Решение № 2931 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2017 г.

Решение № 2931 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Алексиев, подадена чрез адв. Цолов против решение № 514 от 16.06.2017 г., постановено по адм. дело № 25/2017 г. по описа на Административен съд София - област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за задържане рег. № 246 зз-674/27.12.2016 г., издадена от ПИ при РУ гр. Ботевград И. Харитонова. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество e неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от АССО, а мотивите му изцяло се споделят. Касае се за издадена заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), в резултат на която касаторът е бил задържан в РУ - Ботевград на 27.12.2016 г. за времето от 13. 40 ч. до 15. 00 часа. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на изискуемата форма по чл. 74, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като са посочени фактически и правни основания за издаване на заповедта. Органът е действал в изпълнение на постановление на разследващ полицай за възлагане извършването на действия по разследване в друг район. В заповедта е посочено досъдебното производство във връзка с което лицето е задържано, а от съдържанието на постановлението става ясно, че за П. Алексиев има данни, че е извършил престъпление. Приобщените в хода на досъдебното производство писмени доказателства също обосновават този извод. Не може да се приеме, че постановлението за извършване на действия по делегация не е станало известно на Алексиев, тъй като по отношение на него е следвало да се извършат действия по разследването (претърсване и изземване от жилище и лек автомобил, обиск и изземване от самия него), предвидени в НПК, които ангажират задължителното му участие в тях, а в т. 7 изрично е посочено и да се задържи по реда на ЗМВР. Константна е съдебната практика, че за прилагане на нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и предположение то да е извършено от задържаното лице. Обсъдените от съда доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. При налагането на ПАМ "задържане до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на П. Алексиев са били налице, тъй като автомобилът, с който са разлепвани плакатите, съдържащи закани по отношение на трето лице, се води на негово име. Неоснователен е доводът на касатора, че процесната заповед не е достатъчно мотивирана, като изводи в тази насока са изложени от АССО и преповтарянето им е безпредметно. Следва само да се отбележи, че подробно излагане на фактическата обстановка не е необходимо, достатъчно е фактическите основания да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. Предвид изложеното решението е обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, които следва да заплати касаторът. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,