Решение № 270 от 11.06.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 249/2009 г.

Решение № 270 от 11.06.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 249/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на н.о.х.д.. № 260/2008 г. на Районен съд гр. К., образувано по искане на осъдения Т. М. Т. В искането, което се поддържа в съдебно заседание от защита, са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения. Частния обвинител и граждански ищец М. В. и повереника й, не са взели становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, а постановената присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 21.01.2009 г. постановена по н.о.х.д.. № 260/2008 г. по описа на Районен съд гр. К., подсъдимия Т. М. Т. е признат за виновен на 1.02.1999 г. в гр. К. да е извършил престъпление по чл. 152, ал. 1т. 2 НК, за което и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата е приведено в изпълнение наказанието определено на подсъдимия по н.о.х.д.. № 100/1998 г. на Районен съд гр. Р., за извършен грабеж в размер на три години лишаване от свобода. С решение по в.н.о.х.д.. № 44/2009 г. на Окръжен съд гр. Р. присъдата е потвърдена. По искането за възобновяване на осъдения Т.: Доводите за съществени процесуални нарушения касаят недоказаност по несъмнен начин на обвинението, противоречие в мотивите на присъдата досежно "признаване на вината", неправилно кредитиране на показанията на св. В липсата на отговор на направени пред въззивния Съд възражения. Доводите са неоснователни. Инстанционните Съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, за изясняване на всички обстоятелства от предмета на доказване очертан в чл. 102 НПК. Събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства, са обсъдени прецизно и са посочени обстоятелствата, които се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Изключително подробно са обсъдени всички възражения на защитата, по доказателствата и по тяхната оценка и в този смисъл въззивния Съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК. Несъстоятелно е и възражението за противоречие в мотивите относно "признаването " на вината от подсъдимия. Правилно въззивния Съд, в тази връзка е приел, че противоречието е несъществено, ценено в полза на подсъдимия и по никакъв начин не нарушава процесуалните му права. Установено е по делото, че на инкриминираната дата подсъдимия се съвкупил със св. В (шестнадесетгодишна), като я принудил към това със сила и заплашване и по този закон е осъден, т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Съобразявайки всички обстоятелства от значение за размера на наказанието инстанционните Съдилища дори са подценили обществената опасност на престъплението по чл. 152 НК, както и тази на подсъдимия. Наказанието в предвидения от закона минимум е явно несправедливо, но не в сочената от защитата насока. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения Т. за възобновяване на делото неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК