Решение № 7149 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4229/2014 г.

ВАСV отделение28.05.2014 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/18.02.2014 г. по адм. дело № 747/2013 г. на Административен съд - гр. Добрич. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7149 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4229/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Владимир Руменов Георгиев, жив. в гр. Шабла, чрез процесуален представител, срещу решение № 14/18.02.2014 г. по адм. дело № 747/2013 г. на Административен съд - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-2827/26.08.2013 г. на директора на ОД на МВР - гр. Добрич. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, иска отмяната му и претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на ОД на МВР - гр. Добрич, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - гр. Добрич приема за установено, че оспорената пред него заповед № з-2827/26.08.2013 г., издадена с правно основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за извършване на нарушения на служебни задължения, превишаване на власт и извършени нарушения на разпоредби на "Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", е законосъобразна. С нея е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Владимир Руменов Георгиев - мл. автоконтрольор II степен в "Пътен контрол" на група "Охранителна полиция" към РУ "Полиция" - гр. Шабла при ОД на МВР - гр. Добрич, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 08.06.2013 г. Георгиев в качеството си на длъжностно лице при посещение на настъпило пътно - транспортно произшествие, е осуетил проверка за употреба на алкохол на водача Ивайло Димитров Йорданов, като предложил съставянето и в последствие съставил акт за установяване на административно нарушение на трето лице / сестрата на водача - Елена Димитрова Йорданова/, с което е използвал служебното си положение за облага на трето лице. Съдът е изложил доводи, че обжалваният индивидуален административен акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 на АПК, съставляващи основание за нейната отмяна, като е обсъдил дадените пред него свидетелски показания и събраните по време на дисциплинарното производство доказателства и доказателствени средства, констатирал е противоречията между тях и изложил аргументирани мотиви кои от тях кредитира като достоверни. Решението е правилно. Основните възражения на касатора са свързани с твърдяно неизвършване на дисциплинарно нарушение с оглед неустановеност на фактите по делото, както и неправилна преценка на съда относно кредитирането на свидетелските показания. Спорният момент по делото е кой е управлявал лекия автомобил, претърпял ПТП и дали на жалбоподателя е било известно, че това е Йорданов - също служител на МВР. Съдът е приел за установена фактическа обстановка при кредитиране на обяснения, дадени от една група свидетели в административното производство и не е взел предвид обясненията на втора група свидетели, дали различни показания пред съда, различни от обясненията им в дисциплинарното проиводство, преценявайки ги съгласно чл. 171 от АПК и чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Съдът е изложил мотиви относно фактите, които е приел за доказани и на чиято основа е формирал убеждение за доказано дисциплинарно нарушение, поради което е неоснователно оплакването за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Пред първоинстанционния съд не е доказано даването на обяснения под натиск пред административния орган. Съдът правилно сочи, че макар и напечатани, дадените обяснения са подписани от свидетелите. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от АПК няма изискване за саморъчно написване на обясненията. Касаторът в настоящото производство не доказва твърденията за даване на обяснения на дисциплинарното производство под натиск от страна полицейските органи. Като е обсъдил обясненията на тази група свидетели, които безпротиворечиво и в съвкупност установяват хронологията на случилото се и допуснатото от касатора дисциплинарно нарушение - "превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица", съдът е постановил правилен съдебен акт. Дисциплинарното нарушение е доказано, заповедта е материално законосъобразна. Представените от касатора писмени изявления на разпитаните от съда свидетели не представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК, установяващи отменителни основания. Същите нямат характер на писмено доказателствено средство, събрано по реда на АПК или специален закон, поради което и на основание чл. 39, ал. 2 от АПК са без доказателствена стойност. Същите не представляват и писмени доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 1 от АПК, тъй като нямат характер на документи, а представляват ненадлежно събрани свидетелски показания, с които се прави опит за заобикаляне на забраната за събиране на гласни доказателствени средства в касационното производство по аргумент от чл. 219, ал. 1 от АПК. Представеното от ответника по касация ново писмено доказателство - съдебно решение по к. а. д № 17/2014 г. на Административен съд - Добрич е в незаверен препис, поради което не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 ГПК и не следва да бъде коментирано. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

2