Решение № 17125 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2019 г.

Решение № 17125 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ - отм.). Образувано е по касационна жалба на Х. Гроицова от [населено място], действаща чрез процесуалния представител адвокат Петров против решение № 472 от 05.03.2019 г., постановено по административно дело № 3273/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което съдът е: 1) отхвърлил жалбата на Х. Гроицова против решение № РС-210-15-061/29.08.2018 г., поправено с решение № РС-210-15-061/19.09.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ); 2) осъдил Х. Гроицова да заплати на КПКОНПИ съдебни разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Изложени са подробни съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Славчева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което претендира отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С решението на КПКОНПИ, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е: установила по отношение на Х. Гроицова в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ (отм.); , конфликт на интереси за това, че като директор на ОДЗ "Тракийче" гр. П. е сключила трудов договор № 211/05.08.2015 г. в частен интерес на дъщеря си Н. Гроицова, свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); , по силата на който дъщеря й е заела длъжност "домакин" в ОДЗ "Тракийче" гр. П., в нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. 1 от ЗПУКИ (отм.); ; установила неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); от Х. Гроицова във връзка със сключването на посочения трудов договор на 12.05.2015 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ (отм.);. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това решение Административен съд - П. е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Горният извод не е обоснован с анализа на релевантните за правилното решаване на спора факти и обстоятелства, обусловено от това, че административната преписка не е събрана в цялост. Административното производство е започнало през 2015 г. по сигнал с рег. № С-2015-210/21.08.2015 г. В хода на производството през 2015 г. са събрани доказателства, приложени в административната преписка и подробно описани в мотивите на съдебното решение, като Х. Гроицова е изслушана на 29.09.2015 г. В заседанието си на 13.10.2015 г. по точка 2 от дневния ред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) е обсъдила подадения сигнал, събраните доказателства и предложеният проект на решение за установяване на конфликт на интереси, като при проведеното гласуване, отразено в протокол № 62 от същата дата, КПУКИ не е приела предложения проект на решение по чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); поради непостигане на изискуемото от чл. 22ж, ал. 2, изр. второ от ЗПУКИ (отм.); мнозинство. Това решение е съобщено на заинтересованото лице съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗПУКИ (отм.);. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); производството пред КПУКИ приключва с решение за установяване конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси. За да изясни спорния между страните въпрос относно приключване на производството по сигнал с рег. № С-2015-210/21.08.2015 г. с приемането на решението по протокол № 62 от 13.10.2015 г., съдът е следвало да подложи на преценка съдържанието и правния характер на акта. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се отнася само до висящите (неприключилите) производства. Ако решението по протокол № 62 от 13.10.2015 г. бъде квалифицирано като приключващо производството съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , то ново произнасяне по сигнал с рег. № С-2015-210/21.08.2015 г. би било допустимо в хипотезите по чл. 99, т. 1 – 7 от АПК. За тази цел трябва да се изискат и приемат като доказателства и да се обсъдят доклада с входящ номер от 09.10.2015 г. и приложения към него проект на решение (коментирани в протокол № 62/13.10.2015 г. от заседанието на КПУКИ, но непредставени по делото), и доклада по сигнал с рег. № С-2015-210/21.08.2015 г., изготвен от Дирекция "Публичен регистър и конфликт на интереси", с който е предложено на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да приеме решение за установяване на конфликт на интереси по този сигнал (данни за такъв са налични в процесното решение № РС-210-15-061/29.08.2018 г. на КПКОНПИ, но не е представен по делото). Съдът е допуснал и съществено нарушение на чл. 9, ал. 3 от АПК. Видно от доказателствата по делото, съдът, със свое разпореждане от 22.11.2018 г. е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Задължението на съда обаче за указване на разпределението на доказателствената тежест е различно от задължението му по чл. 9, ал. 3, съответно по чл. 171, ал. 4 от АПК за указване, че за някои обстоятелства от значение за делото страната не сочи доказателства. Неизясняването на обстоятелството дали е проведено заседание на КПКОНПИ, на което да е взето решение с необходимото мнозинство по сигнала е факт от значение за делото, поради което съдът е следвало, след констатиране на този пропуск/неяснота в доказателствения материал, влияеща на преценката му, да укаже на страната, че важен за предмета на спора факт е оказал недоказан. Вярно е, че съдът не би могъл да знае нито номер на протокола от такова заседание, нито дали той съществува, но това са въпроси, относими към съществото на спора, а не към задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК. Съдът, като не е указал на страна, че за важно за предмета на делото обстоятелство не сочи доказателства, е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 4 от АПК. Нарушението е съществено, защото е на норма, която е гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, а и защото, ако съдът беше изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, би могъл да достигне и до друг правен извод. Освен това, без да обсъди в тази връзка фактите и обстоятелствата по делото първоинстанционният административен съд е приел, че пропускането на двумесечния срок за произнасяне по чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ не представлява съществено административнопроцесуално нарушение. Инструктивният характер на срока от два месеца не следва да се възприема като разрешено от закона бездействие на административния орган. Принципът по чл. 11 от АПК изисква процесуалните действия да се извършват за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Удължаването на инструктивния срок от два месеца на години следва да е наложено от обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на материално законосъобразен административен акт. Съдът не е дал указание към административния орган да посочи причините, довели до продължаване на срока и до ново произнасяне по сигнала с издаване на оспорения акт. Предвид забраната за фактически установявания в касационното производство съгласно чл. 220 от АПК, с оглед изясняването на всички посочени обстоятелства, е необходимо да се дадат указания към страните за становища и да се съберат доказателства, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото след установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства съдът следва изрично да отговори дали са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 27 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ – в сила до 23.01.2018 г.) и § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). В същия дух по сходни казуси е практиката на ВАС, шесто отделение, формирана с решенията по дела № 5032/2019 г. и № 9239/2019 г. Произнасяне по присъждането на разноски за страните, предвид връщането на делото на административния съд и задължението му по чл. 226, ал. 3 от АПК, не се следва. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,