Решение № 4978 от 25.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на НКН строй ЕООД, представено от адв. В. Бълчев, срещу решение 4245/29.06.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 10162/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението против ревизионен акт /РА/ Р-22002219004918-091-001/28.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за противоречие за решението с материалния и процесуалния закон. Оспорва констатациите на съда за неосъществяване на доставките по фактурите, за които е упражнил отреченото от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит. Според него предмет на доставките са строително-монтажни работи и проектиране, които са реализирани. Отрича доказателственото значение на липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, както и на въведените с РА и възприети от съда съмнения за действителното осъществяване на доставките. Съществената част от жалбата представлява описание на представените в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, съответстващо на описанието в юрисдикционния акт на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Иска отмяна на обжалваното решение и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е обжалвана неотменената при оспорването по административен ред част от РА, с която са установени в тежест на НКН строй ЕООД задължения за ДДС в размер 16 700.16 лева с лихви за забава в размер 3 291.10 лева. Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в д.п.м. 02 до м.05.2018 г. заради отказ да да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 16 700.16 лева, упражнено в тези периоди. Отреченото данъчно предимство е по 7 бр. фактури, издадени от Малвито ЕООД с предмет на доставките СМР и материали по договор, услуга и по 9 бр. фактури, издадени от ДХХ инженеринг ЕООД с предмет на доставките проектантски услуги и СМР. Според органите по приходите доставките не са осъществени, а проектантските услуги и не са свързани с независимата икономическа дейност на получателя. Отказът на право на приспадане на данъчен кредит е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на юридическите факти от пораждащия правото на приспадане фактимески състав, които е дефинирал. В познавателната му дейност са включени събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства и заключението на ССЕ, прието в хода на съдебното дирене. Констатациите на съда са по доставки и за всеки от доставчиците. За доставките от Малвито ЕООД са взети предвид като доказателствени факти липсата на назначени по трудов договор лица от доставчика, както и на подадена справка по чл. 73 ЗДДФЛ, отсъствието на отразени плащания по фактурите в регистрираните обороти от ЕКАФП, макар към фактурите да са приложени фискални бонове от фискалното устройство на доставчика; пропускът на Малвито ЕООД да подаде ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2018 г. Съдът е основал на заключението на ССЕ установяването, че счетоводстгвото на жалбоподателя не е водено аналитично, поради което и доставките на фактурираните СМР не могат да се обвържат с последващи доставки; за СМР на обекти печатница Ропринт район Гара Искър по договора от 15.02.2018 г. и за жилищната сграда в УПИ XV-994, кв. Драгалевци бил сключен договор и със Софтранстрой ЕООД, чието изпълнение е прието за действително осъществено от органите по приходите. По установяванията на съда за доставките от ДХХ инженеринг ЕООД предметът им е посочен общо в данъчните документи; не съществуват доказателства за предаването на резултатите от изпълнението на договора за СМР от 20.02.2018 г. и на четирите договора за проектиране и за авторски надзор; липсват проектите, създадени по договорите за проектиране и не е ясно за кои обекти се отнасят и няма последващи доставки, свързани с проектирането, а жалбоподателя не притежава имоти, за които да се отнасят проектите. Обобщаващият извод на съда е, че по всички фактури е неконкретизиран предмета на доставката; за доставчиците не е установена материална, кадрова и техническа обезпеченост и не е доказано извършването на услугите, поради което правилно с РА е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. Неспособността на ДЗЛ да докаже действителното осъществяване на престацията по симулативните договори изключвало добросъвестността му като условие да се ползва от данъчното предимство. Оспореният съдебен акт е правилен. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката / действителното извършване на облагаемата сделка според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Правилно е възприета от съда непълнотата на данъчните документи, ползвани от РЛ за обосноваване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. Посоченият в тях предмет на доставките СМР по договор, е неопределен. Не е посочен договор, във връзка с който се извършва документирането. Фактурите не са в привръзка и с протоколите за установяване на извършване и заплащане СМР. Съвместима със Съюзното право е национална правна уредба, по силата на която се отказва право на приспадане по непълни фактури /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-271/12/. При действието на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗДДС, съобразеното с материалния закон разрешение на съда на спора по съществуването на данъчното предимство, упражнено по фактури без да е индивидуализирана услугата и да е посочена дата на възникване на данъчното събитие, е за отхвърляне на оспорването срещу РА. Поради горното, напразна е била процесуалната енергия на съда по събирането и обсъждането на доказателствени средства за констатации по факти без самостоятелно правно значение и без връзка с други правно значими факти, което да ги отнесе към предмета на доказване /вж. чл. 153 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. А иначе, механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съобразена с процесуалния закон и логическите правила е познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, представени от жалбоподателя за установяване на действителността на доставките. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя данъчно право. Преценени са всички събрани допустими и относими доказателствени източници, което е в съответствие с правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК. Касаторът не сочи доказателствени средства, които да не са обсъдени в решението и чиято доказателствена стойност е подценена, а се ограничава до описване на всички представени доказателства. Заради неопределения предмет на доставките, представените за доказване на изпълнението частни свидетелстващи и диспозитивни документи са неотносими. Въпреки това, съдът е изключил достоверността им чрез съпоставка между тях и индициите, които се възприемат от касационния съдебен състав /арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/ и с настоящото решение се препраща към мотивите на първоинстанционното. Основан на правилата на доказателствената тежест е отказът на съда да приеме за осъществени правните последици на юридическите факти, за които ползващата се страна не е провела несъмнено доказване. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционно решение. При този изход спора на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 1 130 лева за за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение