Решение № 2926 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15060/2014 г.

Решение № 2926 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15060/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов чл. 160, ал. 6 ДОПК Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЛОСТ СИТИ" ООД ЕИК 123646458, със седалище и адрес на управление: област Стара Загора, община Раднево, с. Даскал-Атанасово, представлявано от Камен Бончев Господинов - управител, чрез пълномощника си АДД "Балкански и партньори" против Решение № 1255/16.05.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив, 1-о отд., XIV - и състав, по адм. дело № 2541/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 16251100470/18.05.2012 г., поправен с Акт за поправка на РА № 1201080/6.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, Дирекция "СДО", потвърден с Решение № 849/16.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, и е осъдено да заплати разноски в размер на 7 716,00 лв От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Ответникът по касационната жалба - Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез юрк. Панова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на обжалваното съдебно решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт 16251100470/18.05.2012 г. и ревизионен акт № 1201080/6.06.2012 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Георги Гергов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърдени с решение № 849/16.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който на "Лост сити" ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 359 636,47 лв. с прилежащи лихви в размер на 3 644,38 лв. по доставки от "Страгьл комерс" ЕООД, "Геа груп" ООД, "Трейд консулт" ЕООД и "Мари" ЕООД с предмет различни количества пшеница, слънчоглед, ечемик и царевица. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. Съдът е изслушал основно и допълнително заключение по ССчЕ, обсъдил е практиката на СЕС и на ВАС, формулирайки крайни изводи за нереалност на процесните доставки. Касаторът оспорва изводите на съда като счита, че доказателствата не са ценени правилно и че същите са достатъчни и годни да установят релевантните факти и обстоятелства във връзка с доказване на извършването на доставките. Касационните оплаквания за необоснованост и оттам за незаконосъобразност на обжалваното решение са основателни. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е отделил спорните от безспорните обстоятелства. Не са допуснати процесуални нарушения в процеса на събиране на доказателства и доказателствени средства. Въз основа на събраните доказателства и при преценката им, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът обаче е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. При анализ на доказателствата по делото настоящата инстанция констатира, че в хода на ревизията доставчиците са открити от органите по приходите при извършените насрещни проверки. Същите са потвърдили извършването на доставки от тях към ревизираното лице, представили са писмени обяснения за начина на извършването им. Също така още в хода на ревизионното производство както от страна на ревизираното лице, така и от страна на преките доставчици, са представени фактури и приемо-предавателни /констативни/ протоколи към тях, декларации от търговци на зърно за произход и добра земеделска практика, Удостоверения на основание чл. 24 от ЗСТЗ и чл. 6 от Наредба 40 от 15.09.2003 г. от Националната служба по зърното към МЗХ, извлечения от счетоводни документи и други. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза фактурите са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя. Същите са включени в дневниците за продажби на доставчиците, отчетен е приход и ДДС е разчетен с бюджета. Стоките са платени от ревизираното лице на доставчиците по банков път. Не е спорна последващата продажба на процесните стоки. Всички доставчици, с изключение на "Страгъл комерс" в обясненията си са посочили, че доставките са извършвани с транспорт на ревизираното лице. За целта ревизираното лице е наемало транспортни фирми, като в подкрепа на това обстоятелство са представени фактури и платежни документи както от него, така и от транспортните фирми. Част от транспортните фирми са проверени в хода на ревизията и са представили освен талони за притежавани от тях пътнотранспортни средства, така и трудови договори между превозвачите и шофьорите на съответните автомобили. От представените също така още в ревизионното производство товарителници и ЧМР е видно място на натоварване и разтоварване на процесната стока, имена на шофьор и номер на транспортно средство, количество на стока. С натоварването на съответното количество стока на превозните средства, наети от "Лост Сити" ООД, собствеността върху нея преминава в негова полза, съответно за негова сметка са всички рискове от повреда или погиване на стоката, т. е. извършено е нейното предаване по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, респективно собствеността върху нея е прехвърлена. Кантарните бележки, както и приемо-предавателните /констативни/ протоколи и пътно - прехвърлителни разписки, са представени още в ревизионното производство и не са оспорени по съответния ред относно автентичност на подписи, достоверна дата и т. н. В тях са посочени регистрационни номера на превозното средство, имена на водачи на транспортно средство, както и количество зърно. При това положение коментираните писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, макар и частни свидетелстващи документи, могат да се приемат като такива установяващи фактическото предаване и индивидуализация на количеството и вида родовоопределени стоки. Необоснован, с оглед събраните доказателства, е и изводът на органите по приходите и първоинстанционният съд, че не може да бъде установено мястото, от където стоката е натоварена, доколкото в представените кантарни бележки и товарителници/ЧМР същото е посочено. Местата на натоварване са систематизирани и посочени от вещото лице въз основа на доказателствата по делото в таблица /стр. 2060 - 2062 от първоинстанционното дело/ от второто допълнително заключение към извършената съдебно-счетоводна експертиза. Всички събрани и неоспорени писмени доказателства са налични по делото и са проверени и систематизирани от вещото лице в таблици /по доставчици/ - стр. 5 до 16 към приетото допълнително заключение /стр. 2002 от първоинстанционното дело/. Вещото лице е извършило съпоставяне на общо закупените количества зърно, като е установено съответствие между натоварено и разтоварено количество в склад /база/ на клиента на ревизираното лице. Видно е, че е налице съответствие между фактурираните количества и видове стоки от една страна и от друга - предадените и приети количества такива. Основно приходните органи и първоинстанционният съд са се съсредоточили върху отношенията между преките доставчици и предходните им доставчици. Главните аргументи за нереалност на доставките са именно от тези отношения. Настоящият касационен състав счита, че изследването на движението на стоката между отделни предходни доставчици е неправилно, доколкото предметът на проверката се ограничава само до пряката доставка, а произходът на стоката е ирелевантен и не може да бъде единствено основание за отказ да се признае данъчния кредит. След като по делото са налице доказателства, чрез които се установяват възможностите и съответно осъществяването на пряката доставка, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не е осъществена и пряката. Доводите на приходните органи и първоинстанционният съд, касаещи обстоятелства относно неустановяването на всички предходни доставчици на прекия и относно недоказан произход на стоките от страна на същите са неоснователни. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката, като индиция за тях и последващата реализация от получателя или използването й за осъществяване на облагаеми доставки от него. Съгласно националното законодателство - в разпоредбите на ЗДДС, непредставянето от страна на прекия доставчик на доказателства за това, че разполага с ДМА, квалифициран персонал и склад, с оглед вида на стоките, не може да обоснове липсата на реалност, както е приел органът по приходите и първоинстанционният съд. Същото се отнася и до непредставянето на доказателства от предходния доставчик за транспортирането на стоките до неговия получател, наличие на склад и нает персонал. След като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. Въпреки това, следва да се отбележи, че пред приходните органи и първоинстанционния съд са представени доказателства - договори за наем, описани от вещото лице, за наличие на складови бази на преки и предходни доставчици, които не са обсъждани и взети предвид по делото. "ГЕА ГРУП" ЕООД също е декларирал, че дружеството е земеделски производител и лицензиран търговец на зърно и разполага със складови площи в околностите на гр. Монтана и такива за сезонно ползване в различни региони на страната. Съгласно Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/и дело С-142/11, неизменно поддържаното становище е, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане на данъка е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, и по-конкретно това право се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Изключение от този принцип е налице, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба, в които случаи националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на приспадане. Такива доказателства и данни не са събрани на хода на ревизионното производство, не са налице твърдения в този смисъл в РА и РД. Страните са съставили съответната счетоводна документация - издадени са фактури, съдържащи нормативноустановените реквизити, отразени са счетоводно, извършени са разплащания, данъкът е начислен от доставчика като задължение към бюджета. В същият смисъл при идентична фактическа обстановка е решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 г., съгласно което членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Относно спорният въпрос дали е налице реално прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки, съдът е достигнал до необосновани изводи поради неправилна преценка на годността на събраните писмени доказателства и поради игнориране на заключението на приетата и неоспорена експертиза, дадено компетентно и обосновано, във връзка с поставените задачи и при използване на специални знания. Сочените от съда недостатъци на писмените доказателства и противоречия по отношение на произход, маршрут, пункт на натоварване са неконкретно изброени и не установяват тяхната негодност. Не са изложени конкретни доводи защо първоинстанционият съд не приема извода на вещото лице за доказаност на стоковия поток, включително до последващи клиенти на "Лост Сити" ООД. Не може да бъде споделен необоснования довод на съда, че вещото лице е проследило движението на стоки само документално, т. е. по представените фактури, товарителници и приемо - предавателни протоколи, без да се анализират и съпоставят данните в тях, при които от органите по приходите са констатирани редица противоречия. Вещото лице в своето основно и две допълнителни заключения е дало пълна картина относно натоварване, разтоварване, транспортиране на стоките, индивидуализацията на същите предвид родово-определения характер при фактурирането, както и използването на стоките за последващи облагаеми доставки, поради което настоящия състав кредитира неговите изводи като компетентни и съответстващи на доказателствата по делото. От всички събрани доказателства се установява, че правото на данъчен кредит е налице - възникнало е и може да бъде упражнено. От една страна е налице надлежно осчетоводяване и деклариране, а от друга - установено е настъпване на данъчни събития по всички издадени фактури. Прехвърлено е право на собственост върху фактурираните стоки предвид възможността за това при доставчиците, осъществено е транспортиране, извършена е индивидуализация на стоките - при предаването и разтоварването им, стоките са използвани за последващи облагаеми доставки. С оглед изхода на спора решението на АС - Пловдив следва да отмени и в частта за присъдените разноски в полза на бюджета на приходните органи като вместо това се присъдят направените и поискани разноски от жалбоподателя пред първата инстанция в размер на 850 лв. В полза на касатора се дължат и направените разноски в касационното производство в размер на 6 155 лв. съгласно приложен списък, или общо се присъждат разноски в размер на 7 005 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1255/16.05.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив, по адм. дело № 2541/2012 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № 16251100470/18.05.2012 г., поправен с Акт за поправка на РА № 1201080/06.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, Дирекция "СДО", потвърден с Решение № 849/16.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на "ЛОСТ СИТИ" ООД ЕИК 123646458 сума в размер на 7 005 лв. за съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.