Решение № 2866 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2014 г.

Решение № 2866 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Промет сейф" ООД срещу решение № 63/7.04.2014 г., постановено по адм. д. 549/2013 г. на Административен съд-Стара Загора. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. По делото е постъпило и писмено становище, в което е наведено допълнително касационно основание - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но конкретни съображения в подкрепа на всички твърдените касационни основания и искането не са изложени. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - Комисия по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите при Регионална дирекция по горите - Стара Загора (Комисията), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, защото не е налице нито едно основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 63/7.04.2014 г., постановено по адм. д. 549/2013 г. на Административен съд-Стара Загора е отхвърлена жалбата на "Промет сейф" ООД срещу решение № 9-I-2 по протокол № 9/25.11.2013 г. на Комисията, с което на основание чл. 75, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) е постановен отказ за предварително съгласуване на промяна на предназначението на поземлени имоти в горска територия, поискано от жалбоподателят. Административният съд е приел за установено, че липсва влязъл в сила общ устройствен план за територията, на която се намират имотите, предмет на искането, поради което не е налице законово основание за исканото предварително съгласуване. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания освен позоваването касационните оплаквания - незаконосъобразност и необоснованост, а оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е несвоевременно направено, но при изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав извърши служебно проверка и намира, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В първоинстанционното производство е установено, че с въпросното решение е отказано на основание чл. 75, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗГ да се съгласува искане на търговското дружество за предварително съгласуване промяната на предназначението на поземлени имоти в горска територия. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и в съответствие с нея е приложил правилно материалния закон. Законосъобразен е изводът, че промяната на предназначението на имоти е допустима само в алтернативно изброените хипотезите на чл. 73, ал. 1 от ЗГ, а в случая за имотите, предмет на искането на "Промет сейф" ООД, е приложим чл. 73, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗГ. Наличието на фактическите основания, посочени в обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт, е установено и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице, според което имотите на "Промет сейф" не се намират на територия, за която няма одобрен общ устройствен план (ОУП). Липсата на ОУП е посочена от административният орган като фактическо основание за отказ да бъде извършено предварително съгласуване, каквото е поискано, защото според чл. 76 от ЗГ не се изисква такова предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии в случаите по чл. 73, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗГ, респективно не е необходимо да бъде искано. Решаващият съд правилно е разграничил отделните процедури и е приложил правилно материалния закон при проверка законосъобразността на оспореното пред него решение на Комисията, която е процедирала съобразно подаденото до нея искане. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение