Решение № 313 от 8.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 860/2014 г.

Решение № 313 от 8.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 860/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Г. И. Г. е поискал по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено делото, по което е осъден от съдилищата във Варна, районния- като първоинстанционен, и окръжния- като второинстанционен (въззивен и последен по закон в инстанционното развитие на делото). ВРС с присъда № 285/13.VIII.2013 г. по нохд 2957/2013 г. е осъдил Г. на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода за изнасилването на 5.II.2013 г. на И. Х. Х. - престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, във връзка с ал. 1, т. 2 НК (още защото за принудата е използвана сила, както и заради предишните осъждания на дееца, сочещи на опасен рецидив - чл. 29 НК). След протест от съответния прокурор ВОС е увеличил наложеното наказание на 7 години лишаване от свобода с решение № 306/28.Х.2013 г. по внохд 1126/2013 г. Жалбата от страна на подсъдимия е била отхвърлена като неоснователна. Искането за възобновяване на делото съдържа доводи, които могат да бъдат и са отнесени към всички основания във връзка с чл. 348 НПК, макар в заключение изричното позоваване да е свързано само с нарушенията на процесуалния закон и с явната несправедливост на наложеното наказание. Трите основания за възобновяване на делото са поддържани и в съдебното заседание на ВКС, но изходът от оспорването е видян само в алтернативата: цялостно оправдаване/намаляване на наказанието. Прокурорът в тази съдебна инстанция е за отхвърляне на искането като неоснователно. ВКС намери за основателно да промени оспореното осъждане само по отношение на наложеното наказание. I. Макар и във връзка с неговата явна несправедливост да не са изложени на практика никакви доводи, размерът на лишаването от свобода е увеличен според ВКС неубедително с още 3 години и 6 месеца. Подходът на ВОС да търси между предвиденото в закона и налаганото наказание точното им съответствие непременно по схемата "минимум-среден размер-максимум" е подчертано "аритметичен", въпреки че се основава на теоретични мнения, които са доста предпазливи в тази насока (както например И. Н. в изданието от 1972 г. на учебника си по обща част на наказателното право - С., НИ, с. 495). При съобразяване в по-голяма степен с индивидуализиращите отегчаващи обстоятелства, например, щеше да се забележи, че предходните осъждания на Г., дори да са петнадесет, са на лишаване от свобода в сравнително невисоки размери (не по-високи от наложените във ВРС 3 г. и 6 м.). Такъв пример със смекчаващите обстоятелства може да бъде, че изнасилването е не само първо в съдебната биография на осъдения като престъпление против половата неприкосновеност, но и единственото досега против личността въобще. От друга страна, задължителният законов минимум от 3 години лишаване от свобода за конкретното изнасилване е достатъчно сериозно наказание, за да се приеме, че неговото надвишаване в случая и само с 2 години е също достатъчно сериозно. II. Останалите възражения срещу осъждането на Г. са неоснователни. Настойчивостта, с която са поддържани пред ВКС - след като са почти дословно възпроизведени от допълнението към въззивната жалба - би имала място при повече подкрепа по делото на това, което се възразява - например при съществени противоречия в показанията на пострадалата и на свидетелите В. и Д., а не само с противоречия, които се основават на пристрастни цитати от думите на Х., или са обяснени с отдалечеността им във времето, или даже липсват (в думите на другите двама). Силно преувеличено е в същото време доказателственото значение на съществуващите отношения между пострадалата и посочените двама свидетели - нито Д. е бил тогавашният и? любовник, нито път В. е предишен. Що се отнася до значението на претендираната липса на особени психически последици за Х. от посегателството върху нея, то е отчетено изрично от въззивната инстанция в насоката, която ВКС споделя. III. Ръководен от всичко изложено и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение