Решение № 14679 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4493/2017 г.

Решение № 14679 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4493/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК-ЮЗР срещу решение № 144 от 23.02.2017 г. по адм. д. № 790/2016 г. на Административен съд - С. област, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЗР-8/13.07.2016 г. на началника на РДНСК-ЮЗР и са присъдени разноски. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. О. Й. С. не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил оспорената заповед № ДК-02-ЮЗР-8/13.07.2016 г. на началника на РДНСК-ЮЗР като постановена при съществени нарушения в процедурата и формата. Прието е, че заповедта не съдържа в диспозитивната си част конкретен адреса, задължен да премахне установения незаконен строеж "масивна едноетажна жилищна сграда" в УПИ V-320,кв. 18 по плана на с. Я., община Е.. Прието е също, че заповедта е постановена в противоречие с изискванията на чл. 35 АПК - при неизяснена напълно фактическа обстановка; След обсъждане констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, са изложени мотиви и за търпимост на процесния незаконен строеж, изграден през 1986 г., по реда на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ -строежа отговаря на правилата и нормативите по време на извършването, като допълващо застрояване - стопанска постройка. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение. В нарушение на служебното начало по чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и некомплектована в цялост административна преписка, което е довело до изграждане на решаващият правен извод за търпимост върху недоказани факти за момента на изграждане на процесния незаконен строеж и вида на застройката. По преписката са приложени част от документите по предходна преписка за узаконяване на процесната постройка, от които индиректно се установява, че последната е декларирана като "второ жилищна сграда" в УПИ V-320,кв. 18 по плана на с. Я., община Е.. Заявлението на Й. С., обаче, по което е стартирала процедурата за узаконяване не е приложено по преписката. Това обстоятелство подлежи на установяване по безспорен начин в съдебното производство /предназначението и вида на постройката/, тъй като предопределя евентуалната допустимост на строежа по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му с оглед търпимостта по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. От друга страна не е безспорно установена приложимостта и на първата хипотеза по § 16 от ПР на ЗУТ, а именно: тази на ал. 1, тъй като годината на изграждане е изведена единствено "по данни на извършителя". Установяването на момента на изграждане на незаконния строеж е от съществено значение с оглед приложимостта на различните хипотези за търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като разграничителният им критерий е времевия период на изграждане, а изискванията за търпимост са различни, вкл. и деклариране на строежа. Следва да се има предвид и неограничения кръг на допустимите доказателствени средства при установяване на момента на изграждане на строежа - допустими са и гласни доказателства. Неустановеността на горните две обстоятелства е довела до необоснованост и незаконосъобразност на решението, тъй като не са опровергани констатациите на административният орган, залегнали в Констативен акт № 451/15.11.2012 г., инкорпорирани в оспорената заповед. Предвид това и позоваването на заключението на съдебно-техническата експертиза се явява необосновано, тъй като заключението за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е за стопанска постройка от допълващо застрояване, а не за жилищна такава. Решението се явява неправилно и по отношение на приетото нарушение "липса на адресат", тъй като в диспозитивната част на заповедта изрично е визирано "да бъде премахнат установения незаконен строеж ............, с извършител Й. М. С.". Предвид изложеното и тъй като установяванията за годината на изграждане на строежа, неговия вид и предназначение са от съществено значение за преценка на законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК, обжалваното решение се явява постановено и при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение