Решение № 10633 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2023 г.

ВАСПърво отделение06.11.2023 г.докладчик т Мариника Чернева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 879/17.05.2023 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. 157/2023 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - София да заплати на "Адвенчър Сноу Фън" ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Банско, ул. "Пирин" 107, разноски в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на Отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Манасиева, против Решение 879/17.05.2023 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, постановено по адм. д. 157/2023 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. Възразява срещу извода на съда за недостатъчни и общи мотиви относно определянето на срока на ПАМ, до степен, обосноваваща липса на мотиви. Счита, че процесният административен акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Заповед ФК-С1939-0090005/19.01.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касационната жалба - "Адвенчър Сноу Фън" ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Банско, ул. "Пирин" 107, оспорва същата чрез пълномощника си адв. Панова по съображения, изложени в писмен отговор и допълнително становище. Иска да бъде потвърден оспореният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Заявява искане за присъждане на разноски. С молба от 06.07.2023 г. представя наказателно постановление и вносна бележка за платена глоба, като счита, че производството следва да бъде прекратено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Административен съд - Благоевград е сезиран с жалба от "Адвенчър Сноу Фън" ООД против Заповед ФК-С1939-0090005/19.01.2023 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект ски гардероб, находящ се в гр.Банско, ул.Пирин 107, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а във вр. с чл.187, ал.1 ЗДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена на 08.01.2023 г. в 12.00 ч. контролна покупка на услуга предоставяне под наем на ски оборудване ски, обувки и щеки, на обща стойност 30 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0090005/08.01.2023 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила и с целта на закона, както и при нарушение на материалния закон и принципите за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Подробно е мотивирал извода си за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ - запечатване на обект. Посочил е, че мярката запечатване преследва едновременно превантивна и репресивна цел. Съдът е приел, че посочените в оспорвания акт мотиви, относно определяне на срока на ПАМ са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви. Посочил е, че в случая органите по приходите не са извършили преценка на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили адекватната степен на административна принуда в определения от органа срок. Изводът на съда е, че след като нарушението е констатирано в обект и по отношение на лице, за което няма данни да не е за първи път и не е установено от органа по приходите да са произтекли съществени вредни последици за държавния бюджет, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно предвид и стойността на продажбата (30 лв.) и размера на вредите, които евентуално биха настъпили за държавния бюджет, в сравнение с тези, които биха настъпили за дружеството, осъществяващо процесната търговска дейност, ако обектът бъде запечатан за срок от 14 дни. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършената на съответната дата и час контролна покупка на услуга от органите по приходите в стопанисвания от "Адвенчър Сноу Фън" ООД търговски обект, за която не е издаден съответен документ за извършената продажба. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Съдът правилно е приел, че в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката, близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед действително са обективирани общи мотиви, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 14-дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай това не е сторено от административния орган, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта. В тази връзка обосновано АС - Благоевград е достигнал до извода, че прилагането на ПАМ спрямо конкретния търговец за срок от 14 дни не е съобразена с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност изцяло съответстват и на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 47, т. 51 и т. 56). Представеното и прието по делото Наказателно постановление 701338-F691604/28.04.2023 г., с което на "Адвенчър Сноу Фън" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за същото нарушение, внесени в бюджета на 21.06.2023 г., потвърждава правилността на тези изводи според диспозитива на цитираното решение на СЕС. Поради това, макар издаването му да е факт, който не е бил установен в първоинстанционното производство, не се налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. По така изложените съображения решението на Административен съд - Благоевград следва да бъде оставено в сила и в полза на ответника да се присъдят сторените разноски в размер на 1000 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. К. Панова. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение