Решение № 7499 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2018 г.

Решение № 7499 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от надлежен пълномощник на Министъра на вътрешните работи, срещу решение № 3550/20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 7319/2017 г., по описа на ВАС, Пето отделение. Претендира се отмяната на съдебния акт, като се сочи, че неправилно тричленният състав е приел, че при издаване на процесната заповед е допуснато нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Хубанова, по изложените в нея съображения. О. Р. А. А. - редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му е депозиран писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата и искане решението, като правилно и обосновано, да бъде потвърдено. Претендират се направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С касираното решение, тричленният състав на ВАС, по жалба на Р. А. А. от гр. Б., ( полицейски инспектор VI степен в "Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Б. ), е отменил като незаконосъобразна, заповед № 8121К-4639/15.05.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 200, ал. 1, т. 5, вр. чл. 204, т. 1 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от 6 месеца, за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 29.07.2016 г., след 10.30 ч., в сградата на сектор "Пътна полиция", в коридора на третия етаж, е предоставил на С. Б. Р., (служител на ОД МВР-Б.), снимков материал от видеофайл на клип № 10599, без да е регистриран в съответния регистър и без да има депозирано искане за това по чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и чл. 206 от Инструкция № Iз-223/13.02.2009 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицирана информация при работа с документи в МВР, както и затова, че не му е възлагана работа по административнонаказателна преписка от началника на сектор ПП по издаден ЕФ № 1279984 срещу собственика на МПС - Р., с което е превишил правомощията си, а извършеното е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР. Съставът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган - министъра на вътрешните работи, (който има правомощието да налага всички наказания по чл. 197, включително наложеното в случая "порицание" по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР ), при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, но при нарушение на материалния закон, с оглед което я е отменил. Посочено е в решението, че разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която е валиден нормативен административен акт, изпълним три дни след обнародването му, предвижда информацията от данните за извършени нарушения да се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал, с уникален идентификационен номер, по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес, но нормата не въвежда изискване това искан е да се предявява непременно в писмена форма. Действително искането за предявяване на заявление е предвидено с Инструкция № Iз-223/13.02.2009 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицирана информация при работа с документи в МВР, която обаче не е нормативен акт, а вътрешноведомствен документ, чиито текстове подлежат на изпълнение след запознаване на служителите в тяхното съдържание. От писмо с рег. № 1116р-2140/13.03.2017 (л. 183) г. се установява, че служителят не е бил запознат със съдържанието на инструкцията № Iз-223/13.02.2009 г. (тези данни са инкорпорирани и в становището на ДНО), поради което не могат да се вменят на служителя задължения, за чието изпълнение той не е запознат по надлежния ред. Решението е валидно, допустимо и правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. На първо място, касационната жалба и не съдържа такива. Проследена по пунктове, тя сочи, че: оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на писмената форма, съдържа задължителните реквизити, правни и фактически основания, а при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила: образувано е с нарочна заповед дисциплинарно производство, връчена е на лицето, удължен е срока за приключване на проверката, привлечен е подпомагащ служител, изготвена е обобщена справка, служителят е депозирал обяснение до министъра, взето е предвид цялостното поведение на А. по кадровата справка. Всичко маркирано дотук от съдържанието на жалбата, не е спорно по делото, съдът подробно е изследвал доказателствата, проследил е процедурата и е направил извода за спазването й, отговорил е и на всички наведени оплаквания и възражения на страните. Единственият довод за неправилност на съдебния акт, е по повод приетото от съда нарушение на материалния закон, тъй като познаването и спазването на вътрешните актове произтичали "от длъжностните задължения на А., видно от приложената длъжностна характеристика и методическите указания по прилагането на ЗДвП". Оплакването е неоснователно. Съдебният контрол за законосъобразност на процесната заповед, е проведен цялостно и задълбочено, въз основа именно на приетото в нея. Служителят не е санкциониран за неспазване на вменени му с длъжностната характеристика задължения, а е наказан за неизпълнение на конкретни разпоредби от цитираните Наредба от 2015 г. и от Инструкция от 2009 г., по отношение на които настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия състав. Нарушение по Наредбата не е налице, тъй като тя задължава предоставянето, в конкретния случай, на отпечатано статично изображение във вид на снимков материал. За да се изпълни това, следва да е направено искане, но такова от страна на засегнатото лице - Р., е било предявено, без да се изисква то да е в писмена форма. Затова с основание първоинстанционният съдебен състав е приел, че ответникът не е извършил посоченото дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР за "неспазване на служебни правомощия" - той е имал служебен достъп до системата за контрол и данните от автоматизираните технически средства и по искане на собственика на колата, заснета в нарушение, му е предоставил снимков материал за това нарушение. Правилно и обосновано в мотивите на решението е посочено и, че въпросната Инструкция, която не е обнародвана в Д. вестник и представлява вътрешнослужебен акт, с която служителят следва да бъде запознат срещу подпис, за да може да се ангажира отговорността му за неизпълнението й - в случая това не е сторено, констатирано е и в хода на образуваното дисциплинарно производство, в обобщената справка - т. 9 и с писмото за справка от 13.03.2017 г., приложено на л. 183 по делото. Същото се отнася и до Методическите указания от 2011 г. и до заповед № 244з-1344/27.06.2016 г. на Директора на ОДМВР, за запознаването с които по надлежния ред, също не са налице данни по делото. С оглед тези съображения, решението следва да бъде оставено в сила, а при този изход на процеса на ответната страна следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 500 лв., своевременно претендирани с депозирания по жалбата отговор, доказани като заплатени с приложените към него договор за правна помощ и пълномощно. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,