Решение № 1108 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК), подадена чрез пълномощник, против решение 1440 от 16.07.2024 г. по адм. д. 113/2024 г. на Административен съд - Добрич, с което съдът е отменил негово решение РД-02-16-72 от 16.02.2024 г. за определяне на финансова корекция на Тео Стил 74 ООД. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че мотивите на първоинстанционния съд са неправилни. Сочи, че органът няма задължение да изследва дали активите е можело да се придобият на по-ниска цена от цената в одобрената оферта. Твърди, че съдът неоснователно смята, че органът разполага с необходимия административен капацитет и ресурс за извършване на проверки за свързаност на доставчиците на кандидатите. Посочва, че от страна на органа са създадени ясни условия за изпълнение на изискването за представяне на две съпоставими оферти. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба. Изрично заявява, че не претендира присъждане на разноски. Ответникът Тео Стил 74 ООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноските за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че в изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност бенефициерът Тео Стил 74 ООД е отправил запитване за оферта за изпълнение на дейност по "Доставка и монтаж на система за хибридна вентилация - система за хибридна вентилация от 16 вентилатора и система за хибридна вентилация от 2 вентилатора с определена стойност на процедурата в размер на 271 200 лв. Получени са две оферти. На първо място е класирана офертата на Айриус България ЕООД с предложена цена 271 200 лв. и дружеството е избрано за изпълнител. Втората оферта на Еко Галакси БГ ООД е с предложена цена 278 984 лв. Ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-16-72 от 16.02.2024 г. след извършена проверка по регистриран сигнал за нередност. Органът е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2. от Общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046, тъй като не е осигурил две съпоставими оферти съгласно изискванията на процедурата и е допуснал оценяване на оферти, чиито оференти са свързани лица, което би могло да доведе до договаряне на условия и цени различни от обичайните. Според издателя на акта при избора на изпълнител в нарушение на процедурата за избор между две съпоставими оферти бенефициерът е извършил разход, финансиран с безвъзмездни средства от ОПИК, без да е гарантирал, че разходът е извършен при най-добро съотношение цена-качество. Дружеството не е осигурило две реално съпоставими оферти, тъй като едната изначално е била с предложена цена над допустимия по процедурата праг, поради което органът е обосновал извод, че е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) - нарушение на принципите на добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност. Нарушението е посочил като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата) и е определил финансова корекция от 25% върху поисканите за възстановяване разходи по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициер Тео Стил 74 ООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване изискването на чл. 73, ал. 2 от същия закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че административният орган не твърди неикономично разходване на средствата, напротив, в мотивите на решението е приел, че дружеството е разходвало средствата икономично, след като е избрало офертата с по-ниска цена, поради което принципът на икономичност е спазен. Относно установената свързаност на двете дружества съдът е посочил, че административният орган не е представил доказателства за тези констатации, а и дори да се приеме, че има такава, тя не е пряка, а косвена. Приел е, че липсва задължение за кандидатите да извършват лично собствено проучване за евентуална свързаност между доставчиците, като това е задължение на административния орган, тъй като той разполага с необходимия административен капацитет и ресурс за извършване на проверки за свързаност. Според съда административният орган не е изследвал факта на уговаряне на условия, в случая на цените на активите, различни от обичайните, и не е установил дали активите е било възможно да бъдат доставени на по-ниска цена. Съдът е приел в изводите си, че след като УО не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция, не следва да се обсъжда нейният размер. Формирал е краен извод за липса на нарушение на съюзното или на свързаното с него национално право, поради което не е допусната нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Така мотивиран, съдът е отменил атакуваното решение на ръководителя на УО като незаконосъобразно. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е събрал всички относими за спора доказателства и не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. При разпределението на доказателствената тежест е дал на страните общи указания и не е извършил служебна проверка дали му е изпратена цялата преписка от административния орган. Административният орган е мотивирал акта си с Приложение 18.2 от Условията за кандидатстване по процедурата. Видно от приложените по делото доказателства, в преписката са представени Условията за изпълнение на проекта и Условията за кандидатстване, но липсва посоченото обсъждано приложение. По делото е налично и прието Приложение 15. Съдът в изводите си е обсъдил Приложение 18.2 като приложение към административния договор, който е представен по делото на електронен носител. Приложение 18.2 не е представено пред административния съд, въпреки че е обсъждано както от органа, така и от съда. Съдът е формирал изводите си без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 174, ал. 4 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е съществено за правилността на съдебното решение. Съдът не е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Не е указал на административния орган за кои обстоятелства от значение за делото не е посочил доказателства. Спазването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти. Липсата на фактически установявания за тези обстоятелства в обжалваното решение препятства възможността на касационната инстанция да прецени прилагането на материалния закон. Събирането и преценка на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт, още повече, че в касационното производство не се правят нови фактически установявания. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Тъй като установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт, а съдът не е проявил процесуална активност за това, то обжалваното решение е неправилно поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът да събере и обсъди всички релевантни доказателства. Само по този начин може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд