Решение № 12730 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Сливница срещу Решение 1358/20.12.2022 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. дело 470/2022 г. В касационната жалба е допусната техническа грешка при изписване н датата на постановяване на обжалваното решение, като вместо 20.12.2022 г. е посочено 12.12.2022 г., но предвид изложените в касационната жалба съображения, волята на касатора относно обжалвания съдебен акт е ясна и безпротиворечива. С обжалваното решение Община Сливница е осъдена да заплати на С. Панайотова обезщетение, на основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), поради недопускането ѝ да изпълнява съответната длъжност за периода от 01.04.2020 г. до 01.04.2022 г. в размер на 24 897,60 лв. (двадесет и четири хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки), ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията; Община Сливница е осъдена да заплати разноски по делото; допуснато е предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, в частта в която Община Сливница е осъдена да заплати на С. Панайотова обезщетение на основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл., поради недопускането й да изпълнява съответната длъжност за периода от 01.04.2020 г. до 01.04.2022 г. в размер на 24 897,60 лв. (двадесет и четири хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки), ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът не е отчел факта, че в случая се касае за невъзможност, от обективна и субективна страна, за изпълнение на съдебното решение. Подробно описва защо съдебното решение, с което уволнението на г-жа Панайотова е признато за незаконно, не може да бъде изпълнено. Моли обжалваното решение да се отмени. Касаторът се представлява от юрк. Ялъмов Ответникът по касация С. Панайотова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Пенчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е налице соченото касационно основание неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че със Заповед 23 от 23.05.2013 г. на кмета на Община Сливница, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е било прекратено служебното правоотношение на С. Панайотова за длъжността директор на дирекция Общински приходи, бюджет и счетоводство. С Решение 1261/13.12.2013 г. на АССО, постановено по адм. дело 645/2013 г., потвърдено с Решение 13030/03.11.2014 г. на ВАС по адм. дело 1731/2014 г. заповедта е отменена. Със заявление с вх. 0700-3013/12.11.2014 г. в законовия срок, С. Панайотова е поискала да бъде възстановена на заеманата от нея до прекратяване на служебното правоотношение длъжност, но не била допусната до работа. Установено е, че г-жа Панайотова е завела поредица от дела (подробно описани от съда) за заплащане на обезщетение на основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл. за различни периоди, през които не е била допускана до работа. Предявените по тези дела искове са уважени с влезли в сила съдебни актове. Установено е по делото, че С. Панайотова не е допусната да изпълнява длъжността директор на дирекция Общински приходи, бюджет и счетоводство, на която е възстановена и в процесния период 01.04.2020 г. до 01.04.2022 г. При безспорно установения факт, че за периода 01.04.2020 г. до 01.04.2022 г. ищцата не е била допускана до работа, правилно решаващият съд е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за недопускане до работа е основателен. Съгласно чл. 122, ал. 3 ЗДСл. когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Правилно решаващият съд е приел, че ответникът по иска не е представил доказателства, оборващи твърдението на ищцата, за продължаващо недопускане до работното ѝ място. Неотносими към спора са всички изложени в касационната жалба доводи за невъзможността да се изпълни съдебното решение, с което г-жа Панайотова е възстановена на работа. Тези съображения са извън предмета на настоящия спор. При признаване на прекратяването на служебно правоотношение за незаконно, органът по назначаване дължи възстановяване на незаконно уволнение служител на заеманата до уволнението му длъжност. Размерът на обезщетението е правилно определен от съда, предвид размера на основата месечна заплата на ищцата към момента на признаване на уволнението ѝ за незаконно. При основателност на основния иск правилно съдът е уважил и иска за присъждане на законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение и искането на ищцата с правно основание чл. 242, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Твърдението на касатора за необоснованост на решението е неоснователно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и е направил правилен анализ на същите. Изводите му са логични, последователни и непротиворечиви. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат от касатора, поради което на основание чл. 218 АПК съдът не дължи служебна проверка за наличието на такива. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер 2640,78 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение