Решение № 5028 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9544/2018 г.

Решение № 5028 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9544/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – гр. Смолян, подадена чрез юрисконсулт Г. Джиков, против Решение № 241 от 19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 108/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което дирекцията е осъдена да заплати на Т. Кушлев както сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, така и сумата от 410 лв., представляваща съдебни разноски пред административния съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че в процесния случай не се дължи лихва. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Т. Кушлев, чрез адв. В. Томов, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Регионална дирекция по горите /РДГ/ – гр. Смолян е осъдена да заплати на Т. Кушлев сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 132/02.04.2014 г. на директора на РДГ – гр. Смолян, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление – 17.09.2014 г. За да уважи исковата претенция административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на РДГ – гр. Смолян. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 132/02.04.2014 г. на директора на РДГ – гр. Смолян на Т. Кушлев е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за горите. Посоченото НП е отменено с Решение № 355/14.07.2014 г. по АНД № 341/2014 г. по описа на Районен съд Смолян. Решението на районния съд е обжалвано от РДГ – гр. Смолян, по повод на което е било образувано КАНД 156/2014 по описа на АС Смолян, който с Решение № 170/17.09.2014 г. оставил в сила решението на районния съд. На стр. 55 от делото на РС Смолян е приложен Договор за правна защита и съдействие от 28.04.2014 г. със страни Т. Кушлев и адвокат В. Родопски, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията за присъждане на лихва върху главния иск. Действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди, поради което правилно съдът е присъдил претендираната върху главницата лихва. Дори и претендираните пред административния съд имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При надлежно направеното искане в исковата молба, правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, който съгласно приложения по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие от 18.07.2018, са в размер на 400 лева, платен в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,