Решение № 7300 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2013 г.

Решение № 7300 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Георгиев Милин и Любомила Георгиева Каменова и двамата от гр. София против решение № 974/10.12.2012 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. дело № 490/2012 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ЛС-01-476/15.05.2012 г. на Кмета на община Самоков за одобряване на ПУП - изменение на плана за регулация на УПИ VII-502,503 в кв. 46 по плана на с. Ковачевци, община Самоков. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Кмета на община Самоков взема становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата Гюлка Станчева Милина оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорването за допустимо - направено от лица, които са адресати на акта, а оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания за отмяна по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е взел предвид, че с дворищно-регулационния план от 1977 г. на с. Ковачевци, Софийска област, от УПИ VII-502, 503 от кв. 46, собственост тогава на наследодателката на Гюлка Станчева Милина се придава дворно място от 90 кв. м с паянтова жилищна сграда към УПИ VI-507 собственост на наследодателя на оспорващите Георги Георгиев Милин и Любомила Георгиева Каменова, но не се доказва да е изплатено обезщетение. Изцяло в тежест на заинтересуваните страни е доказването на плащането на придаваемите, респ. отчуждаваните части, при това извършено в срока посочен в § 6 от ПР на ЗУТ - шестмесечен от влизане в сила на ЗУТ. При недоказване на плащането на придаваемите части следва да се приеме, че планът за регулация не е приложен. Противно на твърденията на касаторите, сключената през 1980 г. спогодба между собствениците на имотите не освобождава от задължението наследодателя на касаторите да заплатят придаваемото се дворно място и сградата в него. Спогодбата не удостоверява обезщетяване, съгласно правилата на чл. 111 и 112 ЗТСУ (отм.) и чл. 281 и 282 ППЗТСУ (отм.), както е прието в решение № 16523/14.12.2011 г. по адм. дело № 12029/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Това решение е задължително за административния орган и актовете, издадени в негово противоречие биха били нищожни, съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Следователно оспореното изменение на регулационната граница между процесните имоти е законосъобразно, доколкото са налице материалноправните условия за това - § 8, ал. 2, т. 3 вр. § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ. С изтичането на преклузивния срок по § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен план се прекратява и вътрешните регулационни линии на имотите следва да бъдат поставени в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти. Възражението в касационната жалба за несъобразяване на обстоятелството, че има висящ спор за собственост по гр. дело № 573/2011 г. по описа на РС - Самоков се явява неоснователно. Висящото исково производство по спора за собственост не е въздигнато от закона като пречка за процедиране на изменение на плана за регулация, поради което не е и основание за незаконосъобразност на заповедта. В този връзка е неоснователен и доводът за необсъждане на доказателствата по гр. дело № 573/2011 г. по описа на РС - Самоков. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването му. Възникването на нови факти и обстоятелства не може да се отрази на развилото се административно правоотношение. Правото на собственост върху имотите в обхвата на регулация не влияе върху законосъобразността на административния акт, издаден по реда на ЗУТ. Съдът е положил необходимите усилия и е изследвал всички релевантни за делото обстоятелства, събрал е достатъчно доказателства, вкл. е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е и обосновано, приложен е правилно материалния закон. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответницата Гюлка Станчева Милина, която е направила своевременно искане за това и е доказала плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,