Решение № 4788 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15024/2011 г.

Решение № 4788 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15024/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 166 от 21.10.2011 г., постановено по адм. д. № 269/2011 г. Административен съд гр. Перник е отхвърлил оспорването на Димитър Дончев Гигов от гр. Брезник против заповед № Б-115 от 7.06.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Трън, потвърдена с решение № РД01-122 от 28.06.2011 г. на директора на РД "Социално подпомагане"гр. Перник, с която му е отказано отпускане на добавка за социална интеграция в искания размер. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Димитър Дончев Гигов от гр. Брезник с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което ответникът бъде задължен да изплати цялата сума. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник адв. Стоянов, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по делото- директорът на Д"СП" гр. Трън, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на АС за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. По делото безспорно е установено, че по силата на ЕР на НЕЛК № 0011 от 11.01.2010 г. на жалбоподателя Димитър Гигов е призната пожизнено НТР 100% с чужда помощ, за общо заболяване "двустранна глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха", описани са също артериална хипертония, катаракта на двете очи, прекарани ортопедични заболявания и други заболявания. Като доказателство по спора е приета служебна бележка от 3.05.2011 г., издадена от "Специализирана болница за рехабилитация - НК" ЕАД - филиал гр. Кюстендил, от която е видно, че за периода от 13.04.2011 г. до 2.05.2011 г. Димитър Дончев Гигов е бил на лечение, за което е заплатил сумата 440 лв., който факт се удостоверява и с фактура, приложена по делото. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. В ал. 2 от нормата се уточнява, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за:...т.4. балнеолечение и рехабилитационни услуги. С молба-декларация от 3.06.2011 г. Гигов е поискал отпускане на добавка за социална интеграция, като се покрият направените от него разноски за проведеното лечение. Със заповед № Б-115/7.06.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Трън на Димитър Дончев Гигов е отпусната сумата 195 лева. Недоволен от акта, настоявайки за изплащане целия размер на заплатената сума, жалбоподателят е обжалвал същия пред директора на РД"СП" гр. Перник, който с решение № РД01-122 от 28.06.2011 г. е отхвърлил подадена жалба. Административен съд гр. Перник с правно обосновани мотиви е приел издадения административен акт за законосъобразен. Административният орган е отпуснал максималния размер на предвидената добавка, определена по нормативен път. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им. Няма спор, че Димитър Гигов е изпълнил тези условия. Но в ал. 2 на чл. 28 от ППЗИХУ е регламентиран максимален размер на социалната помощ, който е - до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. В случая, независимо от факта, че действително заплатената сума е 440 лв., законоустановеният максимален размер, който се изплаща на лицето е 195 лв., колкото е отразен в процесния административен акт. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,