Решение № 4937 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14574/2017 г.

Решение № 4937 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14574/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" против решение № 1789 от 26.10.2017 г., постановено по адм. д. № 43 по описа за 2017 г. на Административен съд – П., с което дирекцията е осъдена да заплати на Д. Тоскова сума в размер на 2 441,09 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на цената на платена екскурзия до Република Малта и сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и емоционално безспокойство и дискомфорт и сериозни душевни страдания - нежелание да пътува, неудобство когато минава граничен контрол и трудност да продължи, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2014 г., причинени от незаконосъобразен отказ на командир на отделение в ГКПП – Аерогара В. при ГПУ Летище В. да допусне ищцата да напусне територията на Република България на 30.12.2012 г. и да пътува с документ за самоличност – лична карта до Република Малта с чартърен полет № FB8739 на "България еър", излитащ от Аерогара В. на 30.12.2012 г. в 16. 00 часа и от незаконосъобразно отнемане на документа за самоличност – лична карта № 189185712, издадена на 28.04.2005 г. от ОД на МВР – гр. П., извършено с протокол, издаден от същия административен орган, като с решението в полза на Д. Тоскова са присъдени и съдебни разноски в размер на 426, 10 лв. В останалата част, с която искът за причинени неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 5 000 лева е отхвърлен, като неоснователен, решението е влязло в сила, защото не е обжалвано. Касаторът Главна дирекция "Гранична полиция" твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че действията на органи и длъжностни лица на ГДГП са били законосъобразни, а причината за настъпилия неблагоприятен резултат е поведението на служители на ОДМВР П., които неправилно са въвели данни за личната карта на Д. Тоскова. В тази връзка съдът не се произнесъл по възражението за недопустимост на иска срещу ГДГП и неправилно отказал да конституира в процеса ОДМВР – П. По подробно изложените в касационната жалба съображения счита, че не е налице и причинна връзка между действия и бездействия на служители на ГДГП и настъпилия вредоносен резултат. Иска отмяната на обжалваното решение и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът – Д. Тоскова чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът при Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението в обжалваната му част Административен съд – П. е осъдил ГДГП да заплати на Д. Тоскова сума в размер на 2 441, 09 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на цената на платена екскурзия до Република Малта и сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и емоционално безпокойство и дискомфорт и сериозни душевни страдания - нежелание да пътува, неудобство когато минава граничен контрол и трудност да продължи, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2014 г., причинени от незаконосъобразен отказ на командир на отделение в ГКПП – Аерогара В. при ГПУ Летище В. да допусне ищцата да напусне територията на Република България на 30.12.2012 г. и да пътува с документ за самоличност – лична карта до Република Малта с чартърен полет № FB8739 на "България еър", излитащ от Аерогара В. на 30.12.2012 г. в 16. 00 часа и от незаконосъобразно отнемане на документа за самоличност – лична карта № 189185712, издадена на 28.04.2005 г. от ОД на МВР – гр. П., извършено с протокол, издаден от същия административен орган, като с решението в полза на Д. Тоскова са присъдени и съдебни разноски в размер на 426, 10 лв. Съдът е изяснил фактическата обстановка по спора, като е събрал и обсъдил относимите и необходими доказателства. Не се и спори, че на 30.12.2012 г. в деня на предварително планиран полет до Малта във връзка със закупена от Д. Тоскова екскурзионна услуга, на ГКПП Аерогара В. служители към Главна дирекция "Гранична полиция" приели за установено, че личната карта на ищцата е била обявена за изгубена и с НП от 19.04.2012 г. е била обявена за невалидна съгласно Закона за българските лични документи. В резултат на това Д. Тоскова е отведена от служители на ГД "Гранична полиция" от ГКПП Аерогара В. и устно служителят в ГКПП – Аерогара В. при ГПУ Летище В. отказала да я допусне да напусне територията на Република България и да пътува със самолета до Република Малта. С протокол й била отнета и личната карта. Установено е, че заплатената цена на провалената екскурзия е 2441, 09 лева С Решение № 15710 от 22.12.2014 г. Върховният административен съд е отменил отказа на командир на отделение в ГКПП – Аерогара В. да допусне Д. Тоскова да напусне територията на Република България на 30.12.2012 г. и да пътува с отнетия документ за самоличност. Негативните психологически преживявания на ищцата по повод описаното събитие са установени въз основа на свидетелски показания. Съдът изрично е мотивирал становището си за допустимост на исковете и е изложил подробни съображения за тяхната основателност. Приел е, че твърдяните вреди са настъпили именно от отменения с влязло в сила съдебно решение отказ на служител на ГДГП, като в производството по ЗОДОВ съдът изследва само дали е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, без да изследва причините довели до това. В този смисъл е счетено за неоснователно възражението на ответника, че причината за неблагоприятното развитие на казуса се основава на действията на служителите на ОД на МВР – П., извършили въвеждането на данни за изгубването на паспорта. По тези съображения съдът е присъдил на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на отмяна на незаконосъобразните действия, с влязлото в сила на 22.12.2014 г. решение на ВАС и съгласно задължителните указания по т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Р. е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка и въз основа на същата е направил верни и обосновани изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал наведените касационни нарушения. Неоснователно е твърдението в исковата молба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при събиране, обсъждане и преценка на доказателствата. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, извършен при или по повод осъществяването на административна дейност. 3 а да бъде основателен искът по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, т. е. да възникне право на обезщетяване по този ред е необходимо наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: на първо място - незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие ( фактическо) или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, на второ място претърпяна вреда - имуществена или неимуществена; на трето място - вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт, действие и бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност; на последно място - причинна връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт, действие и бездействие с вредоносния резултат от административна дейност. Както правилно е преценил първоинстанционният съд, искът е предявен срещу надлежен ответник, съгласно чл. 7 ЗОДОВ и чл. 205 АПК, а именно срещу юридическото лице, в структурата на което се намира органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Именно отказът да бъде допусната Д. Тоскова да напусне страната е непосредствената причина, поради която са настъпили вредите, а този отказ е издаден от орган в структурата на ответника. Правилно са определени по естество и размер настъпилите имуществени вреди, въз основа на представените писмени доказателства. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характерът на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и/или здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на иска. Въз основа на събраните доказателства съдът правилно е установил негативни преживявания за ищеца, които обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения административен акт, поради което настоящият състав споделя извода на Административен съд П. за основателност на иска за неимуществени вреди в разглежданата му част. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, справедливо е по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и размерът му не се явява нито завишен, нито занижен. Моментът, от който се начислява законната лихва за забава е определен съобразно задължителните указания по т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, за което първоинстанционният съд е изложил мотиви, споделяни от настоящата инстанция. Предвид изложеното, решението на Административен съд П. следва да се остави в сила. На касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, съобразно представените доказателства и списък, в размер на 600 лв, предвид направеното възражение за прекомерност от ответната страна, материалният интерес и обстоятелството, че ответникът не е представляван в съдебно заседание, както и при съобразяване принципите на справедливост и съразмерност. Водим от горното, Върховният административен съд