Решение № 13313 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13324/2008 г.

Решение № 13313 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13324/2008 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на глава десета, раздел първи - чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба от Делю Димов Пейков- с. Орлово Хасковска област, против заповед № РД-46-883/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която на наследниците на Димо Пейков Миримингов е отказано право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Жалбоподателят, след указанията на ВАС, с допълнителна молба от 9.04.2009 г., несъдържаща доводи, посочил бланкетно отменителните основания на чл. 146, т. 2-5 АПК. Ответната страна- Министърът на земеделието и храните, представляван от юрк. Пеневилова, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за присъждане на разноски. Представя писмена защита. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е образувано по искане от Делю Димов Пейков, депозирано в МЗГ на 4.07.2007 г., в качеството на наследник на Димо Пейков Миримингов, за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ с поименни компенсационни бонове. Представил удостоверение за наследници и архивна преписка, съхранявана във фонд 712к, опис 1 на Централния държавен архив. С оспорената заповед е отказано определяне на обезщетение поради липса на условията по § 66 на ПМС 456/1997 г. Видно от данните по приложената административна преписка, наследодателят на жалбоподателя е изселник от Беломорска Тракия и земите му са послужили за погасяване на държавния дълг. Страните не спорят по факта, че имотите са оценени и е извършена ликвидация. От архивните документи се установява обстоятелството, че наследодателят е получил парични средства по подадената от него молба за ликвидиране, приложена по делото. Представен е и архивен документ, от който е видно, че ликвидацията е осъществена с протокол по преписка № 10358/15743/28.09.1928 г., в парични средства, определени в долари. Сумата 247.05 долара е определена за изплащане. Обезщетителната преписка се съхранява в архивен фонд 719к Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив, опис № 1. При тези данни по делото, се налага извод за липса на нормативните изисквания за признаване право на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ право на обезщетение имат българските лица или техните наследници, които не са получили облигации или не са били обезщетени по друг начин. Материята е доуредена в нормата на § 66 ПЗР на ПМС 456/1997 г. В нея се уточнява, че неполучили облигации са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Наред с това те трябва да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис", да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани от тях до сключване на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция и на трето място - да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. В конкретния случай е безспорно установено, че имотите са оценени и ликвидирани и са посочени като такива в опис № 1 на архивен фонд 719к. Самият факт на съхраняване на изселническото досие в този на архивния фонд е индиция за осъществено обезщетяване на правоимащите изселници. Следва да се посочи, че задължителна предпоставка за признаване правото на обезщетение, съобразно изрично предвиденото нормативно изискване в § 66, ал. 1 на ПМС 456/1997 г., е документите да се съхраняват в опис № 12 на архивния фонд. В архивния фонд, в опис № 12 се съхраняват преписките на българи бежанци от Беломорска Тракия и Македония за ликвидация на имоти - по населени места без ликвидационни листове с оценка на имотите. Това установява, че те не са оценени и ликвидирани. От друга страна, в опис № 1 се съдържат преписките на българите бежанци, които са оценени и ликвидирани от Смесената комисия. Там е намерена преписката на наследодателя на жалбоподателя, поради което по отношение на наследниците му липсва задължителното условие на § 66 ППЗСПЗЗ. При този анализ на доказателствата се налага извода, че компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон и законосъобразно е отказал признаване право на обезщетение на изселилия се наследодател на жалбоподателя. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания акт съобразно чл. 168 АПК настоящият състав приема, че издаденият административен акт, в оспорената част е законосъобразен - постановен е от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Предвид изложените съображения съдът не констатира пороци на обжалвания акт, т. е. не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение