Решение № 8052 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 335/2012 г.

Решение № 8052 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 335/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Христинка Илиева Герова от гр. Стамболийски, чрез упълномощения адвокат Екатерина Николова Василева, срещу решение № 1990 от 21.11.2011 г., постановено по административно дело № 197 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, ХII състав. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № 361 от 28.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5008174456/ПР - 1893 от 31.08.2010 г. на ръководител "ПО" при РУСО - Пловдив, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № МП - 22 - 522/29.03.2010 г. и е осъдил Христинка Илиева Герова да заплати на РУСО - Пловдив разноски по делото в размер на 150 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният директор на СУСО, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Пловдивския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Христинка Илиева Герова решение № 361 от 28.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5008174456/ПР - 1893 от 31.08.2010 г. на ръководител "ПО" при същото РУСО, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № МП-22-522/29.03.2010 г. Административните органи са преценили, че към датата на заявлението същата има навършена възраст 59 г. 07 м. и 12 дни и осигурителен стаж от първа категория 06 г., 10 м. и 22 дни, от втора категория 05 г. 09 м. 06 дни и от трета категория 27 г. 01 м. и 12 дни, като на основание чл. 104 КСО е изчислен общ стаж, превърнат към трета категория - 45 г. 09 м. и 24 дни. При тази преценка е прието, че в представените документи нямало достатъчно данни, въз основа на които да се направи обоснован извод, че стажът за периода от 1.10.1981 г. до 4.12.1985 г. е положен съгласно изискванията на т. 20 от ПКТП (отм.) и е от втора категория. Този стаж е приет от трета категория. Отказът за отпускане на пенсия е обоснован с това, че за жалбоподателката не са изпълнени изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като не събира изискващите се 15 г. стаж, представляващ сбор от стажа от първа и втора категория. След тази преценка е направена и преценката, че жалбоподателката не отговаря на изискванията и на чл. 68 КСО, тъй като към датата на заявлението няма навършена 60 годишна възраст и не е прекратила осигуряването си. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката срещу атакуваните актове като е приел, че не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, във връзка с разпоредбата на чл. 94 КСО, като констатира, че жалбоподателката няма навършена 60-годишна възраст и е осигурена. Съдът игнорира изцяло и не обсъжда разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО, независимо от това, че преценката на пенсионните органи първо е извършена по реда на тази законова норма и след констатация, че тя не е изпълнена е извършена преценка по реда на чл. 68, ал. 1 - 3 КСО. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от КСО касае лицата, работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд и възможността им да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. При положение, че жалбоподателката има положен труд от първа и втора категория съдът е следвало да прецени дали не отговаря на изискванията на цитираната разпоредба. Съдът изцяло игнорира и не обсъжда разпоредбата на § 7 от ПЗР на КСО, според която за преценяване правото на пенсия по § 4 от ПЗР на КСО трудовият стаж от първа категория допълва трудовият стаж от втора категория без превръщане. След констатацията, че към датата на заявлението жалбоподателката няма навършена 60-годишна възраст съдът е бил длъжен да изследва дали лицето не попада в хипотезата на § 4 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 104, ал. 2 от КСО и § 7 от ПЗР на КСО, което не е сторено. За установяване на тази хипотеза и за правилно решаване на правния спор е следвало да се изясни дали положеният от Христинка Илиева Герова труд през периода от 1.10.1981 г. до 4.12.1985 г., в размер на 04 г., 02 м. и 04 дни, като електроженист и заварчик в Туристическо дружество "Върховръх" и Стопанско предприятие "Спас Гинев", гр. Перущица е от втора или от трета категория. По отношение на този период са приложими нормите на ПКТП (отм.), като в т. 20 е разписано, че за втора категория се зачита трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в особени цехове и звена. От тази разпоредба се ползват всички заварчици, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали със съответните апарати. Съгласно писмо № 26-1126-1/11.08.2004 г. на НОИ /относно категоризиране на труда на заварчиците, положен до 1.01.2000 г./, под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост. По делото е безспорно установено обстоятелството - според трудовата книжка и останалите писмени доказателства (удостоверение № 35/6.10.2010 г., издадено от съхранителя на документацията през процесния период от време), включително и от експертното заключение, че през процесния период от 1.10.1981 г. до 4.12.1985 г. оспорващата е работила като заварчик в бригади на предприятието: бригада "плажни чадъри" и бригада "строително железарство". Безспорно е установено от приетото по делото заключение на вещото лице, че става дума за производствен технологичен процес, неразделна част от който е дейността на електрожениста и заварчика, без която този процес не би могъл да се извършва. Фактът, че не е запазена пълната документация на предприятието, не следва да се тълкува във вреда на лицето, че трудът му за указания период не попада в приложното поле на т. 20 от ПКТП (отм.). Преценявайки категорията на положения труд, съдът не е съобразил изричната разпоредба на т. 67 от ПКТП (отм.), според която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. С оглед на това неправилно е приел, че трудът на Христинка Ил. Герова не следва да се зачете за такъв от втора категория и съответно да се приложи хипотезата на § 7 от ПЗР на НПОС вр. § 4 от ПЗР на КСО вр. чл. 68 от КСО. При признаването на спорния стаж с продължителност 04 г., 02 м. и 04 дни, от втора категория, стажът съгласно § 7 от ПЗР на КСО е 16 г., 10 м. и 02 дни (сбор от първа категория 06 г., 10 м. и 22 дни и от втора категория 09 г., 11 м. и 10 дни), т. е. попада в обхвата на § 4 от ПЗР на КСО. Стажът от трета категория е 22 г., 11 м. и 08 дни, който прибавен към превърнатия от първа и втора категория към трета категория стаж по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, възлиза общо на 46 г. 09 м. и 09 дни. стаж от трета категория. При това положение, към датата на заявлението за пенсиониране, подадено от Христинка Илиева Герова, е изпълнено изискването на чл. 68 КСО за сбор от стаж и възраст 94 точки. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил т. 20 от ПКТП (отм.), поради което решението на административния съд следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което актовете на органите за социално осигуряване да се отменят и преписката да се върне за ново произнасяне. По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение,