Решение № 11300 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2014 г.

Решение № 11300 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Дженерал Лизинг" АД, чрез пълномощника си адв. Р. Савов, срещу решение № 1140/26.02.2014 г., постановено по адм. д. № 7476/2012 г., по описа на Административен съд /АС/ гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Подробни доводи са изложени по същество на спора, като е направено искане да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София, при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт РА № 2041110004/13.02.2012 г. е издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в частта в която е потвърден с Решение № 1099/11.05.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София, с който са определени задължения за довнасяне по ЗДДС в общ размер на 67 654,43 лв., от които ДДС в размер на 57 985,82 лв. и лихви в размер на 9 668,61 лв. и по ЗКПО в общ размер на 34 486,73 лв., от които корпоративен данък в размер на 31 626,76 лв. и лихви в размер на 2 859,97 лв. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурата визирана в ДОПК. Относно отказано право на данъчен кредит и увеличен финансов резултат на дружеството със сумите по фактури издадени от ЕТ "Аполон-Е. Стоева-Красен Георгиев" за установено съдът е приел, че същите са издадени на 26.04.2010 г. и 7.06.2010 г., и са с предмет "по договор № 19/15.02.2010 г. - комисионна услуга за посредничество при продажба на поземлен имот по НА № 91, том V, рег. № 10021, дело 878 от 2009", "по договор № 19/15.02.2010 г. - частично плащане по договор № 19/15.02.2010 г. за извършена услуга". Съдът е обсъдил приетите по делото Договор № 19/15.02.2010 г. за посредничество при продажба на недвижим имоти, съгласно който ЕТ "Аполон-Е. Стоева-Красен Георгиев" е следвало да извърши проучване на пазара, да рекламира и да търси купувачи, да подготвя и участва в преговори, да подготвя сключването на договори за продажбата на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, бул. "Сливница" № 1 с площ 522 кв. м. В договора е посочена минимална продажна цена в размер на 650 000,00 евро без ДДС, а възнаграждението е в размер на 345 000,00 лв., от който 10 000,00 лв. платени авансово и остатъка при подписване с купувача на предварителен договор за покупко-продажба. Плащането е извършено по банков път на 23.04.2010 г. и 7.06.2010 г. Обсъден е и приетият по делото предварителен договор за покупко-продажба от 16.04.2010 г., с който жалбоподателят продава на "Варненски бряг" АД процесния имот, който видно от представения договор съответства на седалището и адреса на управление на купувача. Обсъдено е заключението на ССЕ и показанията на св. К. Колев. За да приеме, че не е извършена реално посредническата услуга съдът се е позовал на факта, че показанията на св. К. Колев касаят период, предхождащ процесния договор и издадените въз основа на него фактури, поради което са неотносими за процесните доставки. На следващо място от жалбоподателя не са представени доказателства как е определена договорената цена на услугата, като не са ангажирани и писмени или други доказателства за изпълнение на договора. Решението в тази си част е правилно. Безспорно установено е, че между касатора и ЕТ "Аполон-Е. Стоева-Красен Георгиев" е сключен договор за посредничество при продажба на недвижими имот, както и, че два месеца по-късно е сключен предварителен договор за продажба на процесния имот. Данъка по фактурите е начислен от доставчика, но както правилно е приел АС липсват доказателства за реалното изпълнение на доставката, с оглед изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Както начисляване на данъка, така и установено плащане по доставката за разлика от отменения ЗДДС, не е сред предпоставките за признаване правото на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл. 68 от ЗДДС, поради което е неоснователен довода на касатора в тази насока. Видно от представения договор Договор № 19/15.02.2010 г. за посредничество ЕТ "Аполон-Е. Стоева-Красен Георгиев" е следвало да извърши проучване на пазара, да рекламира и да търси купувачи, да подготвя и участва в преговори, да подготвя сключването на договори за продажбата на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, бул. "Сливница" № 1 с площ 522 кв. м. С оглед размера на уговореното комисионно възнаграждение правилно съдът е приел, че липсват доказателства как е определен той и въз основа на какви доказателства за проучване на пазара и т.н. Тази доказателства следва да се съхраняват и при получателя по доставката, поради което е неоснователен довода на касатора, че след като се е стигнало до сключване на договор за продажба на имота, то следва да се приеме, че е осъществено и посредничеството при покупката. Доказателства, че доставчикът е бил ангажиран с продажбата на имота за един по-дълъг период от време, предшестващ сделката, дори и да бъде установен от представените доказателства с молба от 2.04.2015 г., то същите касаят период, предхождащ сключения договор за посредничество и издадените въз основа на него данъчни фактури, поради което и са неотносими към процесната доставка. В този смисъл е Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 на СЕС, съгласно което може да се откаже право на данъчен кредит при непълни фактури досежно естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая не се установява как е определена стойността на процесната услуга и как е извършено уговореното посредничество при продажба на имота. Ненамирането на доставчика на адреса му за кореспонденция и непредставяне на доказателства от негова страна, съдът е приел, че не води до еднозначен извод за липса на доставка, поради което е неоснователен доводът в тази насока в касационната жалба. Наличието на доставка обаче, е абсолютна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, като както е приел АС, доказателства за реалност следва да се намират и при получателя на доставката, поради което и като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 9 и 25 от ЗДДС, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно и правилно, предвид установената липса на доставка на услуги е решението и в частта относно извършено увеличение на финансовия резултат със сумата по издадените фактури на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Отказано право на приспадане данъчен кредит по фактура, издадена от "Санди - АД" ЕООД и извършено увеличение на финансовия резултат със стойността по същата фактура, за установено съдът е приел, че основанието за издаване на фактурата е "съгласно споразумение", а във връзка с представено споразумение от 18.12.2007 г. към договор за лизинг на оборудване от 9.08.2006 г. от ревизираното лице, не са представени документи, доказващи кой е извършил услугата, кое е материално отговорното лице за съхранението, не е посочен обектът, където е извършена услугата, колко време е съхранявана вещта, не са представени доказателства за предаването на бетоновоза след изтичане на уговорения срок по споразумението. На следващо място съдът е приел, че не е налице доставка на услуга, а уговореното възнаграждение на практика представлява отстъпка в цената на договора за лизинг. Решението в тази част е правилно. В жалбата не се излагат конкретни доводи за неправилност на решението в тази му част. Съгласно посоченото споразумение касаторът -лизингодател се съгласява, в случай че лизинговата вещ се продаде на цена над 25 000,00 лв., да заплати комисионна на "Санди - АД" ЕООД - лизингополучател, за добро стопанисване и съхраняване на оборудването предмет на договора за лизинг в размер на 3 000,00 лв. в срок до 6 месеца след продажбата на оборудването /бетоновоз/. Както правилно е приел АС, доброто стопанисване и съхраняване на оборудването, предмет на договора за лизинг, не е услуга и не представлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, включително съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС. Уговореното представлява отстъпка в цената на договора за лизинг, като бонус от добро стопанисване и съхраняване на оборудването предмет на договора за лизинг, но не представлява доставка на услуга, поради което и законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Относно увеличение на финансовия резултат с непризнати разходи в размер на 26 150,00 лв. по фактура, издадена от Сдружение "Съюз за стопанска инициатива", представляваща част от отчетен по с/ка 602 "разходи за външни услуги" разход в размер на 52 300,00 лв., с предмет "по договор за обучение", за установено съдът е приел, че между страните е сключен договор от 29.06.2009 г. за обучение и консултантска работа с учащите, включващ 700 академични часа занятия с 10 броя курсисти за придобиване на степен професионална квалификация по конкретизирани специалности. От приложения към договора списък на обучаваните курсисти, за установено съдът е приел, че 5 броя са назначени по трудов договор към жалбоподателя, а останалите лица са с регистрирани трудови договори и подавани Декларации обр. 1 от дружества, различни от жалбоподателя. Дружеството не е префактурирало услуги по обучения на персонал, поради което съдът е приел, че законосъобразно е направен изводът, че извършеният разход за обучение на тези лица не е свързан с дейността на дружеството, поради което и на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели. Решението е правилно. Настоящият състав намира, че законосъобразно, при липса на доказателства за причините поради които е извършено и заплатено обучение на лица, които се намират в трудови правоотношения с други, различни от касатора дружества, съдът е приел, че разходите не следва да бъдат признати за данъчни цели, предвид разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Не намират подкрепа в доказателствата по делото доводите на касатора, че е била налице действителна възможност лицата, за които е установено, че са служители в други дружества да бъдат наети от касатора. В случая не е налице ограничаване на свободната стопанска инициатива на касатора, тъй като лицата са били в договорни отношения с други работодатели. Довода би бил основателен, ако лицата не са били наети по време на обучението от друг работодател, въпреки че и след обучението не са наети от касатора. Относно извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството-жалбоподател, с непризнати разходи в размер на 382 364,77 лв. по опростена фактура № 2/8.06.2010 г., издадена от "КТМ" АД, за установено съдът е приел, че предмет на процесната фактура са "посреднически услуги по договор". При извършена насрещна проверка на доставчика, не е представен договор за посредничество между страните, от който да е видно вида на договорената услуга и срока за нейното изпълнение. Представени са банкови извлечения от сметка на доставчика, от които е видно, че по сметката му на 8.06.2010 г. е постъпила сума в размер на 458 856,14 лв. с вносител жалбоподателя и основание: за плащане по договор за посредничество". На 10.06.2010 г. от същата сметка доставчика превежда на жалбоподателя сумата от 54 000,00 лв с основание: "връщане на надплатено без основание по договор за посредничество". Прието е от съда, че въпреки върнатата надплатена сума, стойността по процесната фактура не отговаря на действително платената, като липсва и уточнение в банковите документи, плащането по кой договор и от коя дата е извършено. В представеното обяснения от доставчика е посочено, че предмет на договора е посреднически услуги за сключване на окончателна сделка между жалбоподателя и "Варненски бряг"АД, а именно "организиране на преговори с лицата наложили тежести върху продавания имот и подавали жалби срещу решение на ВОС". Доставчика няма нает персонал и услугата по фактурата е извършена от избрания съвет на директорите. За установено съдът е приел, че на 16.04.2010 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между жалбоподателя и "Варненски бряг, а с нотариален акт № 164/31.05.2010 г. е сключен окончателният договор. От жалбоподателя е представен договор за посредничество от 2010 г. /без дата/, съгласно който дружеството възлага на "КТМ" АД да извърши посредничество за сключване на окончателна сделка между възложителя и "Варненски бряг" АД, с уговорено възнаграждение в размер на 195 500,00 евро, което се заплаща по банков път от купувача по предварителен договор от 16.04.2010 г. Обсъдено е заключението на ССЕ, като вещото лице е посочило, че поради липса на проверка в счетоводството на доставчика, не може да се установи направени ли са разходи във връзка с процесните приходи. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е прието, че сделката е сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, наличие на предпоставките по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на възнаграждение за услуги, без те да са реално осъществени. Не са представени документи, доказващи извършени посреднически услуги, тъй като е сключен предварителен договор от 16.04.2010 г., поради което за сключване на окончателния не е налице необходимост от извършване на посреднически услуги от "КТМ" АД. Решението е правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма. Съставени са първични счетоводни документи за извършени разходи от касатора, без да има реално основание за това, чрез което са документирани несъществуващи стопански операции в нарушение на Закона за счетоводството. Съгласно разпоредбите на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. За установяване реалното извършване на процесните посреднически услуги от получателят-касатор, следва да се представят доказателства за извършените реални действия от доставчика в изпълнение на уговорената услуга /отчети за конкретни действия, приемателни протоколи за проведени разговори, преговори, срещи и т.н./. При липса на доказателства в тази насока и конкретни доводи в касационната жалба, решението и в тази си част, следва да бъде оставено в сила. Не се установиха твърдяните от касатора отменителни основания. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,