Решение № 3549 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14501/2008 г.
ВАСVI отделение17.03.2009 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 14.10.2008 г. по адм. д. № 52/2008 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3549 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14501/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Габрово, срещу решение № 86 от 14.10.2008 г. по адм. д. № 52/2008 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът "МБАЛ Акта Медика" ЕООД гр. Севлиево не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 86 от 14.10.2008 г. по адм. д. № 52/2008 г., Административен съд гр. Габрово е отменил т. 1 от Заповед № РД-09-104 от 26.02.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Габрово. Съдът е приел за установено, че по отношение на обжалваната част от заповедта са налице нарушения на материалноправните норми, както и на целта на закона. Санкцията финансова неустойка общо в размер на 1620 лв. е била наложена от административния орган за това, че при девет пациенти липсвали индикации по клинична пътека № 26. В Заповед № РД-09-104 от 26.02.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Габрово е посочено, че нарушенията са на чл. 183, ал. 1, т. 1 и чл. 196, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите м България, 2006 г. (НРД 2006 г.). Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г., за да бъде задължително здравноосигуреното лице хоспитализирано за лечение по дадена клинична пътека, то следва да е с непрекъснати здравноосигурителни права и да са налице индикациите за хоспитализация, включени в клиничната пътека. В заключението си вещото лице доцент, доктор Ваня Недкова Недкова, доктор на медицинските науки категорично е заявила, че представените истории на заболяването по клинична пътека № 26 съдържат необходимите индикации за хоспитализация. Бил е изпълнен диагностичния и терапевтичен алгоритъм по тази клинична пътека. Допълнителните обяснения на експерта, дадени в съдебното заседание, състояло се на 15.09.2008 г. не налагат друг извод по фактическата обстановка. Цитираната експертиза не е била оспорена от процесуалния представител на НЗОК в това съдебно заседание и оспорването му едва пред настоящата касационна инстанция е процесуално недопустимо. При така посочения категоричен извод на вещото лице Недкова, който както бе подчертано не е бил надлежно оспорен, не е било необходимо назначаването на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да бъде изготвена от лекар-ренгинолог и в тази връзка делото не е останало неизяснено от фактическа страна. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, както е в конкретния случай в областта на медицината. Според чл. 201 ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато не е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В конкретния случай не сме изправени пред нито едно от цитираните законови хипотези. Санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 4, т. 4, б. "б", "а" от НРД 2006 г. е за прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в съответната клинична пътека. След като по първоначалното дело е било безспорна установено, че такова нарушение не е било извършено от ДМБАЛ Акта Медика ЕООД гр. Севлиево, то извода за незаконосъобразност на наложената санкция е правилен. След като лечението на пациентите, които са под 18 годишна възраст е приключило успешно, то целта на закона е била постигната. Стигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон, поради което и по изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение