Решение № 2212 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2011 г.

Решение № 2212 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2011 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "Барон" ЕООД срещу решение № 175 от 18.05.2011 г. по адм. д. № 76/2011 г. на Смолянски административен съд, като се иска отмяна на същото и да се присъдят разноските по делото. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С касираното решение Смолянският административен съд е отхвърлил оспорването на "Барон" ЕООД против заповед № РД - 14 - 3/06.01.2011 г. на заместник - началника на ДНСК за премахване на строеж "Семеен хотел и магазин за спортни стоки" изпълнен в УПИ Х - за озеленяване по плана на к. к. Пампорово. За да постанови решението си съдът, е приел, че оспорената заповед е издадена на валидно правно основание, което съответства на обстоятелствата, описани в нея и в съответствие с материалните и процесуалноправните изисквания на ЗУТ, поради което оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира обжалваното решение за допустимо само в частта, в която е постановено спрямо касатора и органа, издал заповедта. Само те са надлежни страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на строежи. Собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, в който е извършен строежа, не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 147 АПК. Заповедта за премахване не засяга непосредствено техни законни права и интереси, нито им създава задължения. Тяхното съгласие е условие за разрешаване на строителството, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж. Решението постановено спрямо ГПК "Пампорово 2001" - гр. Чепеларе е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част, и прекратяване на делото спрямо това лице. Решението в останалата част е правилно. Фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение не са спорни и се подкрепят от събраните доказателства, вкл. неоспорените по законоустановения ред две заключения на вещи лица. Обосновано е прието, че процесният обект - "Семеен хотел за спортни стоки" с обща разгърната площ 1514 кв. м представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, за поставянето на каквото има издадено разрешение № 8/14.07.2006 г. на гл. архитект на община Чепеларе. Безспорно е и че процесният строеж не е предвиден по действащия специален Лесоустройствен план на к. к. Пампорово и не е променено предназначението му от горски фонд за застрояване. Това е основание за квалифицирането му като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. От друга страна за строежа не са издавани строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж, което е незаконност на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно административният орган е постановил премахването на незаконния строеж по чл. 225, ал. 1 ЗУТ и правилно съдът е отхвърлил неоснователната жалба против заповедта, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила в допустимата му част. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение