Решение № 417 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г.

Решение № 417 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. А. Д. - процесуален представител на ищеца В. И. К., против въззивно решение № 1145/5.10.2010 г. по гр. д. № 1734/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о. С определение № 900/1.10.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по материалноправния въпрос "Трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост предприетата промяна в изискванията за длъжността, която ищецът е заемал и има ли той задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения ?". С изложението е представена и съдебна практика - решение № 1335/8.7.2010 г. по гр. д. № 978/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 1238/17.6.2005 г. по гр. д. № 770/2003 г. на ВКС, III г. о.; решение № 400/11.5.2001 г. по гр. д. № 1415/2000 г. на ВКС, III г. о., и определение № 351/7.4.2008 г. по гр. д. № 5156/2008 г. на ВКС, IV г. о. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: В представеното решение № 1335/8.7.2010 г. по гр. д. № 978/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК е прието, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Освен това е прието, че страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, поради което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Доколкото останалите цитирани решения на ВКС са постановено по реда на ГПК/1951 г. - отм./, тяхното разглеждане се явява безпредметно. По съществото на касационната жалба. С въззивното решение Варненският окръжен съд е приел, че няма пречка в случай, че при възстановяване на заеманата преди предходното уволнение длъжност последната не съществува, работодателят да създаде такава и възстанови работника на нея в изпълнение на съдебното решение. Прието е също така, че на двете длъжностни характеристики въведените нови изисквания за длъжността на служителя, а именно: втора специалност на висшето икономическо образование, са обусловени от промяна на трудовите функции на длъжността, като характер те са различни от задълженията по другата длъжностна характеристика и обуславят необходимост от допълнителна специалност на висше икономическо образование и за изпълнението им не е достатъчна само специалността "Организация на предприятието и управление на промишлеността". Поради това съдът е стигнал до извод, че при установената промяна на професионалните изисквания към дадена трудова функция право на работодателя е да промени и изискванията за образование при заемане на съответстващата й длъжност, а това право на работодателя не подлежи на съдебен контрол. В касационната жалба от ищеца В. И. К. се навеждат доводи за това дали работодателят следва да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за длъжността, която е била заемана от служителя и има ли той задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения. Сочи се, че въззивната инстанция неправилно е възприела фактическата обстановка по делото, вследствие на което е направила неправилни изводи като представените по делото доказателства са обсъдени схематично и формално. Навежда се и довод за злоупотреба с право с цел заобикаляне на основание за прекратяване на трудовия договор, което е свързано с преодоляване на защита по чл. 333, ал. 1, т. т. 2 и 3 КТ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове със законните последици, включително и присъждане на разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Д., която депозирали писмена защита. Ответникът по касационната жалба - [фирма] - В., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалния представител на ответника по касация - адв. М., която депозира и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл. 287 ГПК и на основание чл. 290 ГПК, становищата на страните, изразени в съдебно заседание и писмените им защити намира за установено следното: Решението на Варненския окръжен съд е правилно. С оглед отговора на първата част от въпроса, а именно "Трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост предприетата промяна в изискванията за длъжността, която ищецът е заемал....?", оплакването в касационната жалба е неоснователно, а изводите на въззивната инстанция законосъобразни. Предвид отговора на втората част от въпроса злоупотребата с право, както и наличието на пряка и непряка дискриминация действително подлежат на съдебен контрол. Този съдебен контрол обаче следва да бъде съобразен изцяло с конкретните факти и обстоятелства. В настоящия случай въведената промяна в длъжностната характеристика е свързана с професионалните изисквания към трудовата функция, а именно наличието на допълнителна специалност. Новите изисквания са в сферата на изискуемото се образование - висше икономическо, поради което не може да се приеме, че е налице злоупотреба с право или дискриминация и съдебният контрол в този случай не може да бъде извършен. Ирелевантни за спора са останалите оплаквания за действителното основание, въз основа на което е следвало да се извърши прекратяването на трудовото правоотношение, след като работодателят не е прибегнал до него, както и обстоятелството, че след прекратяването на трудовия договор длъжността на касационния жалбоподател е закрита. Последният факт не може да бъде съобразен в настоящото производство, тъй като не е съществувал към релевантния за спора момент. Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.