Решение № 858 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Елма 1980 ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 200367589, срещу Решение 5663 от 21.06.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм.д. 2012/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001622004274-091-001/19.05.2023 г., потвърден с Решение 277/26.07.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС на стойност 223585,41 лева и съответните дължими лихви в размер на 12854,72 лева, касаещи периодите 01.06.2022 г. до 31.07.2022 г. С доводи за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни производства. Твърди се, че са представени всички необходими документи, доказващи наличието на ВОД, като липсват данни, дружеството в качеството си на доставчик да е участвало в данъчна измама. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба. По същество на спора в подробно становище аргументира извод за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АС Пловдив като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен по материя, степен и територия орган. С РА в тежест на ревизираното дружество Елма 1980 ЕООД гр. Пловдив са установени задължения в размер на 223585,41 лева и съответните дължими лихви в размер на 12854,72 лева в резултат на допълнително начислен ДДС по непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки с получател INTEX INTERTRADE S.R.O. с VIN CZ0685I401 Чехия. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е обосновал извод за неговата материална законосъобразност. Според първостепенния съд предвид допълванията и разминаванията в данните в инвойсите и ЧМР, представени в ревизионното производство, и тези, представени при административното и съдебно обжалване, то последните са неистинни и не отразяват реално извършен ВОД. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като неправилно и несъответно на приложимите материалноправни норми, поради следното: Според постоянната съдебна практика на СЕС освобождаването от ДДС на ВОД на стоки става приложимо само тогава, когато: 1. правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и 2. доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (вж. решение Teleos и др. по дело C-409/04, т. 42, решение Mecsek-Gabona Kft по дело С-273/11, т. 31, решение Траум по дело С-492/13, т. 24). В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи, за да докаже наличието на ВОД. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112. Настоящата касационна инстанция съобрази, че вещото лице по назначената в първоинстанционното производство експертиза изрично е записало в заключението си, че представените документи към жалбата срещу РА и административното производство са идентични, като в тях фигурират данни за регистрационните номера на превозните средства; датата на получаване на процесните стоки и номерата на фактурите, по които е извършена доставката. .....Тези документи отразяват едни и същи доставки. Следователно още с жалбата пред директора на дирекция ОДОП Пловдив са представени доказателства, касаещи регистрационни номер на камион/ремарке; описание на стоката - номера на фактурата, дата на получаване на стоката. Ревизираното лице още в тази фаза на административното обжалване, е ангажирало доказателства, които не са проверени от приходната администрация и от които се установява, че са налице изискваните от закона реквизити за доказване на ВОД. Представените доказателства не са кредитирани без каквато и да е проверка поради различие в номерацията на фактурите и инвойсите и поради наличие на нови данни в тях. По отношение на аргументите за различие на номерата на фактурите и инвойсите касационната инстанция счита, че следва да бъдат взети предвид констатациите на вещото лице, направени след преглед на взетите счетоводни записвания по отношение на процесните доставки, а именно, че записванията са коректни и съответстват на изискванията на СС и Зсч, като вторичните регистри са въз основа и съответстват на първичните счетоводни документи. Изрично посочено е от вещото лице също така, че взетите стопански операции във връзка с издадените фактури са правилни. Видно от взетите счетоводни контировки, може да се твърди, че счетоводната отчетност на жалбоподателя е водена редовно по отношение на взетите стопански операции във връзка с проверените от експертизата документи, касаещи фактурите, по които допълнително е начислен ДДС. Обстоятелството, че писмените доказателства, представени от жалбоподателя, са били представени с жалбата пред директора на ОДОП, не ги лишава от обвързваща ги доказателствена сила. Няма пречка доказателствата за осъществяването на доставката на стока да се представят в по-късен момент - с възражението срещу ревизионния доклад, при административното обжалване на ревизионния акт, респ. при съдебното обжалване. ДОПК не въвежда забрана за представяне на нови писмени доказателства, като единствено нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК въвежда отговорност за разноски за късното представяне на писмените доказателства. В процесния случай отказът за признаване на извършения ВОД е обоснован изключително с по-късното представяне на доказателства, и с различието им от представените в ревизионното производство, без обаче данните в същите да са проверени по обективен начин. Представените от жалбоподателя допълнителни писмени доказателства не могат да бъдат разглеждани само като "частни документи", неползващи се с доказателствена сила. Подадените от него декларации във връзка с извършения ВОД са съставени по силата на специални норми на ЗДДС, ЗКПО, ЗСч, под страх за наказателна отговорност, и се подават в съответната данъчна дирекция, т. е. в случая не може и да става въпрос за "новосъздадени доказателства" в подкрепа на защитната теза на страната, каквито изводи са направени в решението на първоинстанционния съд. Предвид изложеното по - горе от вещото лице за редовност на счетоводството, те могат да служат като годно доказателство на жалбоподателя за отразените в тях обстоятелства. В този смисъл следва да се посочи, че приходните органи в предходен период изрично са признали извършените от ревизираното лице процесни ВОД, видно от приложения Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ П-16001622124803-004-001/29.07.2022г., но впоследствие при извършване на ревизията са променили становището си. След като доставките с получател INTEX INTERTRADE S.R.O. с VIN CZ0685I401 Чехия отговарят на предвидените в член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС и чл. 7, ал. 1 ЗДДС условия, отказът тази доставка да бъде освободена от ДДС е неправилен. В случая са налице както представени транспортни документи, така и писмени потвърждения от получателя, с оглед на което следва да се направи извод за доказване транспортирането на стоките от територията на България до територията на другата държава - членка Чехия. Вещото лице чрез обвръзка на всички представени документи е констатирало и представило в табличен вид данни относно превозвача, извършил транспорта, регистрационните номера на транспортните средства, с които са превозени стоките, периодите на извършения транспорт и получаване на стоките, мястото на разтоварните пунктове. Когато данъчно задълженото лице докаже материалноправните предпоставки за това негово право, освобождаването от ДДС не може да бъде признато в две хипотези: 1. Данъчнозадълженото лице, което е декларирало ВОД, умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила правилното функциониране на общата система на ДДС, поради което не може да се позовава на принципа на данъчния неутралитет; 2. Данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама и не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, т. е. не е действало добросъвестно. Посочените хипотези следва да се установяват въз основа на обективни данни (виж Решение на СЕС от 9 февруари 2017 г. по дело С-21/16, Euro Tyre BV, т. 38, т. 39 и т. 40, решението по делото Траум, т. 40 и т. 42, както и цитираната в тях практика). Наличието на нито една от посочените две хипотези не се коментира от приходната администрация и от АС Пловдив. По изложените съображения е дължима отмяна на обжалваното решение и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да се отмени процесния ревизионен акт. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане разноски на касатора следва да се присъдят съгласно представения списък на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете инстанции, направени в общ размер на 18 628,40 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение