Решение № 10758 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Василева, срещу решение 9236/18.11.2024 г., постановено по адм. дело 1348/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед РД-25А-4/24.07.2024 г. на директора на РЗОК - Бургас; изпратена е административната преписка на директора на РЗОК - Бургас за разглеждане на подадено от УМБАЛ ДЕВА МАРИЯ ЕООД заявление с вх. 29-02-1081/10.07.2024 г. и са присъдени разноски. По изложени в касационната жалба доводи за неправилност на решението, като постановено при касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се остави в сила оспорената Заповед РД-25А-4/24.07.2024 г. на директора на РЗОК Бургас като законосъобразна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и за направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" (УМБАЛ ДЕВА МАРИЯ) ЕООД, гр. Бургас, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че на 10.07.2024 г. в РЗОК - Бургас е постъпило заявление с вх. 29-02-1081 от УМБАЛ ДЕВА МАРИЯ ЕООД, с което лечебното заведение е кандидатствало за сключване на договор с НЗОК за нови клинични пътеки и амбулаторни процедури по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, в съответствие с НРД за МД за 2023 - 2025 г., а именно - за оказване на болнична помощ по клинични пътеки по приложение 9 към чл. 1 от Наредба 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Заявени са следните клинични пътеки: КП 19.1 Постоянна електрокардиостимулация - с имплантация на антибрадикарден пейсмейкър еднокамерен или двукамерен; КП 19.2 Постоянна електрокардиостимулация - с имплантация на ресинхронизираща система за стимулация или автоматичен кардиовертер дефибрилатор; КП 73.1 Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система (ХБС), панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст; КП 167 Системна радикална ексцизия на лимфни възли (тазови и/или параортални и/или ингвинални) като самостоятелна интервенция или съчетана с радикално отстраняване на женски полови органи. Тазова екзентерация. Заявено е също така и извършване на амбулаторна процедура по Приложение 7 от цитираната наредба с код 32 Амбулаторно наблюдение на лица с постоянен електрокардиостимулатор. Заявлението е разгледано на 12.07.2024 г. на заседание на комисия, обективирано в протокол ПотК-12/12.07.2024 г., както и е дадено становище от главен юрисконсулт в РЗОК -Бургас, видно от което са изложени доводи за липса на правна възможност за сключване на допълнително споразумение към договора с лечебното заведение по заявените от него клинични пътеки. Проведено е второ заседание на комисията, обективирано в протокол ПотК-14/18.07.2024 г., като е направено предложение до директора на РЗОК - Бургас да бъде издадена заповед за отказ за сключване на допълнително споразумение по подаденото заявление. Директорът на РЗОК - Бургас издал оспорената пред първостепенния съд Заповед РД-25А-4/24.07.2024 г., с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО, чл. 29, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г., е отказал сключването на договор с УМБАЛ ДЕВА МАРИЯ ЕООД за оказване на болнична помощ по клинични пътеки 19.1, 19.2, 73.1, 167 и за извършване на амбулаторна процедура 32. При така установеното от фактическа страна съдът е достигнал до извод, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Според първоинстанционния съд подаденото до директора на РЗОК Бургас заявление не попада в приложното поле на чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО, за да бъде постановен отказ по чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО, респ. не са изложени мотиви на кои условия и критерии по ал. 1 не отговаря лечебното заведение, съответно - изложените фактически основания са неотносими към този приложен материален закон. Посочено е, че отказът по чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО е възможен в хипотезата, когато изпълнителят е подал заявлението в срок, но не отговаря на съответните условия и критерии. Съдът е приел, че фактическите основания за отказа са обосновани поради извод за подадено заявление извън срок, поради което приложимото правно основание, обвързано с неспазен срок, е това по чл. 59б, ал. 4 от ЗЗО, съгласно който директорът на РЗОК не може да сключва договори, съответно допълнителни споразумения, с лечебни заведения, които не са подали заявления в сроковете по чл. 59а, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗЗО, независимо от причините за това, аналогично - чл. 24, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място, настоящата касационна инстанция констатира, че административният съд не е извършил проверка на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви, относно компетентността, формата и съдържанието на акта, спазването на административнопроизводствените правила при издаването му и съответствието с целта на закона, възпрепятства извършването на ефективна касационна проверка на съдебния акт. От друга страна, единственият мотив на съда за отмяна на оспорената заповед е непосочването в заповедта на относимата разпоредба на чл. 59б, ал. 4 от ЗЗО, а на тази по ал. 2 от същия член. Непосочването или погрешното посочване на правно основание за издаване на акта, за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда и не препятства същият да извърши проверка за законосъобразност на разпореденото с акта. Освен това, в процесния случай в мотивите на заповедта е цитирана разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. (посочена и в съдебното решение), която има идентично съдържание с обсъдената от съда разпоредба на чл. 59б, ал. 4 от ЗЗО. В мотивите на административния акт като основание за постановения отказ за сключване на договор с лечебното заведение за КП 19.1, КП 19.2, КП 73.1, КП 167 и АПр. 32 са посочени освен забраната за сключване на договор на основание чл. 24, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., поради изтичане на 30-дневния срок за договаряне по чл. 23 от НРД за МД за 2023-2025 г., също така и забраната за разширяване на предмета на договора и сключените допълнителни споразумения, регламентирана в чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО и чл. 24, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г., като според административния орган в случая не са налице изключенията по чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО, съотв. чл. 24, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г. във вр. с чл. 37а и чл. 37б от ЗЛЗ. Във връзка с посочената забрана за разширяване на предмета на договора в подадената пред първостепенния съд жалба са наведени конкретни доводи и възражения от страна на лечебното заведение, по които е изразено становище от процесуалния представител на директора на РЗОК - Бургас в подадена писмена молба. Съдът не е формирал фактически и правни изводи, относно мотивите на органа за постановения отказ, не е обсъдил цитираните в акта разпоредби на ЗЗО и НРД за МД за 2023-2025 г. и изложените в първоинстанционната жалба и писмената молба доводи и възражения. Излагането на правни изводи по тези спорни въпроси, както и относно основанията по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК, за първи път от настоящия състав би лишило страните от една съдебна инстанция, съответно би довело до ограничаване на правото им на участие в делото и би им попречило да организират защитата си. Неизлагането на мотиви по спорните въпроси и необсъждането на относими доводи на страните, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е извършил и преценка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт на останалите основания по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. Допуснатите процесуални нарушения са основание за отмяна на постановеното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане съдът ще следва да изложи правни изводи по всички основания по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт, да обсъди посочените в акта фактически и правни основания и наведените страните доводи и възражения. С оглед изхода на спора по искането за разноски за настоящата инстанция ще следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение