Решение № 9915 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13266/2015 г.

Решение № 9915 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13266/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. и Р. Р. против решение № 20/14.10.2015 г., постановено от Административния съд - Р. по адм. д. № 257/2014 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. С. против заповед № РД01/1587 от 20.06.2013 г. на кмета на О. Р., с която се изземва общински жилищен имот на адрес - гр. Р., ж. к. "Чародейка", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Със същото решение Г. С. и Р. Р. са осъдени да заплатят на кмета на община Р. сумата от 300 лева юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът в касационното производство - кметът на община Р. изразява писмено становище за неоснователността на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Касационното производство е второ по спора. Първоначално постановеното решение на административния съд - Р. е отменено с решение на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. С касационното отменително решение ВАС е дал указания на съда при новото разглеждане на делото да прецени наличието на все още висящ съдебн спор по оспорването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, което е станало в резултат на успешно проведено производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение. При новото разглеждане на делото, административният съд е спрял производството до приключване на спора пред касационната инстанция относно правилността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу прекратяване на наемното правоотношение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на Г. С. на процесната заповед, приемайки, че при издаването й е осъществен фактическия състав а чл. 65 ЗОбС. П. е, че с влязло в сила решение е отхвърлена жалбата й срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище, в което жалбоподателката и домакинството й са били настанени. Съдът е посочил, че решението на съда, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение се възприема като нов факт от значение за делото съгласно чл. 142, ал. 2 АПК. Съдът е посочил също така, че за жалбоподателката и домакинството й е отпаднало правното основание за държане на жилището. Съдът е преценил, че административният орган е приложил правилно материалния закон, като преди това е формирал извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизовдствените правила и в необходимата форма. Решението на административния съд е правилно. Следва да се добави, че към момента на издаване на заповедта по чл. 65 ЗОбС - 20.06.2013 г., заповедта за прекратяване на наемното правоотношение на жалбоподателката и домакинството й с общината е влязла в сила след оспорване по съдебен ред. Подадената молба за отмяна на влязлото в сила касационно решение по този спор няма суспензивен ефект и не рефлектира върху изпълнението на влязлата в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение. От друга страна, както е установено по делото и след отмяната на първото касационно решение по спора относно законосъобразността на прекратяването на наемното правоотношение, касационният съдебен състав с новото решение е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което оспорването на тази заповед е отхвърлено. Фактическият състав на чл. 65 ЗОбС изисква кумулативното наличие на два елемента - имотът да е общинска собственост и да се ползва без правно основание от лицата, адресати на заповедта. Тези елементи в конкретния случай са налице. Установено е въз основа на акт за общинска собственост № 2165/09.10.98 г., че имотът, предмет на заповедта за изземване е общинска собственост. Установено е също така, че към датата на издаване на заповедта за изземване, жалбоподателката и домакинството й държат имота без основание, тъй като наемното правоотношение между тях и общината е прекратено. При тези данни по делото, обоснован е изводът на съда, че с издаването на оспорената заповед е приложен правилно материалния закон. По съображенията, които се изложиха по-горе, касационният съдебен състав преценява като неоснователно възражението на касаторите, че след като въпросът за законосъобразността на прекратеното наемно правоотношение е решен окончателно с решението на ВАС от 19.06.15 г., то кметът на община Р. следва да издаде нова заповед. Както вече се посочи, молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не спира изпълнението на заповедта, чието оспорване е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение. Следователно, към датата на която е издадена заповедта за изземване на общинското жилище, наемното праовотношение между жалбоподателката и домакинството й, и общината е прекратено. Решението като правилно следва да се потвърди, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд