Решение № 12989 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14214/2011 г.

Решение № 12989 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14214/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Митхо Импорт Експорт" ЕООД - гр. Шумен срещу решение № 1763/12.07.2011 г., постановено по адм. дело № 17/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 270800142/28.08.2008 г., издаден от орган на приходите в ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 624/16.03.2009 г. на заместник-директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС, както следва: за месец февруари 2007 г. 4 190,96 лв. и лихви в размер на 895,53 лв.; за месец март 2007 г. 2 729,24 лв. и лихви в размер на 551,24 лв.; за месец април 2007 г. 724,04 лв. и лихви в размер на 137,93 лв.; за месец август 2007 г. 3 612,01 лв. и лихви в размер на 521,53 лв.; за месец октомври 2007 г. за разликата от 1 153,94 лв. до 4 814,37 лв. и лихви за разликата от 204,36 лв. до 567,05 лв.; за месец ноември 2007 г. 3 574,22 лв. и лихви в размер на 473,26 лв. и за месец декември 2007 г. 2 777,24 лв. и лихви в размер на 261,37 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът неправилно е приложил конкретно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗДДС, както и че е имал право да прилага специалния режим на облагане на маржа по реда на Глава Седемнадесета от ЗДДС, щом е упражнил правото си на избор по чл. 143, ал. 4 от същия закон. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено по делото, че холандските доставчици не са начислили ДДС по специалния ред. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори на път е разглеждане пред ВАС. Първоначално с решение № 534/11.03.2010 г. по адм. дело № 977/2009 г. на Варненския административен съд частично е бил отменен цитирания по-горе ревизионен акт за установените задължения за ДДС за посочените по-горе периоди. В останалата част жалбата е била отхвърлена. Пред ВАС, IА отделение са депозирани две касационни жалби - от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна и от "Митхо Импорт Експорт" ЕООД. С решение № 15942/27.12.2010 г. по адм. дело № 7208/2010 г. състав на ВАС, IА отделение е отменил решението на административния съд в частта, в която е бил отменен ревизионния акт за периодите на месеците февруари, март, април, август, октомври, ноември и декември 2007 г. и в тази част е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския административен съд. Касационният съдебен състав е дал указания при новото разглеждане на делото в посочената част да се извърши преценка от съда на доказателствата, събрани в хода на административния контрол, като е възприел оплакването за неправилна преценка от страна на съда за наличие на деклариран режим на маржа на цената с оглед липсата на легализиран превод на фактурите за процесните периоди. Според касационната инстанция допуснатите съществени процесуални нарушения като краен резултат са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Дадени са указания при преценка на съда да се допусне и съдебно-счетоводна експертиза. При новото разглеждане на делото Варненският административен съд е постановил обжалвания пред настоящата съдебна инстанция резултат. За да отхвърлил жалбата в посочената част на ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че е извършено вътреобщностно придобиване (ВОП) на автомобили - втора употреба от Холандия, като доставчиците са извършили вътреобщностни доставки (ВОД) с нулева данъчна ставка и затова е прието, че данъкът се дължи от жалбоподателя за осъществения ВОП на автомобилите. В този смисъл съдът е счел, че законосъобразно с ревизионния акт е начислен ДДС, което не е извършено от жалбоподателя, което е установено и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Според съда няма доказателствата по делото, че доставчиците са имали качеството на дилъри и са приложили специалния ред за облагане маржа на цената, а общия ред и затова за получателя на автомобилите е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно постановено. Няма спор по делото, че холандските доставчици са извършили ВОД на автомобили по отношение на дружеството-касатор и затова не са начислявали ДДС в издадените от тях фактури, носещи информация за тях във VIES - системата. Това се съдържа и в информацията, съдържаща се в SCAC, която приходните органи са отправили запитване до данъчните власти в Холандия. От него е установено доставянето на ВОД на процесните автомобили (камиони), което означава, че по отношение на касатора е налице ВОП на същите. Няма никакви доказателства по делото, водещи до извод, че холандските доставчици са имали качеството на дилъри и са приложили специалния ред за облагане маржа на цената, който ред в българския ЗДДС е в Глава Седемнадесета - чл. 143 и сл. Установено е по делото, че доставчиците не са начислявали ДДС и това е видно и от процесните фактури, както и че са декларирали процесните доставки като ВОД. При тези факти по делото правилно съдът е приел, че е налице ВОП за касатора по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС и че задължение за получателя при ВОП е да начисли ДДС. Това е т. нар. режим самоначисляване, при който получателят по доставките е длъжен да издаде протоколи по чл. 117 ЗДДС (установено е от ревизията, че такива са издадени, но не е начислен данъка) и да начисли ДДС на основание чл. 84 ЗДДС, а не неговият доставчик. В същото време законът дава право на получателя и да приспадне начисления данък като данъчен кредит. Без изрично волеизявление на данъчния субект, това право не може да се признае. Изрично в процесния случай касаторът е заявил, че не е включил ДДС в издадените от него протоколи по чл. 117 ЗДДС и не е претендирал, нито ползвал данъчен кредит. При това положение правилно и приходните органи и съдът са приели, че установения при ревизията ДДС е дължим от касатора. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,