Решение № 4728 от 17.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. М. Цеклеова - Захова, против Решение 1161/28.06.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. 140/2021 г., с което е отменена издадената от него Заповед ФК С876 - 0083607/13.01.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необоснован по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът по касационна жалба Т. - 2014 ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, [улица]оспорва същата чрез управителя и представляващ дружеството Т. Адем по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Благоевград е била Заповед ФК - С876 - 0083607/13.01.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена на Т. - 2014 ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект магазин за мебелни аксесоари, находящ се в гр. Гоце Делчев на [улица], стопанисван от дружеството, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.) във вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на 10 броя метални планки на стойност 8.00 лв. Обстоятелството е удостоверено с протокол за извършена проверка серия АА 0083607 от 02.01.2021 г. и приложените към него: опис на парите в касата, изготвен и подписан от Т. Адем, писмено обяснение от Т. Адем, КЛЕН от 02.01.2021 г., дневен финансов отчет от същата дата. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма при спазване на адмнистративнопроизводствените правила. Приел е, че е доказан фактът на неиздаване на фискален бон за извършената продажба. За да отмени заповедта като незаконосъобразна, съдът е изложил съображения за това, че определеният от административния орган 14 - дневен срок на ПАМ не е съобразен с тежестта на конкретното нарушение и целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Според мотивите на решението срокът на ПАМ противоречи на принципа на съразмерност, тъй като не е съобразен с конкретни факти от обективната действителност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и неправилно. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба поради следното: Заповедта за налагане на ПАМ е оспорена първо по административен ред пред по-горестоящия административен орган пред директора на Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, който се е произнесъл по оспорването с решение ГДФК 23/01.02.2021 г. С посоченото решение жалбата на Т. - 2014 ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Решението на по-горестоящия административен орган е връчено лично на управителя и представляващ дружеството на 08.02.2021 г. Жалбата от Т. - 2014 ЕООД против заповедта за налагане на ПАМ ФК С876 - 0083607/13.01.2021 г. до Благоевградския административен съд е подадена на 12.02.2021 г. в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, който в случая тече от връчването на решението на по-горестоящия административен орган съгласно чл. 149, ал. 3 АПК. В съответствие с чл. 98, ал. 2, изречение второ АПК с жалбата си до съда жалбоподателят е оспорил първоначалния административен акт. Несъответно на законовите разпоредби на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК е становището на касатора, че на съдебно обжалване подлежи решението на по-горестоящия орган, тъй като в случая с това решение е отхвърлена жалбата, т.е. актът не е изменен или отменен, а спорът - решен по същество. Правилно съдът е приел, че от страна на ответника по делото е доказано описаното в заповедта нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на 10 броя метални планки на стойност 8.00 лв. Не само че протоколът за извършената проверка е подписан от Т. Адем без възражения, но и в дадените писмени обяснения той потвърждава, че за извършената от проверяващите органи контролна покупка на мебелни аксесоари не е издал касова бележка. Налице е с оглед изложеното основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ. Неправилно обаче първостепенният съд е приел, че за определянето на срока в заповедта не са изложени конкретни мотиви. Напротив, видно от мотивите на заповедта на стр. 4 и стр. 5 административният орган е взел предвид безспорно установеното при проверката обстоятелство, че към момента на извършването й, а тя според протокола е започнала в 12.00 ч. и е завършила в 13.10 ч., е реализиран оборот в магазина в размер на 597.70 лв., който не е регистриран чрез фискалното устройство. За дата 02.01.2021 г. към 12.00 ч. в търговския обект не са издавани фискални бонове от регистрираното фискално устройство за извършени продажби и това е видно от приложения към протокола дневен финансов отчет. Посоченото обстоятелство правилно е преценено от административния орган като поведение и трайна нагласа на търговеца да не отчита по законово регламентирания ред извършваните от него продажби. Срокът на ПАМ е мотивиран с необходимостта да се промени начинът на организиране на дейността в търговския обект и той съответства на превантивната цел на мярката за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и дисциплиниране на търговеца. Настоящият съдебен състав намира, че срокът на ПАМ, който е в рамките на половината от максимално допустимия, е определен от административния орган съобразно констатираното от него противоправно поведение на търговеца, така че да подтиква към изпълнение на нормативно установените задължения за отчитане по законово установения ред на приходите от дейността. В случая изборът на административния орган на продължителност на ПАМ при условията на оперативна самостоятелност не противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, а е съобразен с цялостното поведение на търговеца. По така изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения административен акт Административен съд Благоевград е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. При този изход на спора основателна се явява и претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни производства на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение