Решение № 5951 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2009 г.

Решение № 5951 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "ИВАЛ ТРЕЙДИНГ" - ЕООД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Жеков касационна жалба срещу решение от 10.12.08 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 5206/06 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 140/15.08.06 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2038/12.10.06 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП в частта му, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. октомври 2005 г. в общ размер 23 131 лв. на осн. чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 65, ал. 1 и 2 от ППЗДДС (отм.). С касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Според касатора, след като с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на осн. чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 65, ал. 2 от ППЗДДС (отм.) за вноса на автомобили по ЕАД, то за ревизирания данъчен период, през който са извършени и продажбите на автомобилите и е начислен ДДС, който не е следвало да бъде начисляван, съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.), органът по приходите е бил длъжен да коригира резултата за този период със сумата на начисления данък. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП - чрез процесуалния си представител юрк. Калистратов оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийски градски съд е бил РА 140/15.08.06 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2038/12.10.06 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП в частта му, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. октомври 2005 г. в общ размер 23 131 лв. на осн. чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 65, ал. 1 и 2 от ППЗДДС (отм.). В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че правилно и законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит във връзка с покупките на автомобили, тъй като тази дейност не е основна дейност по смисъла на чл. 65, ал. 2 от ППЗДДС (отм.). Обсъдено е и възражението на жалбоподателя, че след като с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на осн. чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 65, ал. 2 от ППЗДДС (отм.) за вноса на автомобили по ЕАД, то за ревизирания данъчен период, през който са извършени и продажбите на автомобилите и е начислен ДДС, който не е следвало да бъде начисляван, съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.), органът по приходите е бил длъжен да коригира резултата за този период със сумата на начисления данък. В тази връзка съдът е посочил, че при продажбата на автомобилите в страната следва да се начисли ДДС, тъй като това са облагаеми доставки. Според настоящия съдебен състав на ВАС, първо отд., касационната жалба е основателна. Жалбоподателят не оспорва отказания му данъчен кредит. Същият заявява претенция за корекция на резултата за данъчния период, за който е начислил ДДС, който не е следвало да начислява според разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Посочената правна норма гласи, че данък не се начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с резултата от получена услуга, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит. За дружеството - касатор не е налице друга правна възможност за възстановяване на недължимо начисления данък. Когато има влязъл в сила ревизионен акт, с който за определени данъчни задължения за съответните данъчни периоди, същият може да бъде изменен при условията и по реда на чл. 133 - 134 от ДОПК, но само ако актът не е обжалван по съдебен ред. (чл. 133, ал. 1). В този смисъл е и решение № 410/11.01.08 г. по адм. д. № 8882/07 г. на ВАС, I А отд. Според заключението на вещото лице, през м. октомври 2005 г. "ИВАЛ ТРЕЙДИНГ" - ЕООД е осъществило внос на 16 бр. автомобили от Италия, като начисленият от митническите органи ДДС във връзка с осъществения внос на процесните леки автомобили по ЕАД в общ размер 23 131 лв. е внесен по сметката на Митница София. Автомобилите са продадени през същия данъчен период - м. октомври 2005 г. и по издадените фактури е начислен ДДС в същия общ размер - 23 131 лв. Видно от констативната част на Ревизионния доклад (стр. 5), за данъчния период м. октомври 2005 г. ДЗЛ е подало справка-декларация по реда на чл. 100 от ЗДДС (отм.) с вх. № 903993/14.11.05 г., с която е деклариран начислен ДДС по облагаемите доставки, по които регистрираното лице е изпълнител - 24 748 лв.; ДДС по доставките, по които се претендира право на данъчен кредит - 24 829.71 лв. и резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 81.71 лв. След като органът по приходите не е признал правото на данъчен кредит в размер на 23 131 лв. за закупените леки автомобили по ЕАД, е определено задължение за периода - ДДС за внасяне в размер на 23 049.29 лв. и съответните лихви за забава. При коригиране на начисления по СД ДДС за внасяне в посока на намаление със сумата от 23 131 лв., резултатът за периода при запазване на корекцията на данъчния кредит, извършена от органа по приходите, остава непроменен, а именно - ДДС за възстановяване в размер на 81.71 лв. Следователно, РА е незаконосъобразен в частта му, в която на ревизираното дружество е определено за данъчния период м. октомври 2005 г. задължение за внасяне на ДДС в размер на 23 049.29 лв. и са начислени лихви за забава. С оглед на така изложените съображения, решението на СГС следва да бъде отменено на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, поради неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му, в която е определено за данъчния период м. октомври 2005 г. задължение за внасяне на ДДС в размер на 23 049.29 лв. и са начислени лихви за забава. При този изход на делото следва да се уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за производството пред първоинстанционния съд в размер на 650 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и внесена държавна такса. За касационното производство претенцията за разноски следва да бъде уважена в размера на внесената държавна такса, а именно - 25 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение