присъдените съдебни разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи и се присъдят съдебните разноски в пълен размер и за двете съдебни инстанции. Столичната дирекция на вътрешните работи е оспорила касационната жалба и е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Й. Джогански срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, с която са предявени: иск за присъждане на обезщетение в размер на 4 900 лева за имуществени вреди, представляващи сбор от брутното възнаграждение, което би получил за периода 08.08.2014 г. - 05.12.2014 г., в който бил незаконно отстранен от длъжност със заповед № з-14581/07.08.2014 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2015 г., и иск за присъждане на обезщетение в размер на 9 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причинения стрес, тревожност, безсъние, нежелание за живот, засягане на достойнството и доброто му име, влошаване на здравословното му състояние, вследствие незаконното му отстраняване от длъжност за периода 08.08.2014 г. - 05.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. Административният съд установил, че със заповед № з-14581/07.08.2014 г. директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи образувал дисциплинарно производство по отношение на Й. Джогански, командир на отделение в 02 група на 02 сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране Сигма", отдел "Специализирани полицейски сили" в Столичната дирекция на вътрешните работи. Със същата заповед Джогански бил отстранен от длъжност. Заповедта била оспорена от Джогански пред Административния съд-София град, който я отменил с решение № 206 от 13.01.2015 г. по адм. д. № 8870/2014 г. Съдебното решение не е било обжалвано и влязло в сила на 10.02.2015 г. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че предявеният от Й. Джогански иск за обезщетяване на имуществени вреди е неоснователен, защото претенцията не може да се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът се позовал на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, според който този закон не се прилага, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Въпросът за дължимото обезщетение на служители на Министерството на вътрешните работи при незаконно отстраняване от работа се уреждал от Закона за Министерството на вътрешните работи. По тези съображения предявеният от Джогански иск бил отхвърлен. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Административният съд приел за частично основателен предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди. За доказване възникването на вредите, техния характер и интензивност, съдът събрал гласни доказателства и изслушал заключение на съдебно-психологична експертиза. Според експертното заключение, Джогански преживял разстройство в адаптацията, характеризиращо се с депресивна реакция, нарушения, изразяващи се във влошаване на самочувствието, нарушения в отделни психични процеси, снижение на общата активност, нарушения в социалните взаимодействия, които съвпадат по време със значителна житейска промяна, каквато е отстраняването му от длъжност. Съдът отбелязал, че описаните в заключението емоционални състояния се потвърждават и показанията на разпитаните свидетели, с оглед на което, при наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, присъдил на ищеца по справедливост обезщетение в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяната на заповед № з-14581/07.08.2014 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи. За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 9000 лева, исковата претенция е отхвърлена. Позовавайки се на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдът присъдил в полза на Й. Джогански съдебни разноски в размер на общо 133, 08 лева, от които 10 лева за заплатената държавна такса и 123, 08 лева адвокатско възнаграждение. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението в частта, в която предявеният от ищеца иск за обезщетяване на неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над уважената част от 2000 лева, не е било допуснато противоречие с материалния закон. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че административният съд е нарушил принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Съдът е изложил подробни мотиви и е обосновал решението си за присъждане на обезщетение в размер, по-нисък от претендирания. Определеното обезщетение е съобразено с краткия период от отстраняването на ищеца от длъжност до отмяната на заповедта, с която е бил отстранен, станала причина за появата на депресивни състояния, респективно до издаването на заповед № 5133-629/5.12.2014 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и която сама по себе си е е в състояние сериозно да засегне личната сфера на лицето. Същевременно не за всички от твърдените от ищеца вреди са били събрани доказателства. Не е установено влошаване на здравословното състояние на ищеца, както и проявлението на физически болки и страдания в течение на исковия период, което обуславя присъждането на по-нисък размер на обезщетението. Административният съд е приложил точно материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските. Административният съд е присъдил адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, както предвижда чл. 10, ал. 3, предл. 2 ЗОДОВ. С оглед отхвърлянето на касационната жалба разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Независимо от изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, която урежда възлагането на разноски в производствата по този закон, не е предвидено, че на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд