Решение № 11594 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Кирова, против Решение 900/09.01.2025 г., постановено по адм. дело 2430/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Касаторът възразява срещу тълкуването на първоинстанционния съд, че от текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. Застъпена е позиция, че законът не въвежда изискване за доказаност и обоснованост на необходимост от изпълнение на възложените функции съгласно чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Отделно ангажира писмено доказателство Заповед З-ЦУ-620 от 14.04.2022 г. на Зам. Изпълнителния Директор на НАП, издадена на основани чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, както и упълномощителната Заповед ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г. на Изпълнителния Директор на НАП. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Тобо-Апартмънтс 2ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Велкова, оспорва касационната жалба по аргументи, подробно изложени в нарочно депозиран писмен отговор. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на РА Р-22002223002950-091-001/14.11.2023 г., издаден от Д. А. И. на длъжност Началник сектор, възложител на ревизията и Д. С. С. , на длъжност гл. инспектор по приходите ръководител на ревизията, с който в тежест на ревизираното лице "Тобо-Апартмънтс 2" ЕООД, със седалище в гр. София, е установено задължение за корпоративен данък за внасяне, ведно с лихви за забава, съгласно изменението му в хода на административния му контрол с Решение 145/31.01.2024 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. От фактическа страна решаващият съд е констатирал, че ревизията е започнала със ЗВР Р-22002223002950-020-001/17.05.2023 г., издадена във връзка с Решение 540/28.04.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, впоследствие изменена с последващи заповеди, с които е удължен срокът за извършване на ревизията, . Заповедите са издадени от Д. А. И. на длъжност Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, оправомощен като орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със Заповед 3-ЦУ-787/08.11.2021 г. на Изпълняващ длъжността Директор на ТД на НАП София, съгласно и Заповед 3-ЦУ-3287/08.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, последната издадена на основание чл. 12 ал. 6 от ДОПК и Заповед ЦЗУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г. на Изпълнителния Директор на НАП (представен пред настоящата касационна инстанция). Посочено е, че по делото не е представена Заповед на Зам.изпълнителния Директор на НАП, с която да е посочено, че определението в Заповед З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. на Зам.Изпълнителния Директор на НАП служители на НАП са компетентни по отношение на включени в приложение към нея данъчни субекти, сред които да е и Тобо Апартмънтс 2 ЕООД. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен оспорения РА. Приел е, че издателите на процесния РА Д. А. И. на длъжност Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, и Д. С. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив ръководител на ревизията, не са разполагали с компетентност да ревизират дружество, което към момента на ревизията от възлагането й до приключването й, а и впоследствие, е със седалище и адрес на управление в гр. София. Решението на административния съд е валидно, допустимо, но неправилно, като касационното оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон е основателно, по следните съображения: Противоречивата практика по приложението на закона в случаи като процесния бе преодоляна с приемането на Тълкувателно Решение 3 от 26.06.2025 г. на Общото Събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2024 г., с което по даден следният отговор на поставения за тълкуване въпрос: Не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция.. С цитираното тълкувателно дело е прието, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите РА органи по приходите са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга на тези лица по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. В противен случай страната би била лишена от една съдебна инстанция по фактите, което би ограничило правото й на защита. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение